Всеки празник съдържа в себе си дълбок смисъл и съдържание, което Църквата ни открива посредством песнопенията и осмислянето на празника. Днес ние си припомнихме как Божията Майка влязла в храма и как, престъпила неговия праг, влизайки в Светая Светих, съединила в Себе Си Небесното и земното, открила пред Бога възможност да действа в този свят. Понеже с изпълнението на обета на нейните родители за посвещаване на младата Отроковица на Бога започнала нейната спасителна мисия – тази мисия, която трябвало да бъде завършена с Рождеството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. И днес ние можем да кажем: ако не е била тази крачка към храма, ако тя не бе извършила тази постъпка, ако родителите ѝ не бяха изпълнили дадената дума, тогава в историята на човечеството идването в света на Спасителя би могло да бъде отложено за неопределено време.
Припомняйки си това свещено събитие, ние трябва да се огледаме и около себе си. Често говорим, че Бог е отстъпил от нас, че в света стават такива неща, за които Бог просто си затваря очите, защото ако Той би видял това, което става, тогава върху земята биха се изсипали огън и жупел. И понякога укоряваме за това Самия Бог, Неговото велико правосъдие, забравяйки за Неговото милосърдие. Но Бог идва само там, само при този човек, който прави крачка насреща Му. Ако човек не прави тази крачка, ако той не престъпи прага на храма, ако родителите престанат да учат на добро и да възпитават своите деца във вярата Христова, тогава Бог никога няма да дойде в нашия живот. Той ще бъде край нас, ще действа, но ще действа в другите хора и при други обстоятелства, а не в нашия живот…
Когато възпоменаваме примера на Пречистата Божия Майка и нейните свети родители, тогава трябва непременно да си припомним и своя собствен живот, да си дадем сметка какво правим ние, за да действа Бог в нашия живот, та Неговата света воля да се изпълнява в нас, Неговата благодатна сила не само да пребивава в нас, но и да действа чрез нас, чрез думите и делата ни, в този свят. Правим ли ние самите решаваща крачка към Бога, за да се приближим към Него и Той да влезе в нашия живот?
Тези и много други въпроси днес, особено в този ден, когато Църквата свързва Божието присъствие в човешкия живот с присъствието на човека в храма, ние трябва да поставим пред себе си и да отговорим на тези въпроси не просто със съжаление, не просто с констатация на някакви факти, но да отговорим с действие. Преди всичко, като родители ние сме задължени да възпитаваме своите деца в добродетелта, която е неотменима от вярата Христова. Да им посочим и зададем като цел и смисъл на техния живот подражанието на Идеала – Христос и отобразяването на прекрасния Му образ в личността им.
В днешно време за образованието на децата се полагат всевъзможни усилия. За кои родители не е радостно да видят своите деца добре образовани, владеещи чужди езици, заемащи престижни позиции в обществото? Но за християнина не е достатъчно само да се радва на светската образованост и житейското преуспяване на децата си. Майката Църква само тогава се радва за своите чада, когато те с дръзновение и неосъдително могат да кажат за себе си: „Аз съм Господен” (Ис. 44:5). Когато древните християни учели децата на светски науки, те се ръководели от правилото: „Считай за нещастен този, който знае всичко, но не познава Бога. И считай за щастлив, този, който познава Бога, макар и да не знае нищо друго”.
Всички източници на земната мъдрост, както свидетелства Свещеното Писание, не са нищо повече от „пукнати водоеми, които не могат да държат вода” (Иер. 2:13). Само в Бога и в Неговото учение ние намираме вечно течащ извор на мъдрост и сила към извършване на всичко добро и полезно, само тук ние можем да почерпим жива вода, която напълно да утоли жаждата на нашите души. Възпитаният под ръководството на светата Православна Църква християнин наистина ще бъде „като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее” (Пс.1:3). Ще обладава най-важното познание: кой е той, защо е роден, какъв е смисълът и целта на съществуванието му, Кой е Идеалът, Който да следва, от Кого да черпи сили, просветление и вдъхновение в своите дела, утешение в скърбите, мъдрост, вяра и надежда в изпитанията. Този, който от детство е привикнал да посещава Божия храм, после и в целия си живот ще живее с Бога и в Неговата благодат. А ако живее с Бога, ще му бъде по-леко да живее в този свят и животът му няма да бъде суетен и напразен, а ще го води към спасение.
Днес много се говори, че съвременното младо поколение е порочно, покварено. Но откъде пък се взема това ново поколение? Нали не е паднало от небето! Всеки от младите хора, нерядко извършващи срамни постъпки, има родители; и нима може да се осъждат младите, без да се осъждат техните родители? И защо възлагаме цялата вина и отговорност върху тези, които извършват някакво противно на Бога или на хората действие, размахваме им пръст, подлагаме ги на критика и осъждане? Нали зад тях стоят родителите им, които не са ги научили навреме да отличават доброто от злото, да се придържат във всичките си дела към истината, към онова, което почтено, справедливо, достойно. Ако те бяха възпитавали своите деца в духа на християнската нравственост, те не биха станали такива хора.
„Дарувайки ни деца – казва свети Йоан Златоуст, – Господ ги поверява на нашите грижи и ни предоставя власт над тях. С какво ще се оправдаем пред Господа? С това, че децата не ни слушат? Но родителите са задължени да предотвратят такава гибел на децата, длъжни са да овладеят първите им впечатления, да им наложат юзди, когато те още не са в сила да ги отхвърлят, а не да чакат, докато греховните страсти се усилят и станат необуздани и неукротими”. Голяма грешка правят тези родители, които о време не са приучили своите деца на въздържание, да различават страстите – завист, гордост, алчност и пр. и да се стремят да ги изкореняват.
В какъв свят ще живеят децата и внуците ни и какъв ще бъде техният живот зависи от това как сме ги възпитали, каква е тяхната ценностна система и приоритети в живота, от това как ще живеят те, към какво ще се стремят, върху какви принципи ще изграждат своя живот и отношенията си. Ако нашите деца водят начин на живот, съобразен с християнските нравствени ценности, ако имат Христос и християнските принципи за свой ориентир, ако сме насадили у тях от детство любов към Бога, към Църквата, към Божиите заповеди и към ближните, те ще изградят за себе си и за другите един по-достоен и пълноценен живот. Какъвто е вътрешният им свят, такъв ще е и светът около тях.
Нека се постараем да въведем децата си във вярата в Бога и да постъпваме така, че да сме благодарни на Господа за нашите деца и внуци.
Автор: иконом Йоан Карамихалев
Views: 25
