Продължете към съдържанието

Свети Илия и Бали ефенди, или историята на съжителството на две религии

309038179 1151042085493226 5488929946963970831 n

Когато човек се разхожда по полите на Витоша, на изхода на София може да посети християнски храм, който заедно със своята самобитна архитектура изненадва и със съжителството на гроба на ислямски учител – Бали ефенди.

Селището на Княжево е съществувало от 14 век под името „Клисура“. Представлявало колибарско селище в местността „Църквище“, където се намира църквата „Св. Лука“ и манастирът „Покров Богородичен“. Било е известно с минералните си извори и горите. По време на разкопките, водени от проф. Кацаров през 1922 г., се намира основата на храм, възстановен в чест на св. ап. Лука, както и плитки гробове на жертви на внезапно нападение.

През 16 век, по времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566), в селището се заселва шейх Бали Ефенди, който е бил един от най-видните мюсюлмански духовници по това време. Той е роден в Струмица (Македония) и произхожда от племето юруци (обединяващо християни и мохамедани). Получил е образованието си в Цариград (джамията „Молла Зайрек“), владеел е няколко езика. Изградил се като духовник с високи морални качества: справедливост, почтеност, човеколюбие, а също и с толерантност към християнското население. Бил е последовател на религиозното течение Ибн ал Араби, което се е борило против многото мюсюлмански религиозни секти. Заселил се в Клисура (тогавашното име на Княжево), основава “теке” – манастир с благотворителни цели. Прославя се като “витошкия знахар”, защото е знаел много лечебни персийски рецепти и е лекувал много болести.

Вероятно Бали Ефенди е починал през 1553 г. и е погребан в Цариград, но в негова памет била изградена куполна гробница в Княжево, която са почитали поклонници от целия Балкански полуостров. По-късно на това място е била изградена джамия, която се е срутила през 1883 г. поради занемаряване.

В тюрбето има турски гроб с издигнат ковчег. Предание разказва, че там са се намирали костите на турския подвижник, като неговото име не се знае, а е останало само прозвището „Бали ефенди“, означаващо „Меден господин“. В записките на княжевските свещениците от началото до средата на миналия век се споменава, че тюрбето било рядко отваряно от някаква туркиня и то тогава, „когато някоя циганка или някои заблудени християнки отиваха и влизаха в тюрбето да им бае“. Когато не е било отворено, любопитните хора са надничали вътре през единственото прозорче и завързвали на железните му прегради разни шарени конци, парцалчета, палели свещи и мушкали бележки с молби „към Балито“.

В паметна бележка, оставена за следващите поколения от отец Стефан поп Минев, четем: „Изглежда, че това тюрбе е забележително и ценно за турците. То се посещаваше масово не само от софийски цигани мохамедани, но често идваха и от други градове, даже и от Цариград видни турски семейства на поклонение“.

Към края на 19 век идват годините на постепенното превръщане на София в европейски град. Открива се Софийският университет, строят се и други представителни сгради. През 1888-9 г. се инициира изграждане на храм в Княжево. Според Свидетелството на Княжевското селско управление решението с изх. №28 от 19 януари, 1889 г. храмът следва да се построи на старото манастирско църковно място в местността „Св. Илия“.

Любопитно е да цитираме част от Заявлението на жителите на с. Княжево към Министъра на финансите: „Господине Министър, селото Княжево, разположено при изхода на прохода, който дели Витоша от Люлин планина, център на общината на същото име, най-предпочитаната разходка на столичните граждани, при туй, съединяваща в себе всичките условия за едно всестранно развитие в бъдеще – това село и досега се лишава от какъв-годе богомолен дом, в който да може да славослови Всевишняго православното население от Княжево и околностите“.

При градежа на храма за основа се използва материалът от срутената джамия. Тюрбето на Бали Ефенди (почитан от ромската общност като Али Баба) е запазено да съществува като малка пристройка към храма “Св. пророк Илия”.

Още през 1897 година софийският мюфтия е правил постъпки чрез Софийската митрополия да му бъде позволено да направи сграда със стаи до тюрбето за посетители и гости, но църковното настоятелство се е възпротивило и осуетило реализацията на тази идея. На 3 юни 1899 г., с писмо № 2866, Софийската митрополия е свикала комисия от църковните настоятели, председателя и мюфтията, за да се обсъди въпросът за тюрбето. Тази комисия се е събрала през 1900 година и е решила вместо мястото, което притежава тюрбето в църковния двор (само 40 кв.м), да се даде на Мюфтийството друго място в местността „Разгеле“ – вдясно от трамвайната линия, като се отива към София, под Горнобански път, което е било вакъвско и се е наричало „Чобан баба“ и турците да си пренесат тюрбето и пр. Обаче в последствие нищо не се е реализирало, понеже според Корана било забранено да се местят останките на техните светии.

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание в Македония, някои четници поискали да разрушат тюрбето с бомби, но настоятелството не се съгласило, за да не би да пострада и църквата. По време на Балканската война с турците 1912 -1913 година, някои са искали да разрушат тюрбето, но военните и други власти не са позволили, за да не стане дипломатически въпрос и пострадат наши църкви в Македония. През 1919-1920 година синът на султан Хамид избягал от Турция и дошъл в София. Той се опитал да разшири тюрбето и да се добавят други пристройки, но Софийска митрополия му разрешила да направи само един джалък (малък навес) пред вратата на тюрбето.

През 90-те години отново са правени опити за заличаване на тюрбето. То е било подпалвано и е побиван кръст на върха му. Възстановявано е от църковното настоятелство на храм „Св. пророк Илия“ и от Националния институт за паметниците на културата.

През последните десетилетия тюрбето е поддържано от друга туркиня, която го е отваряла два пъти в седмицата. От 2007 до 2016 г. е стопанисвано от турчин, който се представя за потомък на Бали Ефенди. През 2016 г. Софийското мюфтийство прояви интерес към тюрбето – ремонтираха го, махнаха старата ламперия и започнаха да го поддържа. Наченаха периодични посещения на поклонници и представители на различни Министерства от Турция (според представянето им).

Според записките на местните свещениците на 2 август, когато е Илинден по стар стил, дворът на храма се е изпълвал от цигани и турци, които идвали с каруци, за да почетат Бали Ефенди. Някои дори смятали, че храмът е посветен не на старозаветния пророк, а на някой си Илия, овчар, който е всъщност Бали Ефенди. Това посещение значително пресекна преди десетина години, когато масово ромите станаха протестанти и към днешна дата на 2 август идват на поклонение само две-три семейства.

През миналата 2021 г., при изграждане на дренажна система на храма, по време на изкопните работи, работниците намериха керамични парчета от съдове, чугунен съд и дялан камък с правилна форма от османския период. Не бяха намерени други елементи от предишни периоди. Според изпратената комисия, ръководена от Владислав Тодоров, ислямските духовни комплекси от този тип, като на Бали Ефенди, се изграждат на чисто място, т.е. където не е имало храм от друга религия. Това отваря друг въпрос – за намиращия се на хълма, на десетина метра над тюрбето, оброчен  камък, посветен на св. Георги.

Днес взаимоотношенията между Църковното настоятелство и Софийското мюфтийство са добри. Няма напрежение, както и желание за промяна и от двете страни. Предвид изложената история следва да има внимание за опазване на наличното, което е правилно, но и трудно.

Автор: иконом Дилян Цветков

{gallery}3-10-2022{/gallery}

 

 


 

Visits: 24

Skip to content