Продължете към съдържанието

Църковният събор в Сердика (дн. София) през 343 г.

8А 1 2

През настоящата година се изпълват 1700 години от един от най-важните форуми в историята на Църквата – църковният събор, състоял се в нашата столица през 343 година[1]. Съборът е свикан по молба на папа Юлий (337 – 352) от императорите Констанс I (333 – 350) и Констанций II (337 – 361). По това време Констанс I е август на Западната част на Римската империя, а Констанций II на Изтока[2]. Двамата императори са синове на император Константин Велики, като Констанций е вторият, а Констанс – третият син на императора. Съборът е свикан като Вселенски събор, но поради разделението на епископата на две групи – православни и полуариани (евсевиани), той не влиза в аналите на Църквата като такъв[3]. Сократ Схоластик, като се позовава св. Атанасий Александрийски, казва, че в Сердика се събират около 300 епископи от западната и източната част на империята[4]. Според други изследователи техният брой достига до 340 и дори до 376[5]. На базата на някои новооткрити документи, както и преосмисляне на по-старите, първоначалният брой на участниците в събора се определя на около 170[6]. От тях около 95 са православни и около 75 причастни на арианството[7]. Според последните проучвания, след отделянето на арианстващите на свой събор във Филипопол, участниците в събора в Сердика остават около 100.

Съборът е председателстван от големия поборник за Православието, който председателства и редица други събори, включително и Първия вселенски събор в Никея през 325 г., св. Осий от Кордоба[8]. Архиереят на Сердика – св. Протоген, е домакин на събора[9]. Това е пореден опит да бъдат разрешени арианските спорове, които не спират да ерозират Църквата. Опитът за разрешаване на спора относно ученията на Арий, завършил с неговото осъждане от Първия вселенски събор в Никея през 325 г., води до сериозни сътресения в Църквата, които продължават няколко десетилетия.

Голямото разпространение на арианството в източната част на империята допринася значително за нейното разделение след смъртта на св. Константин Велики. Значителна роля за това имат и неговите наследници, които са привърженици на различни църковни политики. След свалянето на св. Атанасий Велики и на други православни епископи от привържениците на Арий, извършено не без помощта и съдействието на императора и неговата администрация в Константинопол, и тяхното възстановяване от събора в Рим през 341 г. е решено да се свика нов, най-висок форум на Църквата, на който да бъдат разрешени веровите различия и личните оплаквания на различни архиереи. Принудени от папата, както и за да избегнат военен верови сблъсък помежду си, двамата императори избират да свикат църковен събор именно в Сердика, като главен град на Средиземна Дакия, който, макар и в диоцеза на Римската църква, се явява граничен за Изтока и Запада.

По този повод Зонара пише: „Император Констанций, син на Константин Велики, след като се обърна към арианството, се опита да унищожи Първия вселенски събор. Папата на древния Рим информира Констанс, брата на Констанций, за тези неща. Констанс в писмо до брат си го заплаши с война, ако не спре да разклаща истинската вяра. Последствието от това беше, че двамата императори се съгласиха да свикат събор, за да се обсъдят никейските определения. И така, 341 епископи се събраха в Сердика, като изложиха писмено определение, потвърждаващо Никейския символ на вярата и отлъчването на всички онези, които вярват по друг начин…“[10].

При пристигането си в Сердика източните епископи, които до голяма степен симпатизират на антиникейската партия (ариани и полуариани,  б.а.), отказват да се срещнат със западните епископи и решават да се отделят и организират свой събор във Филипопол[11]. Сердикийският събор потвърждава възстановяването на св. Атанасий Александрийски и неговите съратници, направено на събора в Рим през 341 г.; обмисля, но отхвърля създаването на нов Символ на вярата; издава енциклика и редица други писма[12]. На събора се разрешава спорът относно датирането на християнската Пасха и се приемат редица църковни канони, на брой приблизително двадесет (21).

Освен времето, по което се провежда съборът, и решенията, които се взимат на него, особен интерес представлява мястото, където е проведен, и съответно участниците в него. Липсата на конкретна изворова информация не позволява на този етап да бъде установено със сигурност мястото на провеждането на това изключително важно събитие от древната история на Църквата. Има основания да се предположи, че заседанията са се провеждали в двореца на св. Константин Велики, който се е намирал в днешната централна част на София[13]. Била е използвана и някоя от многобройните раннохристиянски църкви в центъра на града, които за съжаление не са достигнали до нас. Такива храмове е имало например под днешния храм „Св. Неделя“, в близост до бул. „Мария Луиза“, в района на бившия Партиен дом, около сградата на Булбанк и др. Въпросът с участниците е не по-малко интересен – имаме запазени редица упоменавания, включително и от св. Атанасий Александрийски. Вече споменахме главните действащи лица: св. Атанасий Александрийски, св. Осий Кордовски, св. Протоген Сардикийски. Свети Атанасий ни осведомява за участието на двама изключителни архиереи от Кипър: свети Спиридон Тримитунтски и неговият ученик св. Трифилий[14]. Други големи имена сред участниците в събора са: св. Север Равенски; Йоан, епископ на Партикополис, дн. Сандански; св. Максимин от Трир и др.

В заключение можем да кажем, че решенията на събора в Сердика имат много важни последствия за утвърждаването на Православието на Църквата. Благодарение на решенията на събора е премахната една несправедливост и големият радетел за Православието св. Атанасий Велики и неговите събратя православни епископи, макар и не веднага, са приети в общение и постепенно възстановени на своите катедри. Това става не без помощта на западния император, който оказва силен натиск върху своя брат, източния император Констанций. Сердикийският събор изготвя специално писмо, чието точно съдържание за съжаление не е достигнало до нас. Първоначално император Констанций решава да не се съобрази с решенията на  събора в Сердика и дори повдига жестоки  репресии срещу някои източни епископи и духовници, които са присъствали на него. Натискът, който император Констанс упражнява обаче води до желаната промяна. Констанций явно осъзнава, че неговият брат е с много по-силни позиции. Промяната на политиката му също е улеснена от избухналия скандал около Стефан Антиохийски, един от лидерите на източните епископи в Сердика, който организира таен план-заговор за дискредитиране на западните легати на събора. В резултат на този скандал Стефан е отстранен от катедрата си. Макар и не веднага, справедливостта и истината възтържествуват и през 345 г. император Констанций пише едно доста добронамерено писмо до св. Атанасий, с което го кани да се върне на катедрата си. Ще трябва да минат обаче още няколко десетилетия, преди Православието окончателно да възтържествува над ереста на Арий. Съборът в Сердика има огромно влияние и принос върху утвърждаването и усъвършенстването на каноничното право в Църквата. Факт, който не просто се признава, но и до днес предизвиква огромен интерес сред църковните изследователи[15].

Венцислав Каравълчев,
Богословски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“


[1] По въпроса за годината на провеждане на събора в Сердика има изказани различни хипотези, като различни изследователи през вековете предлагат годините  от 342 до 347 г. Сократ Схоластик в своята „Църковна история“ сочи 347 г. като година на провеждането му. Последните  изследвания обаче убедително сочат годината 343 г. за времето, когато съборът в Сердика се е състоял. Вероятно той е започнал през есента на 343 г. и е приключил около Пасха 344 г. Вж. по-подробно: DelCogliano, M. The Date of the Council of Serdica: A Reassessment of the Case for 343. – Studies in Late Antiquity, 1 (3), 2017, p. 282 – 310.

[2] Socrates Scholasticus. Historia Ecclesiastica II, XX, PG 67, col. 233 – 239.

[3] Marthaler, B. L. The Councils in History: A Survey of Selected Literature. – Theological Studies, 26(3),1965, p. 396; Chadwick, H. The Church in Ancient Society. From Galilee to Gregory the Great. Oxford, 2001, p. 241.

[4] Socrates Scholasticus. Historia Ecclesiastica II, XX, PG 67, col. 236.

[5] Правила Православной церкви с толкованиями Никодима, епископа Далматинско – Истрийского. Т. 1, Свято-Троицкой Сергиевой  лавры, 1996, с. 28.

[6] Tilburg, C. Traffic and Congestion in the Roman Empire. London and New York, 2007, p. 46.

[7] Граматиков, П. Арианският събор във Филипополис (343 г.). София: Кама, 2006, с. 97 – 99.

[8] Socrates Scholasticus. Historia Ecclesiastica II, XX – XXII, PG 67, col. 233 – 247; Sozomen Hermeias. Ecclesiastical History III, XI.3 – III, XII.7, PG 67, col. 1060 – 1064; Theodoreti episcopi Cyrensys. Ecclesiasticae Historiae II, 7– 8, PG 82, col. 1017 – 1021; Athanasius of Alexandria. Apologia Secunda or Apologia contra Arianos 37 – 50, PG 25, col. 311 – 341; Athanasius of Alexandria. Historia Arianorum, XV.3 – XVIII.3, PG 25, col. 709 – 713; Athanasius of Alexandria. De Synodis Arimini in Italia et Seleuciae in Isauria, XXV, PG 26, col. 725 – 727.

[9] Pusey, E. The Councils of the Church from the council of Jerusalem A.D. 51, to the council of Constantinople A.D. 381. Bristol, 1857, p. 134.

[10] Σύνταγμα των θείων και ιερών κανόνων των τε αγίων και πανευφήμων Αποστόλων, και των ιερών και οικουμενικών και τοπικών Συνόδων, και των κατά μέρος αγίων Πατέρων, εκδοθέν, συν πλείσταις άλλαις την εκκλησιαστικήν κατάστασιν διεπούσαις διατάξεσι, μετά των αρχαίων εξηγητών, και διαφόρων αναγνωσμάτων, υπό Γ. Α. Ράλλη και Μ. Ποτλή, εγκρίσει της Αγίας και Μεγάλης του Χριστού Εκκλησίας. Τ. 3, Αθήνησιν, 1853, σ. 227.

[11] Barnard, L. The council of Serdica: 343 A.D. Sofia.1983, pp. 63 – 70; Граматиков, П. Арианският събор…

[12] Theodoreti episcopi Cyrensys. Ecclesiasticae Historiae II: 6, PG 82, col. 997 – 1017.

[13] The Cambridge companion to the Council of Nicea (ed. Y.Kim). Cambridge University Press, 2021, p. 77; De Sena, E. Constantine in the Imperial Palace at Serdica. – In: Constantine, Sirmium and Early Christianity (ed.

N. Lemajić). Sremska Mitrovica: Institute for the Protection of Cultural Monuments. 2014, pp. 7 – 24.

[14]  Athanasius of Alexandria. Apologia Secunda or Apologia contra Arianos. PG 25, col. 340.

[15] Hess, H. The Early Development of Canon Law and the Council of Serdica. Oxford: Oxford University Press, 2002.

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2023, с. 47–50.

Visits: 6

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content