На 14 октомври, с благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит бе отслужена архиерейска св. Литургия във Владайския манастир „Св. Петка“, в близост до с. Владая.
Тържествената манастирска служба възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Антоний Алексиев, предстоятел на столичния храм "Св. Димитър", свещеник Илия Христов, ефимерий на манастира, свещеник Иван Иванов от столичния храм "Св. Климент Охридски", йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Празничните църковни песнопения бяха изпълнени под ръководството на г-н Ангел Младенов, секретар на Софийската света митрополия.
Молитвено участие в богослужбата взе Негово Превъзходителство д-р Желко Йович, посланик на Република Сърбия у нас. В храма, край сестринството, ръководено от игумения Анисия се събраха десетки владайци и вярващи от София.
В края на богослужбата епископ Поликарп отличи с офикия "протойерей" ефимерия на манастира – отец Илия Христов, който вече 22 години служи като духовник на Българската православна църква. Давайки му набедреника (отличителния знак за протойерейско звание) владиката му пожела и занапред да служи все така ревностно и всеодайно на Бога и на повереното му паство.
По традиция в края на литургията бе отслужен празничен водосвет. Епископ Поликарп се обърна към събралото се църковно изпълнение с празнично слово за една от най-почитаните по нашите земи светици. Той подробно припомни чудното житие на света Петка-Параскева и завършека на земното ѝ житие, като подчерта колко бърза молитвена ходатайница е тя за искрено вярващите християни.
"През столетията народът има памет за местата, където са пребивавали мощите на св. Петка и в нейна чест са изградени манастири, църкви и параклиси. Тази почит се предава от род в род и навсякъде светицата проявява своето застъпничество към всички, които я потърсят с молитва. Св. Петка не е оставила никой в неговата неволя, особено в трудните години на изпитание, когато османците завладяват почти цяла Европа…
Света Петка е наричана Българска, Сръбска, Епиватска и т. н., всеки я нарича своя, защото тя е благословила народите, през които е преминала със светите си мощи, но е важно че тя всички обединява в един Христов, православен народ. Тя е мостът, който ни свързва и днес. В този тържествен ден отново ѝ се молим да ни избавя от всякакви беди, да ни пази в единомислие и разбирателство и да ни насърчава към онова, за което и Сам Спасителят се молеше в Гетсиманската градина: „Отче, опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и ние“. Св. Петка е светицата на нашето балканско единство и да бъдем благодарни на Бога, че я имаме за покров, обединител и защитител."
Владиката поздрави с манастирския празник игуменката на светата обител монахиня Анисия, сестринството, духовниците, певците и изпълнението на храма, като изрази радостта си от поканата и съвместното богослужение, и преподаде първосветителското благословение на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.
+++
Светата Владайска обител има две църкви, посветени на двете светици „Св. преп. Параскева-Петка“ и „Св. вмчца Неделя“.
По предание манастирът е възникнал в 10 век. Основният храм е въздигнат над руините на древноримска базилика от V век, а по археологически сведения тя е била с размери 17 х 34 м. Предполага се, че криптата ѝ е служила за мартириум и вероятно там са били положени мощи на някои от сердикийските мъченици. През 1328 г. манастирът е бил сринат до основи от кръстоносците и всички монаси са били избити. Преди смъртта си те са заровили едно св. Евангелие и две икони на св. Петка и св. Неделя, тъй като манастирът е бил двупрестолен и като знак отгоре са издигнали каменен кръст. Той и до днес стои и се вижда на изток от малкото параклисче на св. Неделя. От тогава насам манастирът многократно е разрушаван и съграждан.
На път за Рилския манастир тук е отсядал последният български цар от Втората българска държава – Иван Шишман – и е дарявал обителта. След завладяването на София от османците, около 1382 г., манастирът е опустошен. На хълмчето, където е разположен храмът, монасите открай време нищо не сеят, защото там земята е напоена с кръвта на мъченици.
През османското робство под въздигнатия наново храм „Св. Петка“ в древноримската крипта е имало подземна действаща църква, която и до днес съществува под формата на добре иззидана и запечатана костница под притвора на сегашния храм.
В настоящия си вид храмът е възстановен през 1902 г., върху основите на старата църква. Строителството на манастирския комплекс става на етапи и продължава и днес. То се подпомага от благочестиви дарители по времето на игумения Касиана, монахиня Татяна, игумения София, игумения Марина, игумения Херувима и игумения Анисия, която сега ръководи манастира.
През 2012 г. пернишкото земетресение поразява целия манастирски комплекс. Най-пострадала е църквата „Св. Петка“, която буквално е разцепена на две и е пред рухване. Благодарение на бързите действия на кмета Васко Стоянов и настоятели от стария енорийския храм „Св. Йоан Богослов“ са преиздадени документите на храма като паметник на културата и са отпуснати средства за възстановяване от Комисията по бедствия и аварии. С благословението на Софийска митрополия започва укрепването на разрушената църква.
В изцяло обновения храм, вдясно до иконостаса, до иконата на св. Петка се намира дървена, красиво резбована рака. Историята ѝ е интересна. В нея са се съхранявали за определен период от време на мощите на св. крал Стефан Милутин, които сега се покоят в митрополитския храм „Св. Неделя“. Светата рака е престояла незнайно колко в манастирчето „Св. св. Кирил и Методий“, намиращо се на склона на Люлин планина над Горна Баня. Преданието разказва, че на това място е паднала и е изгубена главата на светеца по време на спасяване на мощите му при нападението на София от османците. Не е известно как и кога раката е пренесена във Владайския манастир, който се намира също на склона на планината, точно на срещуположната страна на Горнобанския манастир. Сега в тази рака са изложени одежди от преобличането на мощите на св. крал Стефан, съхранявани в софийския храм „Св. Неделя“.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 1
