Да, знам, ежедневието ни е толкова динамично… Имаш нужда от утеха, но нямаш достатъчно време дори да помислиш откъде може да дойде тя. Ето, ще ти дам само няколко думички. Те съдържат в себе си всичката радост на този свят. Пъхни ги в пазвата си, някъде близо до сърцето. И ги препрочитай винаги когато ти се отвори свободна минутка.
„Христос воскресе!“ – дори само тези две слова са достатъчни, за да се утешиш. Но ще прибавя още мъничко: Христос възкръсна – разпръскват се враговете Му и бягат от лицето Му тия, които Го мразят. А приятелите Му се събират и не могат да се нарадват на светлината, която излиза от Него.
Има нещо вселенски важно и твърде лично в тези думи, но ти все още не ги разбираш докрай. Затова и не ти стигат… Добре, слушай! Когато е било необходимо, Бог е спирал и залеза на слънцето, само и само това да бъде от полза за някого. Пък и даже денят да отмине, защо да съжаляваш за него, ако е щял да бъде печален като самотна вечер?
Тъжен си по-често, отколкото считаш за допустимо? Всъщност един ден, ако светът изобщо оцелее дотогава, ще разказват за нас като за поколението, в което всеки си е имал своя работилница. Но за това друг път… И все пак имало е и много по-скръбни моменти в историята. Помисли какво са чувствали Христовите приятели в нощта, предшествала Възкресението. Това са същите, които Го видели и изповядали като Син на Живия Бог (Мат. 16:16). Това са тези, които не искали да се отделят от Него, защото Той има думи за вечен живот (Йоан 6:68). Същите, които се надявали, че Той е Оня, Който идва да избави Израиля (Лука 24:21). И ето – изведнъж Го виждат на Кръста. Виждат Го прикован. Виждат Го слизащ в гроба. Човек все някак си може да живее без Христос, но да познава Христос и да живее без Него, това е най-тъжното нещо на света. Земята би се пръснала, ако бе държала още малко Богочовека в гроба! Мисля си също: колко ли би била опустошена, ако бе продължила скръбта на Христовите приятели? Но ето, идва утрото на Възкресението. Идва утрото на изцерението на човешкия род. И вижте: едни от най-добрите представители на човешкия род – жените мироносици – отиват, за да засвидетелстват още веднъж любовта си към Господа. Вървят и си мислят: „Кой ли ще ни отвали камъка на вратата гробни?“ (Марк 16:3). Има кой! Освен че има кой да отвали камъка, и по-големи неща предстои да се видят сега при Гроба Господен… Разбери, тук погина всяка скръб и вовеки се възцари ликуването. Защото Христос възкръсна!
Ето – и ти, и аз понякога се страхуваме от нещата, които преграждат пътя в живота ни, и си казваме: „Кой ли ще отвали тоя камък, пречещ ми да стигна до онова, което обичам?“. Ще ти отговоря на това съмнение, на тая трудност, с поздрава „Христос воскресе!“. Христос излезе от гроба. Христос победи всяка смърт. Всяко зло. Всеки ад. Виж – Ангелът говори на светите жени мироносици: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5). „Защо оплаквате Нетленния в тлението? Идете и проповядвайте, че Христос Възкръсна!“ (Пасхални стихири). Да, Христос победи ада! Разбираш ли? Победи ада! Победи всички бесове, събрани в него, и нито един от тях не можа да Го задържи, нито да прояви каквато и да е сила пред Възкръсналия. Защото Христос победи и разби отвека затворените врати на ада, и извади от там плачещите чеда на Адама. Избърса сълзите им и ето – въвежда ги в Небесното царство. А ти си тръгнал да се притесняваш за малките камъчета по пътя на твоя живот?!
Христовото Възкресение е победа над всяка смърт! Чуваш ли? Страх ли те е от смъртта? Мъчно ли ти е, че тя поглъща тези, които обичаш? И на това ще ти отговоря: Христос воскресе! Спомни си всички смърти, за които знаеш. Представи си всички смърти на света. И виж, че Христос възкръсна и че вече няма смърт! Чуй ученичките, които се прибират от Гроба Господен и се хвалят на апостолите, като казват: „Победена е смъртта! Възкръсна Христос Бог, като дарява на всички велика милост!“ (Възкресен тропар, гл. 4).
Примамват ли те различни философии от тоя свят, различни учения? Говорят ли ти разни сложни, усукани неща? Няма нищо сложно в тяхната безпомощност – те всички рухват пред смъртта. Всички те нямат представа как да решат тази най-страшна от всички беди. Христос единствен победи смъртта! Христос единствен реши този най-голям проблем, пред който е изправен човекът. Реши го не теоретически, не идеологически, не философски. Реши го реално – като възкръсна от мъртвите и даде залог и за твоето възкресение. За възкресението на всички, които си обичал или ще обичаш, на всички, които познаваш или не познаваш, на всички живели някога представители на човешкия род.
Понякога те мъчи неверие? Всички нас понякога ни мъчи неверие… И на това неверие аз ще ти отговоря: Христос воскресе! И виж Го: явява се на учениците си и ги мъмри за тяхното неверие и жестокосърдие, задето не искат да повярват на това, което са им съобщили жените мироносици – че Той е възкръснал (Марк 16:14). Ето, виж – сякаш идва при тебе ап. Тома и ти казва: „Как можеш да не вярваш? Не знаеш ли, че Той е Господ наш и Бог наш, Който облажава тези, които не са видели и са повярвали“ (срв. Йоан 20:29). Наречи ги щастливи, защото вярата е щастие, а неверието – нещастие. И тъй, бъди вярващ, а не невярващ. Бъди щастлив, а не нещастен.
Казваш: „Грешен съм!“. И Петър беше грешен. И той се отрече от Господа така, както ние се отричаме от Него чрез различните си грехове. Но ето, виж: Христос воскресе! И дава на Петър опрощение. Защото вижда любовта му. Вижда разкаянието му. Вижда, че е плакал горко (Мат. 26:75). И не просто му прощава, а му казва: „Паси моите агънца!“ (Йоан 21:15). Дава му власт да връзва и развързва грехове. И не само на него дарява тази сила, а и на другите апостоли (Йоан 20:23; Мат. 16:19, 18:18), на техните наследници, на свещениците, които виждаш и смяташ понякога за какви ли не.
И ти си, и аз съм, и двамата сме Христови. Всички ние, които сме в Църквата, сме Христови агънца. И Христос ни чака с отворени обятия, за да ни прости греховете. Нищо вече не е страшно, защото Христос възкръсна и дава победа на каещите се. Победа над греха. Победа над тая страшна вътрешна смърт. Христос възкръсна и се яви. И яви това чудо не само на приятелите си – показа се на враговете си, както казва и апостол Павел: „Яви се и на мене“ (вж. І Кор. 15:4-8). И от враг го направи приятел. Защото видя, че в сърцето Павлово има място повече за приятелство, отколкото за вражда с Него – Възкръсналия.
И не смятай, че с това са се ограничили явяванията на Възкръсналия. Защото Той каза: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Яви се на свети Георги. Яви се на света Варвара. На всички светии. На преподобния Серафим Саровски. На преподобния Паисий Светогорец. На всички добри хора. И той ще прави това до свършека на света… На теб също се явява. Върви заедно с теб по пътя на живота, както е вървял някога с Лука и Клеопа (Лука 24:15). Върви до теб. Просто ти понякога не можеш да Го познаеш. И Лука, и Клеопа, ако ги питаш, ще ти кажат: „Не гореше ли в нас сърцето ни тогава, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ (Лука 24:32). Не гори ли сърцето ти тогава, когато слушаш думите на Евангелието? Това не е нищо друго освен Възкръсналия! Този, Когото предстои да видиш пред вратата на вечността. И нека Той те посрещне като такъв, в чийто живот Възкресението има основно място, а не смъртта.
Затова, ето, вземи думичките, които съдържат в себе си всичката радост на този свят: „Христос воскресе!“. Пъхни ги в пазвата си, някъде близо до сърцето. И ги препрочитай в свободните минутки. Всеки път, когато го правиш, ще се утешаваш. И ще си създаваш бъдеще!
протойерей Владимир Дойчев
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 1/2022, с. 34–35.
Views: 4