„Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.”
(Гал. 4:4-7)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес Църквата Христова отбелязва един от най-големите свои празници, а именно Рождество Христово. „И Словото стана плът, и живя между нас…., и ние видяхме славата Му“. Честит и благословен да бъде днешният празник!
В последните столетия преди Рождество Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: под владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт – под владичеството на египтяните, сетне на сирийците, а след кратковременната независимост – под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и поставили за цар Ирод. Страдайки под чуждото иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорошното идване на Спасителя или Месията – Христос, обещан от всички пророци.
Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на раждането на Спасителя. Пророк Данаиил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане – Витлеем.
Апостолското четиво, което се чете в неделната рождественска утрин, е иззето из писанията на светия апостол и проповедника на народите Павел до галатяните. Чрез своето Послание до галатяни, той говори и на нас днес. Апостолът казва: „Когато се изпълни времето Бог изпрати Своя единороден Син, Който се роди от жена и се подчини на Закона, за да изкупи ония, които бяха под Закона, та да получим осиновението“. С тези свои слова апостолът свидетелства, че се изпълни онова време, които всички верующи люде, изпълнени с надежда и любов още от времената на Адама, очакваха – а именно, идването на Спасителя, на Помазаника, на Месията – Този, Който щеше да избави и избави народа от робството, и отново обедини този народ с Бога. Месията щеше да върне народа в онова място, което хората бяха загубили – мястото на райското блаженство. Проповедникът Павел утвърждава пред галатяните, че това време се е изпълнило и Бог е изпратил Своя Син, Който дойде, за да изпълни обещанието, пророчеството, Който беше роден от жена и се подчини на Закона, който следваха всички, почитащи Бога. Кой може да даде по такъв достоен начин осиновение на човека от Бога освен самият Син Божий, Който прие човешки образ и чрез това въчеловечване даде възможност на човека да се уподоби на Бога. Словата на апостол Павел пред галатяни са изключително важни и за нас днес. Те ни дават възможност да узнаем, да проумеем, че Бог Отец – Творец на всичко видимо и невидимо, изпрати Своя единороден Син, Който беше още преди да бъде сътворен светът у Отца и действаше, и участваше заедно с Отца в строителството на Вселената. И този Свой Син Бог изпрати, за да бъдат спасени чрез Него човеците и чрез Неговото въплъщение да се освети човешката природа и хората да станат отново наследници на Божието Царство. Чрез това Бог прояви Своето човеколюбие, търпение и любов към нас и ни показа как да постъпваме и ние към онези, които ни заобикалят. Даде ни пример как да постъпваме, ако искаме да живеем в мир със своите събратя и да имаме общение с Бога. За да можем да пребиваваме под Неговата бащинска закрила, трябва да се научим да се отнасяме към другите по начина, по който искаме Бог да се отнася към нас. Затова посланието, което апостол Павел ни предава, ни учи да бъдем подражатели на Бога и свидетелства, че Бог споходи своя народ. Даде му възможност за спасение. И ние, възраствайки в тази Божия любов с благодарност за това, което Бог стори, да отдаваме дължимото на онези, които са с нас, дори и против нас, защото така ни учи съвършенството на Духа и по този начин можем да покажем, че сме достойни Божии последователи, за което апостол Павел казва: „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!“.
Ние сме синовете на Бога, наследници на Неговата творческа сила, на Неговата благодат и радост, наследници на Неговото Царство. И бидейки ние украса на Неговия творчески замисъл, Той изпрати в сърцата ни Духа на Своя Син – Духа, Който зове към Бога с радост и покаяние. Ние можем да се наречем синове Божии и наследници на Неговото Царство, само когато Духът Божий на Спасителя е в нашите сърца, както ни говори свети апостол Павел. Това означава, че единението с Бога се осъществява единствено тогава, когато в сърцата ни гори вярата в Неговия Син – Иисус Христос. Не може да има спасение, без да гори в сърцето ни Духът на Спасителя, защото Бог така е наредил и благословил. Приемайки Христовия Дух в сърцето си, ние ставаме наследници на Неговото Царство.
И в този светъл ден, в който Бог изпрати сред нас Своя Син, ние тържествуваме и се радваме, и нека в сърцата ни загори Христовият Дух, за да станем достойни наследници на Бога. „Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа“ – казва св. апостол Павел. Роби са онези, които нямат в сърцата си вярата в Иисуса Христа, а ние чрез тази вяра в Него сме не само свободни на думи, но и в действителност. Щом сме синове, то сме и наследници Божии чрез Иисуса Христа и това наследство, което получаваме чрез Него, е да станем жители на рая, да се наслаждаваме вечно и в блаженство на Неговата божественост.
Днес, в деня на Рождество Христово, чрез своето Послание до галатяни св. апостол Павел ни учи да се изпълним с вяра в Спасителя Иисуса Христа и да помним, че Бог Го изпрати сред нас, за да се възстанови онази изгубена връзка между човека и Бога и да се изпълни сърцето ни със силата и Духа на Неговия Син, за да може, когато зовем към Бога, да имаме апостол и ходатай, за Когото апостол Павел казва: „Той е мостът истински, божествен мост, който ни превежда от земята към небето, от тленното към нетленното, от преходното към вечното“. И следвайки примера на Спасителя, Който ни показа „Пътят и Истината и Животът“, ние се превръщаме в свободни хора, ние вече не сме роби на греха и на дявола, но чрез Иисуса Христа ставаме наследници на Царството Небесно. Нека, прочее, в този тържествен ден да загори сърцето ни и да приемем Спасителя Иисуса Христа, така щото Той да бъде част от нас и ние да бъдем част от Него за вечен, блажен и достоен живот. Амин!
† Белоградчишки епископ Поликарп
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2023, с. 9–10.
Views: 5
