Продължете към съдържанието

Постът преди Богоявление и Йорданската вода

52608693339 531df77646 k

Обикновено хората си мислят, че постът в навечерието на празника Богоявление има отношение към употребяването на светената вода от Великия богоявленски водосвет и следователно, че предпоставката да се пие от водата му е именно този еднодневен пост. По този въпрос е редно да се кажат няколко неща, защото е един от най-обсъжданите въпроси в дните около Богоявление, по който миряните често търсят съвета на свещеника.

Фактът, че Великият водосвет е „вторият след светите Тайни” (Молитвеник, Ватопедски кодекс 134 [745] от 1538г.), т.е. че след св. Дарове той е (да употребим тук схоластична терминология) вторият по реда си свещен „мистичен образ“, никой не се съмнява. Той е „водата на възраждането“ на светото Кръщение, която чрез епикалезата (теолог., призоваването, б.пр.) и слизането на Светия Дух „се преобразува“ (или „пренарежда“), според свети Кирил Александрийски (По 2 Йоан.1) и става „нетленен източник, аязмо на дарове, очистителна баня от грехове, избавител от болести” за вярващите, които я приемат и се ползват от нея, и предава освещение и благословение на цялото творение. 

Това, че водата на Великия водосвет е една и съща с водата на светото Кръщение е ясно и от тъждествеността на освещаващите молитви, както от древната, така и от по-новата практика на Църквата, която е кръщавала и кръщава в нея катехизираните (наставените, оглашените в православната вяра, б. пр.) И, както пише св. Симеон Солунски, която вода на св. Кръщение той съответно счита за „по нищо неразличаваща се от тази на св. Богоявление” (Диалог, гл. 70). И като такава тя се дава вместо св. Причастие на тези вярващи, които по някаква причина са възпрепятствани да пристъпят към него.

Именно този факт е предизвикал две благочестиви недоразумения: първо – че богоявленската вода замества светото Причастие, бидейки по някакъв начин равно на него, и второ – че аналогично на него следва да се предшества от пост.

Първото недоразумение дори не следва да се обсъжда, защото е ясно, че Великият водосвет, от една страна по причините, които споменахме по-горе, е най-свещеният материален образ (на Божието тайнство и живот, б. пр.) едва след светото Причастие и той в никакъв случай не е общение с Тялото и Кръвта Господни, нито пък може по някакъв начин да ги замести. Въпреки това битува народно поверие, че по Богоявление не се причастяваме, защото приямеме осветена йорданска вода, а „тя е същото“.

Колкото до второто – еднодневния пост преди Великия водосвет и той се е утвърдил по-скоро в съответствие на развилия се с времето обичай да се пости задължително преди св. Причастие. Този пост обаче не е могъл да се развие в тридневен по причина на това, че празничният Додекаимерон  (празничните дванадесет дни преди Богоявление, б. пр.) са дни, в които „всичко се употребява“, без разбира се това да важи за навечерието на самия празник.

А относно поста в самото навечерие на Богоявление, което болшинството приема, че е поради освещаването на водите, а всъщност няма връзка с него, той следва да се спазва от всеки един вярващ, независимо дали той ще пие от водата на Великия водосвет или не. Затова и той не отпада, ако в навечерието на празника си приел йорданска вода. Защото този пост води своето начало преди всичко от древния обичай големите празници на Църквата да се предхождат от еднодневен пост и още поради предстоящото кръщаване на катехумените (оглашените) в деня на Кръщението Господне. Както и защото, но по-малко вероятно, е бил един от начините, по който да се отличи висотата на богоявленския празник и подготовката за него чрез пост, въздържание и молитва. Това, че този пост нямал връзка с употребата на богоявленската вода е видно и от факта, че Велик водосвет се извършва и се употребява и в самото навечерие на празника Богоявление. А според утвърдилия се напоследък обичай преди самите навечерия на големи празници никога няма пост, дори често се случва и самото навечерие да е в непостен ден, когато е събота или неделя.

– В такъв случай, Великият водосвет не се ли предшества от пост? Разбира се, че да. Но този пост не е разбираемо, ако е по-строг или по-дълъг от предвидения пост за пристъпване към свето Причастие, т.нар. „евхаристиен пост“. А евхаристийният пост, както вече и преди сме писали, е ясен и неприкосновен, с едно единствено изключение – при опасност от смърт. Тоест, при него има пълно отказване от храна и питие от вечерта или полунощ на деня преди причастяването, по което и време да се извърши то – сутринта ли било в непостните дните или пък вечерта в постните.

Както видяхме, извършването на Великия водосвет и употребата на богоявленска вода църковният ред и традиция предвижда да бъде след св. Причастие и преди приемането на антидор (нафора). Тоест, литургически, повтаряме пак, трябва да е между възгласа на евхаристийната молитва, след „Защото ти си нашето освещение…“, според по-древния обичай, или след задамвонната молитва, според по-новия и „Да бъде благословено името Господне…“, и последващото отдаване на антидор и отпуст.

Постът, според св. отци и църковното предание, е „велико добро“. Но той се движи вътре в определено и предписано от църковната традиция време и качество, които ние сме приканени да извършваме и остойностяваме. 

Удължаването на поста извън тези определени граници може да има отрицателни последици и да се окаже в противовес на волята Божия и целта на Църквата, която е освещаването на вярващите и на цялото творение чрез св. Причастие и поръсването с вода от Великия водосвет на Богоявление. Добро съчетаване на древната с по-новата традиция може да бъде вечерята със суха храна в навечерието на Богоявление, когато то се пада събота или неделя. Тоест, проектирането на евхаристийния пост в разумни рамки.

Автор: Йоанис М. Фундулис
Из „Отговори на литургически недоумения“
Синодално издателство на Гръцката църква
Превод от гръцки: Анула Христова
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Visits: 821

Skip to content