Продължете към съдържанието

Радвайте се и веселете се – Пасха е! Христос възкръсна от мъртвите!

Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях, Той им заповяда – не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки в това ли време. Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя.

(Деян. 1:1-8)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Христос Воскресе!

Възкресение Христово е, Пасха – Празник на празниците, Ден на Тържество, на велика и неописуема радост за човешкия род, защото възкръсна Христос Господ и даде възможност на всяка една човешка душа да достигне до Бога, да Го познае и заобича, а Бог да направи жилище у тези, които Го обичат и следват Неговите повели.

Църквата тържествува, а светът се радва под всепобедния и велик възглас „Христос Воскресе!“.

Христос възкръсна от мъртвите и подари живот на хората; победи смъртта и тя няма вече власт над човека; откри Рая, за да влезем всички в него. Той възкръсна за нас, за да станем чеда Божии. Евангелското слово ни насърчава да отворим сърцата си за Възкръсналия Христос и да изповядаме пред света, че Той възкръсна от мъртвите и подари живот на всички, които повярваха в Неговото име. Затова нека отдадем целия си живот на Спасителя, Който ни освободи от тежестта на греха и ни даде радост и вечен живот в Неговото царство.

Христовата саможертва е изкуплението на нашите грехове, даден ни от Него дар. Затова ние сме благословени да пребъдваме в радост и мир, както ни завеща Спасителят, и нищо не трябва да тревожи душата ни.

Апостолското четиво в деня на този Велик празник е взето из „Деянията на светите апостоли“. Началото на тази свещена книга, която е написана от светия евангелист Лука, ни свидетелства за подвига и жертвата на Иисуса Христа, за Светия Дух, Който Бог проводи, за да научи апостолите и нас, човеците, на дълбоките, недостижими и скрити от хората Божествени тайни. Още първите редове на „Деяния на апостолите“ потвърждават това: Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие.

Светият евангелист Лука, който е автор на тази книга, я пише като послание до своя приятел и ученик Теофил, за да му разкаже за всичко онова, което се е случило по времето, когато Господ Иисус Христос е живял и е проповядвал, и за онова, което след Неговото Възнесение са вършели светите апостоли. Чрез първите редове на своята книга той удостоверява, че е описал всичко онова, което е вършел и проповядвал Иисус, онези Негови деяния и слова, които вдъхновяват хората и ги карат да разсъждават за Божественото.

Лука чрез посланието си до Теофил му показва Истината, показва му Слънцето на правдата – възкръсналия Господ Иисус Христос, и му изявява даровете на Светия Дух, Който е възпълнил празнотата у апостолите и им е дал възможност да открият и разберат Бога, да Го приемат в сърцата си и да Го проповядват на целия свят. Тяхната проповед, тяхното благовестие вниква дълбоко и днес в нашите души. Нека да запазим в сърцата си тези вдъхновения, да живеем чрез тях и да ги проповядваме и разгласяваме сред нашите ближни.

Господ Иисус Христос, пише свети Лука в своето послание до Теофил, „се възнесе“ на Небесата и изпрати Светия Дух над апостолите, над вярващите люде, за да свидетелства за Бога, за онова, което Той извърши, и най-вече за това, че Иисус Христос е Месията, Спасителят, Онзи, Който дойде да избави и спаси човечеството; за да бъде потвърждение за това, че Господ Иисус Христос е дошъл да издигне човешкия род из греха и да му даде възможност за живот вечен. Господ Иисус Христос се появи во плоте и всеки можеше да Го чуе, да се докосне до Него или да се наскърби, защото имаше люде, които се радваха в Неговото присъствие, а други тъгуваха. Тези, тъгуващите, бяха книжници, фарисеи и лицемери, които търсеха сгоден начин, за да Му навредят.

Господ Иисус Христос застана пред хората и те видяха истинския Спасител, но Той е с нас и сред нас и сега, след Своето Възкресение.

След като възкръсна, Той им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие – свидетелства светият евангелист, списател на книгата „Деянията на апостолите“ от Новия Завет. Св. Лука ни разкрива това като пряк свидетел на събитията.

Затова в днешната пасхална радост ние вярваме в и се радваме за Възкресението на Спасителя Иисуса Христа – най-великото дело, което извърши сам Бог, за да спаси човеците и да ни вдъхнови да Го проповядваме, и Той да стане основа на нашия живот и нашето социално и духовно израстване.

Светият евангелист ни свидетелства, че Бог се е явил и е говорил с апостолите в продължение на четиридесет дена, като първите Му думи винаги са били: Мир на вас! Радвайте се! Това ни е завещал Господ Иисус Христос чрез светите си апостоли – да има мир между нас, да живеем в мир с Бога и да бъдем изпълнени с радост. Цялото общуване на Христос с апостолите е било изпълнено с духовно съдържание. Иисус ги е утвърждавал в Словото Божие за Царството небесно. Всичките Му срещи с апостолите са били изобилни с много дълбоки слова и дух. Общуването и радостта са се изразявали не само в разговорите Му с апостолите, но и в песните и веселието, които също винаги са били изпълнени с духовно съдържание. Присъствието на Христос сред апостолите и другите вслушващи се в Него хора е утвърждавало всички тях в духовността и вярата.

Ние, които сме духовните чеда на Бога, имаме задължението да Го славословим, да вярваме в Него и да Го изповядваме с нашата същност ежедневно, във всеки миг от живота си, а не да се отклоняваме от духовния път. Затова Господ Иисус Христос говори на апостолите за Царството Божие – за да ги вдъхнови да проповядват и утвърждават хората в християнската вяра. Той им разкрива тайната на Царството небесно, смисъла на Своето появяване, защото те преди това са очаквали Цар – господар, управляващ страната с меч, но Господ Иисус Христос се явява и показва, че Неговото царство е нетленно, духовно, вечно, непреходно. Защото всяка земна власт има начало и край и краят на всяко земно царство настъпва в даден момент, но Божието царство е непобедимо, несъкрушимо, вечно.

И като се събираше с тях – свидетелства свети евангелист Лука – Той им заповяда – не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.

След като възкръсна Спасителят, Той говореше с апостолите, вдъхновяваше ги и им даваше наставления да бъдат уверени, че ще слезе Дух Светий върху тях в Йерусалим – това, което Бог им е обещал. Чрез огнената Петдесетница, Троицата се яви в света в своята пълнота. Само един вярващ човек може да разбере и проумее как Бог се явява на човеците за тяхното спасение. Иисус ги наставлява да не се отдалечават от Йерусалим и да чакат обещанието на Отца, за което са слушали, а именно, че ще дойде Дух Светий, Който ще ги научи на всичко онова, което те не знаят, за да могат впоследствие да проповядват пред хората. Господ им казва, че Йоан е кръщавал с вода, но те не след много дни ще бъдат кръстени с Божествения огън, с истината. Кръщението с Дух Светий не е било дадено на хората, живели преди тях, по времето на Стария Завет. Апостол Йоан е кръщавал с вода за очистване, а кръщението с огън, с Дух Светий, изразява и показва в пълнота божественото в нас и ни дава възможност за общение с Бога.

Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки в това ли време. Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя.

Апостол Лука тук ни свидетелства, че апостолите се вдъхновяват от думите на Спасителя да разберат онова, което е потребно за спасение, да разберат Царството Божие, защото преди това все още не са осъзнавали това и са си мислили, че Христос ще възстанови земното царство. Той обаче ги уверява, че ще придобият Светия Дух – огъня, който ще ги направи немлъкваща уста и проповедници до край земя. И те ще станат свидетели на Иисус Христос за това, че Той е истинският Месия, Спасител, Божий Син, и ще пролеят кръвта си за Него. И Иисус им казва, че не е дадено да знаят в кое време Бог е положил в Своя власт за едно или за друго. С тези думи Господ Иисус Христос насърчава апостолите да мислят за нетленното, за непреходното, а не за материалното, за богатството, за властта. Защото мисълта за земното се е спотайвала в тях, но Той им засвидетелства, че те имат преди всичко и най-вече задължението да бъдат мисионери, да бъдат проповедници, да спасяват човешките души именно в Юдея, Самария и дори до край земя. И наистина от днес, в деня на Възкресението, Господ Иисус Христос посвещава всяка човешка душа да проповядва Него – Възкръсналия, Истинския Бог, и чрез това хората да постигат познание за истината и да се спасяват, а да не се увличат по различни богове, мними учения и бездушни идоли, от „които полза не намериха“, както казва Писанието.

Пасхалната радост ни вдъхновява да бъдем проповедници на Божието слово, да отстояваме Неговата истина, да Му бъдем свидетели, да вярваме, че онова, което не можем, не знаем, ще ни бъде дадено, като ни изпълни Дух Светий, защото е казано: в оня час не се чудете и не мислете какво да говорите, защото Светия Дух ще ви научи и ще вложи в устата ви думи, на които не може да противостои никой от човеците. Затова нека днес огненото слово да изпълни сърцата ни.

Свети евангелист Лука ни заръчва да бъдем истински Христови последователи и чеда, да бъдем достойни за Неговото Небесно царство и да бъдем пример за онези, които са около нас – вярващи и невярващи. Амин!

Белоградчишки епископ Поликарп

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 1/2022, с. 5–7.

Visits: 3

Skip to content