Продължете към съдържанието

230 години от рождението на йеромонах Неофит Рилски

Neofit Rilski by Ivan Karastoyanov

През 1926 г. Иван Шишманов в „Нови студии из областта на Българското възраждане: В. Е. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели“ привежда една изповед на самия йеромонах Неофит Рилски, в която той казва, че: „Догде ми очи гледат и други оуды служат, не ща да престана, от да ся за трудя за народната ни полза“. В тази изповед на бележития български възрожденец и просветител йеромонах Неофит Рилски се крие смисълът на целия му живот. Получил най-високо образование за времето си, йеромонах Неофит Рилски е един от титаните на Българското възраждане. Музиковедът Светлана Куюмджиева пише за него, че с многостранната си и неуморна дейност като книжовник, филолог, педагог, проповедник, музиколог, той участва най-дейно в големите културно-просветни и духовни преобразувания на нашия народ през първата половина на XIX в., довели постепенно през втората половина на века до желаната свобода. С богатата си ерудиция, с дълбоката си убеденост в необходимостта от извършваната работа, с личния си пример йеромонах Неофит увлича и възпитава цяло поколение книжовни и просветени дейци, поставили основите на новобългарското училище, новобългарската книжнина и новобългарския език. Йеромонах Неофит Рилски излиза на историческата сцена във време, когато формиращата се българска интелигенция все още плахо надига глава и жадно поглъща всичко, което би ѝ станало опора по пътя към нейното утвърждаване. Д.ист.н. Румяна Радкова споделя, че йеромонах Неофит Рилски е сред малцината български възрожденци, които получават всеобщо признание, уважение, преклонение и голяма популярност още приживе. Неговият авторитет надхвърля локалните граници на определено селище или област и се издига на общобългарско и балканско ниво.

Йеромонах Неофит Рилски е роден през 1793 г. в семейството на свещеник Петър Бенин и презвитера Екатерина с мирското име Никола. Детските си години прекарва в полите на величествения Пирин, където, както сам казва, се намира: „село великое Банско, во което съм се родил и воспитал“.

Предполага се, че своето начално образование Никола Поппетров Бенин получава в килийното училище на баща си. По-късно постъпва като чирак при Тома Вишанов – Молера, основоположник на Банската художествена школа, при който учи живопис и иконопис. В 1811 г. известният зограф и синът му Димитър са поканени да изографисат параклиса „Покров Богородичен“ при постницата „Св. Лука“, недалеч от Рилския манастир. С тях отива и младият Никола. Не се знае със сигурност дали в тази година той решава да остане в манастира с желанието да учи в тукашното училище и да стане послушник.

По това време игумен на Рилската св. обител е Теодосий Рилски, също родом от Банско и родственик на Никола Поппетров Бенин. Много е вероятно този духовник да е оказал своето влияние върху решението на младия послушник да се посвети на монашеския живот.

Никола е постриган за монах около 1813-1814 г. Получава духовно име с първата буква на светското си такова – Неофит. За негов духовен наставник е определен Йеротей, бивш учител в манастирското училище, владеещ отлично старобългарски, старогръцки и новогръцки, един от най-добрите певци на обителта.

След като натрупва достатъчно знания в манастира, Неофит Рилски е изпратен да учи в прочутото по онова време гръцко училище в гр. Мелник. Тук, след като се запознава с достиженията на гръцката образователна система, решава да се посвети изцяло на борбата за духовно, нравствено, образователно и културно извисяване на българския народ с убеждението, че това е единственият начин, по който народът може бързо да се измъкне от вековната изолация, в която е поставен и да преодолее изоставането в тази сфера.

След 5-годишен престой в Мелник Неофит Рилски се завръща в манастира. Не след дълго заминава за Самоков, където по покана на тамошния митрополит Игнатий служи като дякон и писар. В края на 1826 г. и началото на 1827 г. той организира славяно-елинско училище, което поддържа до 1831 г. Част от учениците му по-късно активно се отдават на развитието на образованието. В Самоков, по молба на книгоиздателя Никола Карастоянов, Неофит Рилски превежда от гръцки житието на св. Харалампий, отпечатано в 1834 г. Проблемите с превода насърчават намеренията на рилския монах да ускори започнатата работа по създаването на българска граматика.

През 1831 г. Неофит Рилски поема длъжността секретар на Рилската св. обител. След големия пожар в манастира през 1833 г. заминава за Казанлъшкия му метох, а в началото на 1834 г. за Букурещ. Там той подготвя учебници и взаимоучителни таблици. Завършва и своята „Болгарска граматика“, която е издадена през 1835 г. Същата година врати отваря училището в гр. Габрово (днешната Априловска гимназия), в което Неофит Рилски преподава до март 1837 г. Тук през 1836 г. той създава първия български глобус. Голяма част от неговите ученици формират бъдещата българска възрожденска интелигенция. От 1837 г. до 1839 г. преподава в новооткритото училище в гр. Копривщица.

Наред със занятията си като педагог Неофит Рилски полага огромни усилия за духовното израстване и просвета на народа и свещенството. В своите проповеди той засяга редица проблеми на Православната вяра, каквито са суеверието и магическите практики, формалното християнство, сребролюбието, постите, които трябва да се спазват не само като въздържание от храна, но и като духовно очистване, смирение, покаяние, прошка и любов към ближния. През 1840 г. в гр. Смирна (дн. Измир, Турция) е отпечатан преведения от него на новобългарски език Нов Завет, който търпи шест (6) издания. С голямо усърдие, с оглед повишаващия се у народа интерес към българските светци, той работи върху съставянето и отпечатването на службата и житието на св. Йоан Рилски, към второто издание на което добавя служба и житие на св. св. Кирил и Методий.

В периода 1839-1848 г. йеромонах Неофит продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир. Той управлява училището в него, поема и длъжността секретар. Активно работи за изграждането на постницата „Св. Лука“.

През 1848 г. Неофит Рилски е поканен да оглави катедрата по славянски езици в Патриаршеското висше богословско училище на остров Халки близо до Цариград. Задачата му е да създаде подходящи условия, учебници и помагала. С нея той се справя повече от успешно. Подготвя Типик, в който излага на църковно-славянски език реда на богослужението през всички дни от годината, а през 1851 г. завършва огромен псалтикиен сборник, в който на повече от 360 страници дава преводни, преработени и собствени музикални църковни творби – „Блажен муж“, „О, дивное чудо“, „Раби Господа“, „Похвалная песен преподобнаго отца нашего Йоанна Рилскаго“, „Глас Господен“ и др. Сборникът увенчава десетилетната работа на йеромонах Неофит в областта на църковното пеене.

През септември 1852 г. йеромонах Неофит се завръща в Рилския манастир, където остава до края на своя земен живот. Там той продължава просветителската си дейност. В периода 1860-1864 г. е игумен на обителта. Като такъв съблюдава стриктното изпълнение на вътрешния ред, морала на монасите и техните духовни задължения, стопанската дейност на манастира и др. Освен всичко продължава да бъде търсен като преводач и редактор. Спечелил слава на певец и композитор, той получава множество молби за псалтикии, сред които и такива от Зографския и Хилендарския манастири. Работи върху нови преводи и оригинални съчинения, някои от които остават незавършени, а други неиздадени. През 1879 г. излиза от печат книгата му „Описание болгарскаго священнаго монастьщя Рыльскаго“. Тя е последната, която успява да види приживе. Почива на 4 януари 1881 г. Погребан е до южната стена на съборната манастирска църква „Рождество Богородично” на Рилския манастир.

д-р Андрей Касабов

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2023, с. 21–23.

Visits: 0

Skip to content