Продължете към съдържанието

Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, „отразен“ в архива на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков

0 stefan cankov
Проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Всяка кръгла годишнина от значимо историческо събитие е добър повод за поглед назад във времето, припомняне на най-важното и неговото осмисляне в контекста и от гледната точка на съвременността. Казаното важи с пълна сила и за навършилите се през настоящата 2023 г. седем десетилетия от провеждането през месец май 1953 г. на Третия църковно-народен събор на Българската православна църква – тогава все още екзархия, прераснал в Патриаршески избирателен събор, възстановявайки на два пъти отнемания в миналото патриаршески статут на Православната ни църква.

Предисторията и историята на това повече от историческо събитие са известни на всички интересуващи се от най-новата ни църковна история. Своевременно съставеният едноименен сборник съдържа необходимото.[1] Темата е осветлена и в съответните броеве на официоза на БПЦ – Църковен вестник, в сп. Духовна култура, както и в други църковни издания.[2] Нови възможности пред изследователите у нас се откриха след политическата промяна от 1989 г.[3] Всичко това до голяма степен обезсмисля поредното припомняне на добре познатите факти и техните не по-малко добре познати интерпретации. Далеч по-смислен би бил един поглед отвътре, каквато възможност предоставя личният архив на един участниците и главно действащо лице в паметните събития от май 1953 г. – проф. протопрезвитер д-р акад. Стефан Станчев Цанков (1881-1965).[4]

Както е известно, след блажената кончина на о. Стефан Цанков неговият архив се съхранява в Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия. В този архив, редом с всичко останало, се съдържа и архивна единица – папка, посветена тъкмо на събора от май 1953 г., съответно – на възстановяването на Патриаршията ни[5] и избора на Светейшия Български патриарх академик д-р Кирил (1901-1971).

Съдържанието на тази папка може да бъде обособено в три групи:

1) документи с официален характер;

2) конспективни бележки и чернови;

3) извадки от периодичния печат.

Сред документите с официален характер в тази папка откриваме:

– Възложение до о. Ст. Цанков от 25 февруари 1953 г. да изготви Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.,[6] подписано от Пловдивски митрополит Кирил, Наместник-председател на Светия Синод;

– Покана до о. Цанков от 23 април с. г. за участие в работата на Третия църковно-народен събор в качеството му на член на събора от квотата на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, избран за такъв от Академичния съвет на ДА, с подпис – отново на Пловдивски митрополит Кирил, Наместник-председател на Светия Синод;

– Покана до о. Цанков от името на Светия Синод за интронизацията на Българския патриарх на 10 май с. г. в Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски“;

– Покана до о. Цанков от Дирекция на изповеданията при Министерски съвет – за присъствие на „приема, който тя от името на Министерския съвет на НР България дава по случай Третия църковно-народен събор на Българската православна църква…“;[7]

– Покана до о. Цанков от 7 май 1953 г. за официалната вечеря по случай избора и интронизацията на предстоящия да бъде избран три дни по-късно Български патриарх и Софийски митрополит, която отново е подписана лично от Пловдивски митрополит Кирил, все още само Наместник-председател на Светия Синод;

– Покана до о. Цанков от Светия Синод на БПЦ – за приема, „… който той дава на 17 май т. г., в 20:30 ч., в ресторант „България“, по случай избора и интронизацията на Българския Патриарх и Софийски Митрополит“;

– Входна карта на о. Цанков в качеството му на член на „Патриаршеския църковно-народен събор“, с посочване на определеното му място в Големия салон на БАН (ред 3, стол 39);

– Проекто-правилник за вътрешния ред на Църковно-народния събор (3 страници – машинопис);

– Списък на лицата, които ще служат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за празника Възнесение Господне, 14 май 1953 г.[8] (1 страница – машинопис), заедно с две страници указания за реда по време на богослуженията;

– Списък на „лицата, на които се възлага изпълнението на някои работи във връзка със свикването и работата на Църковно-народния събор…“ (6 страници – машинопис);

– Списък на разходите на Църковно-народния събор (1 страница – машинопис);

– Списък на автомобилите по ведомството на Църквата (1 страници – машинопис);

Една част от тези документи са били, разбира се, достояние на всеки от членовете на събора, а други, като молбата за изготвяне на изложение върху историята и устава на БПЦ, са били предназначени лично за о. Цанков, предвид неговия огромен авторитет и всепризната експертиза в областта на каноничното право и миналото на Православната ни църква, което е определяло и по-особения му статут като член и участник в работата на самия събор.[9] Тези документи, заедно с ръкописните му записки, водени педантично по време на, а най-вероятно и извън заседанията на събора, ни помагат от първа ръка да придобием представа за действителните мащаби и значимост на това истинско събитие в живота на Православната ни църква. Събитие, увенчало с успех усилията на поколения поборници за духовната ни и църковна самостоятелност.

Накрая, интересно е да проследим и съхранените от о. Цанков материали, с които е отразен в църковната преса Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор. Те включват вестниците:

– Народен пастир, бр. 16-18 от 16 май 1953 г., който е посветен почти изцяло на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

– Народен пастир, бр. 19-20 от 27 май 1953 г., с. 3-4, където е публикуван Препис от „Паметен протокол на тържественото съвместно заседание на Св. Синод на Българската православна църква с пратениците на Светите сестри – Православни църкви“, заедно с поздравления до новоизбрания патриарх (от председателя на Свещеническия съюз – ик. Иван Юлиев и от Варшавския и на цяла Полша митрополит Макарий) и отразяване на посещението на Българския патриарх Кирил в Рилския манастир (16-17 май 1953 г.);

– Църковен вестник, бр. 19-22 от 28 май 1953 г., посветен открай-докрай на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

– Народен пастир, бр. 23-24 от 26 юни 1953 г., където на с. 5 откриваме „Послание на Негово Светейшество Патриарх Кирил до христолюбивия клир и до благочестивите християни“, а на с. 3 – материала на К. Тулешков, озаглавен „При майката на Патриарх Кирил“;

– Църковен вестник, бр. 35-38 от 10 ноември 1953 г., в който са отразени някои от първите архипастирски посещения на новоизбрания Български патриарх Кирил (в гр. Ловеч, в Троянския манастир и във Великотърновска епархия).

*   *   *

Педантичността, с която са подредени материалите в папката от личния архив на о. Стефан Цанков, посветена на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, самият подбор на тези материали, записките, водени от него, час по час, по време на заседанията – всичко това е поредното свидетелство за достойнствата, значимостта и присъствието на този изтъкнат наш духовник и богослов в живота на Православната ни църква, както и изобщо за онази пословична всеотдайност в делото на служението, която е била толкова характерна за някогашните поколения наши духовници и църковници.

Борис Маринов,
Църковноисторически и архивен институт при Българската Патриаршия


[1] Деяния на Третия църковно-народен събор (София 8-10 май 1953 г.). С.: Синодално издателство, 1953.

[2] Например: Църковноисторически и архивен институт. Българската патриаршия през вековете. Ред. Хр. Кодов, Н. Кочев, В. Пандурски, Хр. Стоянов, Ил. Цоневски. С.: Синодално издателство, 1980. По-специално студията на проф. протопрезвитер Радко Поптодоров „Възстановяване на патриаршеския институт в ново време (1953 г.)“ (с. 31-44).

[3] Най-сериозният принос към разработването и осветляването на най-новата история на БПЦ след 1989 г. безспорно принадлежи на историка проф. Момчил Методиев. Измежду множеството негови публикации в тази връзка най-важно с оглед на настоящата тема е богато документираното изследване: Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.). С.: Институт за изследване на близкото минало – Сиела, 2010.

[4] Повече за о. проф. Стефан Ст. Цанков виж в: Маринов, Б. Академик протопрезвитер д-р Стефан Цанков: богословът и духовникът в служба на Църквата и обществото. – В: Християнство и култура, бр. 5 (82), 2013, с. 5-16.

[5] На пръв поглед встрани от темата, намираме обаче за необходимо да припомним, че говорейки за събора от 8-10 май 1953 г., говорим тъкмо за възстановяване, а не за въздигане (което нерядко може да се срещне както в специализираната литература, така и в периодичния печат), тъй като Третият църковно-народен събор – прераснал в Патриаршески избирателен – не провъзгласява някаква в собствен смисъл „нова“ за православния свят патриаршия, а единствено възстановява (макар към онзи момент и без всеправославна санкция) статута, на който Православната ни църква на два пъти вече се е радвала в своята история – през Първата и през Втората българска държава, и който и двата пъти ѝ е бил отнеман също без всеправославна санкция. (Под отнет патриаршески статут авторът има предвид края на Първото българско царство през 1018 г., с който се слага край и на Преславската патриаршия, а после и падането на Търново в ръцете на османските поробители през 1393 г., сложило край на Търновската патриаршия – бел. ред.)

[6] За изпълнението на това възложение о. Цанков докладва на митрополит Кирил с Докладна от 10 март с. г., чиято чернова в ръкопис, заедно с черновата на самото изложение (в 14 страници), озаглавено „Основи, изменения и значение на Устава на Българската православна църква“, също са запазени в личния му архив.

[7] Този прием е обявен за 10 май 1953 г., от 20:30 ч., „в салоните“ на ресторант „България“.

[8] Едва ли трябва да учудва, че о. Цанков е единственият свещеник от БПЦ определен да служи заедно със свещениците, представители на Московска патриаршия, Чехословашката православна църква и Полската православна църква – както за Всенощното бдение, така и за празничната св. Литургия.

[9] В тази връзка заслужава да се отбележи, че между 1948 и 1950 г. о. Цанков е съветник на Светия Синод по каноничните въпроси и консултант по изработване на Устава на Българската патриаршия от 1953 г., както и автор на един от встъпителните текстове към сборника с Деянията на Третия църковно-народен събор (виж тук – бел. 1), озаглавен „Нашите църковно-народни събори“ и отпечатан на второ място, веднага след „Животописни бележки“ за Българския патриарх Кирил от проф. Христо Н. Гяуров.

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2023, с. 27–30.

Visits: 3

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content