Продължете към съдържанието

Слово за началото на индикта

„Господи, благослови делата на Твоите ръце и ни удостои да прекараме ползотворно времето на идващата година“

(Из стих. стихира)

Възлюбени в Господа братя и сестри, любители и читатели на периодичното издание на Софийска света митрополия – списание „Епархийски глас“!

Измина още една година на църковни празненства и богослужебни последования, чрез които ние, православните християни, си припомняме свещената история на човечеството – от  създаването на света, грехопадението, падението и възхода на старозаветните люде, подготвянето на човечеството за идването на Спасителя в света, раждането на Богоизбраната Девица, Пречистата Дева Мария, въчеловечаването на Сина Божий, Господ Иисус Христос, Неговия земен път и изкупително дело – страданията и Кръстната смърт, славното Му Възкресение и Възнесение, сядането Му отдясно на Бога Отца и ожидането на Второто Негово пришествие.

С днешния ден започва нов годишен кръг от църковни богослужения и тържества. И всички, които искат да следват пътя на духовното съвършенство, нашата майка – Църквата, съветва да бъдат съпричастни в установените от векове православни традиции – молитвените последования, постите и празненствата-богослужби, които съставляват църковния календар.

Три кръга от богослужения – годишни, неделни и дневни, ни дават възможност да станем не само съучастници, но и свидетели, и изповедници на събития за изпълнението на Божия Промисъл, очистването от греха и спасението на света. Господските и Богородичните празници, празниците на Божиите угодници – пророци, апостоли, мъченици на вярата, светители, преподобни и богоносни отци и майки на Църквата, са духовен източник, пример и вдъхновение за слушане и приемане на Божието слово, служение Богу, стремеж към добродетелен живот, стремеж към вечни и нетленни блага, изпълнение на Божествения закон…

Всяка година тържествено отбелязваме началото на календарното новолетие – Нова година, началото на нашия земен път – рождената ни дата, началото на учебната година или на някоя друга годишнина. Но така ли си спомняме, подготвяме и отбелязваме Новата църковна година – Началото на Индикта, която започва с първия ден на месец септември и завършва с последния ден на месец август?!

Неслучайно светите Отци от Първия Вселенски събор в Никея /325 г./ са установили основни правила за църковния календар, за Пасха и всички подвижни празници, както и за началото на църковната година, на която първият голям празник е Рождество Богородично, а последният – Успение Богородично. Църковната година за православния християнин се явява не само едно промеждутъчно време и просто едно съществуване, а време, което е изпълнено с духовен смисъл, духовно съдържание и стремежи. Човешкото съществуване трябва да бъде безленостен труд и работа, изкачване на Господнята гора, където ни очаква нашият Небесен Отец, Който ще каже на всеки потрудил се по мярката на своите сили: „Добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си“.

 Евангелското четиво, което бе прочетено днес в православните храмове, ни припомня как Господ Иисус Христос, влизайки в Назаретската синагога и приемайки в пречистите Си ръце свещен свитък, прочел пророчеството на пророк Исаия за настъпването на благоприятно време. Благоприятно време за какво? За духовен напредък и усъвършенстване, за следване на Спасителя, Който дойде да благовести на бедните, да лекува болните и онези, които имат съкрушени сърца, да проповядва освобождение на пленените, на слепите – прогледване, да пусне на свобода измъчените /Лк. 4:18/, да покаже на всички ни верния и истинен път.

Виждайки, че Писанието се изпълнило, св. Отци богомъдро са определили да честваме този празник с тържественост, така както е празнуван и в най-древни времена. Но вече не по стар еврейски обичай, а по нов обичай – в спомен на евангелското събитие, благословение на Новата църковна година и полагане началото на годишния богослужебен цикъл, чрез който изпросваме Божията милост и великите Негови щедрости.

Нека в този ден да помислим върху това, че времето е кратко. Не само дните, но и годините минават бързо. За Бога „хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години“, но за нас, човеците, времето е необратимо и затова не трябва да го пилеем. Човекът е зависим от времето на земята! И когато се яви пред Бога, всеки човек ще даде отчет как е живял и какво е извършил през времето, дадено му от Него, за всичките си мисли и постъпки. За да не прахосваме дните си, ние сме длъжни да увеличаваме съкровището в сърцето си: да трупаме познание за Бога чрез Свещ. Писание, молитвите и богослуженията, да водим борба с нашите грехове и със злото, което ни заобикаля, да умножаваме доброто и да се украсяваме с милосърдие, състрадание и справедливост! Целият наш живот и трудове да бъдат насочени към Царството Божие. Тогава и Бог ще бъде с нас и ще чувстваме Неговото всякогашно присъствие. Нека да се молим на Твореца на видимия и невидимия свят, на Онзи, Който е път, истина и живот, с едни сърца и уста, да ни удостои да прекараме ползотворно времето на дните си през настъпилата Нова църковна година!

„Слове и Сине, Който си съединен с безначалния Свети Дух, Създателю и Творецо на всичко видимо и невидимо, благослови венеца на годината, като запазваш в мир човеците, по молитвите на Богородица и всички Твои светии“ /Из Вечерната служба/.

На днешния ден свой духовен празник чества и Негово Светейшество Софийският митрополит и патриарх Български Неофит, който е приел кръщение с името, дадено му от неговите родители – Симеон, в чест на преп. Симеон Стълпник, чиято памет съвпада с началото на Новата църковна година. Нека Бог да дарува на Негово Светейшество още дълги години живот, крепко здраве и сили, за да служи на Св. Православна църква, и богомъдро, както досега, така и занапред да ръководи богодаруваното му словесно стадо – Православния български народ,  в истинната и спасителната вяра!

На многая и благая лета, Ваше Светейшество!

Честит празник на всички християни!

Честита и благословена Нова църковна година!

Велбъждски епископ Исаак

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2023, с. 8–9.

Visits: 0

Skip to content