Продължете към съдържанието

В Националния исторически музей бе открита обновената експозиция „Българските земи под османска власт XV-XIX век“

53316433219 a999e0e122 o scaled

В деня, когато се е родил Любен Каравелов, и само дни след Деня на народните будители в Националния исторически музей бе открита обновената експозиция „Българските земи под османска власт XV-XIX век“. Валидирана бе и пощенска марка по повод 50-годишнината на НИМ

Предстои да бъде издаден каталог на тази експозиция. Има и календар на НИМ за следващата година, изцяло илюстриран с експонати от залата.

Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова не скри задоволството си от това, което екипът й е постигнал. Тя обясни, че периодът на Възраждането е много особен. „Това е времето, когато ние нямаме официална държава и въпреки това сме обединени. И въпреки това създаваме разкошни неща. И въпреки това мечтаем за нашето освобождение. Мечтаем да създадем тази държава“, каза тя. И допълни, че националният музей е урок по родолюбие и национална гордост.

Сред първите, разгледали обновената експозиция, бе вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя определи Националния исторически музей като „съкровищницата на България“. Хората, които работят в този музей, специалистите, са неговото най-голямо богатство, допълни Йотова.

Тя благодари на хората, които работят в музея, че в днешната изложба са се обърнали към младите хора. “Защото историята е от пожълтелите страници, но за да я знаят и децата ни, за да я предаваме напред, трябва да говорим на техния език, да я направим достатъчно интересна, достатъчно атрактивна“, каза тя.

Илияна Йотова обясни, че периодът на Възраждането трудно се събира в една изложба. Вие показахте, че това е възможно, каза вицепрезидентът.  Възраждането и днешната изложба, посветена на него, са още един повод да сме горди, каза още Илияна Йотова.

Тя призова министъра на културата в навечерието на създаването на новия бюджет този път да не забравя българските музеи.

Да се разкаже българското Възраждане в няколко изречения или в няколко минути, е много трудно, каза проф. Пламен Митев. Той обясни, че са три акцентите, които са заложени в тази изложба. Първият е, че когато се говори за българското Възраждане, трябва да се откажем от идеята, че то протича в капсулиране на българите като нещо самостоятелно, нещо отделно. Вторият акцент е свързан с разбирането, че българското Възраждане е една сложна плетеница от паралелно протичащи, но взаимно свързани процеси. Третото е фокусирането върху елитите, върху водачите. Да, те са много важни, но ако искаме да бъдем коректни към онова, което се е случвало по българските земи, тези елити не биха постигнали нищо, ако ги нямаше техните последователи. Тези хора са от втората редичка, на които не помним имената, но без тях нямаше да бъде постигнато нищо. Опита ни да покажем живота на обикновените хора и през тях, обясни проф. Митев.

С обновяването на тази зала историята на този период се завърна на полагащото му се място в Националния исторически музей, защото в епохата на българското Възраждане се заражда онова, което днес наричаме изконно, българско и родно в областта на културата, литературата, политическата мисъл, военното дело, каза д-р Михаил Симов, ръководител на проекта.

Епископ Поликарп каза: Нека тази изложба да бъде наистина полезна, както за възрастните, така и за децата. Да бъде полезна дори за чужденците, да се вдъхновяват и да знаят, че макар да не е имало държава тогава, е имало народ, имал е този народ своя вяра, свои мечти и можем гордо да кажем, че тази православна вяра, тази свобода, която диктува православната вяра, е направила нашия народ не просто да мечтае, а да прави всичко възможно, за да бъде свободен и да подпомага свободата и развитието не само на своя народ, а и на други народи по света.

Материал: БТА

Снимки: иконом Костадин Тренев

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК.

Visits: 2

Skip to content