Продължете към съдържанието

Жените-Mироносици – първи вестители на Възкресението

Радостта от Възкресението на Господ Иисус Христoс е всемирна.

Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, поискал „личба“ от Иисус Христос. А Той отговорил, че „личба няма да му се даде (на иудейския народ), освен личбата на пророк Йона“. И припомнил библейската история за този пророк, като пояснил: „както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40). Сам Христос наричал Себе Си „Син Човечески“, за да подчертае, че Той, Който е истински Бог, се е родил на земята и е станал истински Човек. С думите за пророк Йона Той ясно предсказал Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението Му. Това предсказание ни се припомня в Пасхалния канон.

Как точно е станало това радостно всемирно събитие – Възкресението, е велика тайна, запечатана в Господния гроб. Знаем обаче какво се е случило в тази нощ. Небивало силно земетресение смутило и изплашило поставената при Гроба стража, което било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите – Богочовекът Иисус, се вдига от гроба.

Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце Пресвета Богородица не се отделяла и за миг от Гроба на своя Син и Бог. Тя била и първата известена за чудото на Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам ѝ се явил, както възпява това Църквата в Пасхалните химни и нейното Обширно житие ни предава.

v
„Защо търсите Живия при мъртвите? Вижте, празен е Гробът, кажете навсякъде: Смъртта бе убита. Христос възкръсна!“
Илюстрация от книгата „Малкият иконописец“, издание на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“.

Онези жени, които иначе заедно с нея присъствали на погребението Христово, но после се били прибрали по домовете си, рано сутринта на третия ден – неделя, тръгнали с благовонни масла, за да помажат тялото на Господа, като се чудели кой ли ще им отвали тежкия камък при входа на Гроба. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала напред и първа от тях видяла Гроба отворен, а камъкът отвален. Още не се било развиделило. Изплашена тя се върнала да обади това на Симон Петър и на другите ученици и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“.

Това като чули, двамата – Петър и Йоан, се затичали към Гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял Гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил и замислени си тръгнали обратно.

Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в Гроба: „и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те ѝ казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили“ (Йоан. 20:13).

„Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус ѝ казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ (Йоан. 20:14-15). Тогава Христос внушително ѝ казва: „Марийо!“ И тя стреснато вдига поглед и казва: „Равуни!“, което значи „Учителю“.

Така Възкръсналият Господ Иисус Христос, след като се явява на майка Си, се явява и на Мария Магдалина.

Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея – радостта. Първа Пресвета Богородица, а след нея и Мария Магдалина – първа сред останалите Христови апостоли и ученици, се удостои с вестта за Възкресението заради голямата ѝ преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.

Свещеното Предание разказва, че тя се явила и в Рим, пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: „Христос воскресе!“ На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на Кръста и положен в Гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Подател на живота всичко е възможно. Подобно и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот.

И така жените-Мироносици стават първите вестители на Възкресението.

Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христос е залог и за нашето възкресение.

+++

Традицията да се изписват яйца за Великден е част от красотата на празника.

Малките деца трудно могат да се включат в шаренето на яйца, то е за истински майстори. Но можем да им дадем радостта да оцветяват с моливи примерни модели, разпечатани на лист. Така от една страна, ще насочим вниманието им към традицията, а от друга, ще усвоят характерните шарки на българското писано яйце.

Предлагаме ви няколко примерни образци за декорация на писани яйца от книжката на Петър Гелин „Великденски яйца“. Те са характерни за района на град Ракитово, където оригиналните мотиви се предават от поколение на поколение.

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 1/2023, с. 54–57.

Visits: 6

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content