В столичния старинен храм „Св. София“ десетки православни християни и духовници изпратиха в последния му път Левкийския епископ Павел, който почина на 19 януари. Заупокойното богослужение бе отслужено от Техни Преосвещенства Тивериополския епископ Тихон, викарий на Българския патриарх, Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, храмовото духовенство и столични свещеници, йеродяконите Вартоломей и Поликарп, както и дякон Ангел Воденичаров.
В края на опелото епископ Тихон произнесе слово, в което каза: „Наистина изпитвам дълбока скръб за това, че моят събрат си отиде толкова рано… И сега виждам колко е късно и как всички ние правим едно и също. Забравяме овреме да кажем на този човек онова, което сега впоследствие започваме да казваме… Сега си давам сметка, че ние духовниците не успяхме да го преценим, да го оценим. Преценихме го доста зле… Той беше истински добър човек. Как пък веднъж не успя да сглоби някоя интрига, пък дори и на шега, или пък да обиди някого наистина. Не можа. Всички ние искаме да сме войни Христови. В ново време войници да търсиш, всички искат да се борят. А той беше онова, което го нямаме и онова, от което имаме най-много нужда в наше време. Той беше миротворец“.
+++
Светското име на епископ Павел е Павлин Иванов Петров. Роден е на 12 юли 1957 г. в гр. Левски. Средното си образование получава в гр. Тетевен и Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. През 1984 г. е приет за студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1989 година. По време на обучението си там, на 22 февруари 1986 г. в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ е постриган в монашество с името Павел от тогавашния ректор на Софийската духовна семинария Браницкия епископ Герасим и под духовното старчество на тогавашния игумен на Бачковския манастир архимандрит Галактион (сега бивш Старозагорски митрополит). На 11 март 1986 г. във врачанския храм „Св. ап. Петър и Павел“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Калиник. На 21 май 1986 г. във врачанския храм „Св. Константин и Елена“ митрополит Калиник го ръкополага за йеромонах.
От 1 декември 1986 г. йеромонах Павел е назначен за ефимерий в храм „Св. Климент Охридски“ при Софийската духовна семинария в Черепиш, какъвто остава до месец декември 1987 година. От декември 1987 г. до септември 1989 г. той е протосингел на Врачанска митрополия. На 11 март 1989 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство във врачанския храм „Св. ап. Петър и Павел“ от Врачанския митрополит Калиник.
От септември 1989 г. е изпратен на богословска специализация в Московската духовна академия, където остава до 1991 година. Завръща се в родината и от месец септември с. г. до месец декември 1992 г. отново е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария.
На 20 декември 1992 г. в храм „Св. Параскева“ в гр. Плевен е хиротонисан в епископски сан с титлата „Тивериополски“ от Неврокопския митрополит Пимен, по това време част от разкола в Българската православна църква. По решение на Всеправославния събор от 30 септември до 1 октомври 1998 г. в София на епископ Павел е дадена титлата „Левкийски“ и е приет в канонично общение.
От месец декември 1998 г. до 1 март 2000 г. епископ Павел е викарий на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, а от 1 март 2000 г. до 1 юли 2002 г. е председател на църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски“. От 1 юли 2002 г. той е „епископ на разположение“ на Светия Синод.
Текст и видео: Ангел Карадаков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 2154
