Продължете към съдържанието

“Последованието на Жениха” бе изпълнено в столичния катедрален храм “Св. Неделя”

IMG 9063 scaled

На 9 април, в навечерието на Велики Понеделник, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи „Последованието на Жениха“ в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, с което започнаха богослуженията за Страстната седмица.
 
Според църковния богослужебен устав през първите три дена от Страстната седмица се полага отслужването на т. нар. "Последование на Жениха". По строеж това последование е Утреня, но изнесена в предната вечер. Последованието се нарича така, защото първото песнопение започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”). Посветено е на притчата за десетте девици (вж. Мат. 25), в която образно Христос е представен като очаквания Жених.    

На първото от трите богослужения се извършва спомен за добродетелния Йосиф, син на патриарх Иаков и внук на Авраам. Йосиф се смята за предобраз на Иисус Христос, тъй като и Спасителят, подобно на продадения от завист брат, бил намразен от родствените Му юдеи, предаден на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове. Споменаваме също и неплодната смоковница, прокълната от Господа и изсъхнала (Лука 13:6-9). В древна Иудея и Израил смоковницата била символ на мъдрост. Изсъхването ѝ значело, че мъдростта е напуснала израилтяните, т.е. смоковницата на иудеите останала безплодна. Като ни дава за пример тази притча, Църквата ни насърчава да придобиваме добродетели в духовната борба.
 
Богослужението бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Молитвено участие във вечерната богослужба взеха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, свещенослужители от храмовото духовенство и десетки миряни.
 
Вълнуващите покайни песнопения на певницата бяха изпълнявани от духовници и клиросни певци, ръководени от д-р Стоян Малинов.
 
С траурна тържественост бе изнесена от светия олтар иконата на Страдащия Христос. Пред Честния образ на Жениха трикратно се поклониха първо духовниците – епископ Поликарп, архимандритите и  свещениците, а после и останалите вярващи. В края на последованието владиката благослови дошлите да влязат в съборна молитва към Бога и каза:
"Навлязохме в Страстната седмица. Отслужихме първото "Последование на Жениха" и по този начин стъпихме според нашите сили и възможности достойно в предстоящата Страстна седмица. "Страстна седмица" означава да се потопим в страданията на Господа Иисуса Христа, да съпреживеем седмицата заедно с Него… и да се удостоим да чуем онзи благ призив: "Мир вам" след Възкресението Му. Нека встъпили в Страстната седмица да мислим за това, което ни призовава Църквата и което чухме от синаксара тази вечер… както Йосиф в Стария Завет преживя предателството на своите братя и заради търпението и любовта му Бог го възвеличи пред останалите, така и ние да се оградим с търпение, със смирение, с духовна и телесна красота и да знаем, че няма да се посрамим пред Бога, защото Той ще ни покаже достойни пред останалите. Разбира се, да си спомним и за смоковницата от Новия Завет и да знаем, че всеки един от нас, поел по духовния път, а и в живота, Бог го е надарил с дарби, които е необходимо да разработва, а не да зарива в земята.
Нека трудейки се усърдно, според силите възможностите, които Бог ни е дал, да придобиваме благодат въз благодат, да трупаме достойни плодове в нашия живот, за да не бъдем отсечени и да не изсъхнем поради безплодието. По думата на Спасителя да се овенчаем всеки един от нас да бере и вкусва от тези плодове и да разбира колко благ е Бог, така както ни учи и свидетелствува светият псалмопевец Давид. Нека укрилени от всичко това да размишляваме тази вечер и в утрешния ден и потънали наистина в духовен размисъл, да бъдем изпълнени и озарени с Божията благодат и милост. Да бъдем пример за тези, които са около нас: пример за молитва, пример за покаяние, пример за изповед, пример на смирение и всичко, което в тези дни на страдания на Господа Иисуса Христа украсява човешкия живот. Поздравявам ви всесърдечно от името на Негово Светйшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и ви желая на всички лека, духовна и благодатна предстояща Страстна седмица. И в уречния ден и час, всички заедно да се поздравим със светлото и превелико Христово Възкресение. Амин" – завърши словото си епископ Поликарп и благослови народа, който с духовна ревност се отправи към домовете си, за да преживее в бодрост и бдителност най-дългата и тъжна седмица през годината.

 

Текст и снимки: Весела Игнатова
 
+++
 

 

Господ Иисус Христос със смоковницатаВ този ден – Велики понеделник – правим възпоминание за Йосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свързани със страданията на Христос – старозаветният Йосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител.
 
Йосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Йосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Йосиф се превърнала в омраза, особено когато Йосиф им разказал два свои съня. А ето и самите сънища: Йосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопите на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Йосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Йосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрил и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?“ Когато веднъж Иаков изпратил Йосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!“ Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал намерение после да го избави и върне при баща му. Не след много време по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Йосиф на тези търговци. Братята го послушали. Йосиф бил продаден за 20 сребърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Йосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окървавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?“ Иаков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Йосиф е разкъсан.“ Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.
Понеже Йосиф бил млад и много красив, жената на Потифар го харесала и искала да го склони да съгреши с нея. Но целомъдреният юноша решително отклонил нейното греховно предложение и избягал. Жената обаче успяла да задържи връхната му дреха и надала вик за помощ. Когато нейните слуги дошли, за да видят какво става, безчестната жена обвинила Йосиф, че бил искал да посегне върху честта й. Йосиф бил хвърлен в тъмница. Тук той изтълкувал сънищата на двама служители на фараона – хлебар и виночерпец. Съгласно тълкуванията на Йосиф, първият бил осъден на смърт, а вторият бил оправдан и върнат отново на по-раншната му служба. Преди обаче да бъде пуснат, Йосиф помолил виночерпеца да си спомни за него пред фараона. Но както често става, че бързо забравяме стореното ни добро, тъй и виночерпецът, след като излязъл от тъмницата, скоро забравил за Йосиф.
Минали две години. Случило се, че и сам фараонът сънувал два съня: седем тлъсти крави излезли из реката и пасели в тръсталака. Ето, че след тях излезли други седем мършави, които изяли тлъстите. Сънувал също, че седем пълни житни класа израснали на едно стъбло, а сред тях израснали и други празни, които погълнали пълните. Като се събудил фараонът бил смутен от тия сънища и повикал своите мъдреци да му ги разтълкуват, но никой не можал. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Йосиф и обадил на фараона за него. Фараонът веднага пратил да повикат Йосиф, който с Божия помощ правилно разтълкувал сънищата. А те и двата имали един и същ смисъл: ще настанат седем плодородни години, а след тях и други седем неплодородни. По съвета на Йосиф фараонът трябвало да си постави човек, който в продължение на първите седем плодородни години да прибира и съхранява богатата реколта, за да може народът и добитъкът да преживеят през време на гладките години. Фараонът поставил Йосиф на тая тъй важна работа. Йосиф се прославил със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.
Дошли неплодородните години. Настанал глад не само в Египет, но и в Палестина, гдето живеели родителите и братята на Йосиф. Принудени прочее от глада, те дошли в Египет. Когато Йосиф научил за това, наредил да дойдат при него. Те обаче не го познали. След няколко трогателни срещи, при които Йосиф не се откривал на братята си, най-сетне като не можал да задържи накипелите си братски чувства, за голяма тяхна изненада, той им се открил. След това Иаков заедно с цялата си челяд се преселил в Египет. Преди смъртта си той благословил дванадесетте си сина и склопил очи. Тук, в Египет починал после и Йосиф, като оставил завинаги светъл спомен на целомъдрие и духовна красота. Той се смята за предобраз на Христос, понеже и Христос бе пострадал поради завист от Своите сънародници-евреи, продаден бе от Своя ученик за 30 сребърника, хвърлен в мрачна тъмница, положен бе в гроб, възкръсна самовластно от него, възцари се над духовния Египет, т. е. победи греха и управлява света. В тайнствената пшеница Той ни дава Самия Себе Си за храна, бидейки хляб, слязъл от небето (Иоан 6:41).
Днес спомняме и изсъхването на безплодната смоковница. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Иерусалим, повествува: „А на утринта, връщайки се (от Витания) в града, (Иисус) огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: Занапред да няма вече плод от тебе во веки! И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата!“
Някои под смоковницата в случая виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Христос обаче и това ѝ отне, като я направи съвсем да изсъхне. Но, навярно някой би казал: „Защо ли бездушното дърво бе наказано, без да е съгрешило?“ Очевидно Господ е проклел безплодната смоковница, за да ни даде с това поука, че такава ще бъде и съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.
С молитвите на Прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

 
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011

Visits: 0

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content