Продължете към съдържанието

Днес се навършиха 108 години от рождението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим

Maxim scaledНа 29 октомври се изпълват 108 години от рождението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

Той е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. Едва завършил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир.

От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която завършва с отличие.

През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма „Успение Богородично“ в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години – от 1942 до лятото на 1947 година.

Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ се състояло ръкоположението на отец Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата „Браницки“ на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.

На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.

Българският патриарх Максим с твърда вяра в Бога и високо архипастирско съзнание работеше за благото и преуспяването на светата ни Църква.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

През настоящата 2022 г., на 6 ноември, в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, ще отбележим 10 години от кончината на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

 

Материал: https://dobrotoliubie.com

 

Visits: 0

Skip to content