Кръстопът
Време вече е разделно,
избор важен предстои,
въпрос задаван вечно:
човек ли си или не си.
Кръв се страшно лее,
там по бойното поле,
а душите ни пустеят,
жадни за любов са те.
Искаш ли да съберем
с обич, грижа нежна,
всекиму да раздадем,
по бисерче надежда?
Болката да претворим
във радост и сълзи
и заедно да покорим
това, което ни дели.
+++
Слънцето и днес изгря!
Слънцето и днес изгря,
пръска нежно красота.
Капки бисерни блестят,
музика със смях творят.
Вечерите тихи летни,
мигове любими сетни:
на светлика и деня
на покоя – радостта.
А колко ослепели
вторачили се цели,
живеем с вас сега
и не ценим мира.
Христе, благодарим,
за всеки миг любим!
Покажи ни, че мира
ще опазим с любовта!
+++
Чудеса
С колко много чудеса
пълна е нашата земя!
Небето закачливо
усмихва се игриво.
Ручеите бистри,
залези златисти,
славеите с глас,
радват мен и вас.
Виждате земята
колко е богата.
Пазете я, деца,
дом за нас е тя!
Маргарита Генчева
Стихотворенията са публикувани в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2023, с. 59.
Views: 13
