Продължете към съдържанието

Църковни новини от страната и света за 4 март 2024 г.

НОВИНИ ОТ СТРАНАТА

На 4 март 870 г. на Поместен събор в Константинопол е призната автономията на Българската православна църква.

На 4 март 870 г. е обособена и прогласена като автономна Българската православна църква. На Константинополския събор през 870 г., на нарочно заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра. Така, по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут. Териториалното разширение през първата половина на IX в. поставя българската държава в по-непосредствен досег с християнския свят не само на юг, но и на северозапад. Далновидният държавник княз Борис (852-889 г.) се съобразява с това обстоятелство и решава да въведе християнството като официална религия. Той прозира духовно-етническото единство на държавата само чрез еднаква за двата етноса (славяни и българи) религия. Първоначално се предвижда покръстването да се извърши от Западната (Римска) църква – през 862 г. между княз Борис и крал Людовик Немски е сключен съюз, който урежда и приемането на християнството. За да разруши тоя съюз и да прекъсне по-нататъшното сближение, Византия организира коалиция от Великоморавия, Хърватско и Сърбия против България. През 863 г. българските войски са разбити и княз Борис сключва мирен договор с Византия, но при едно категорично условие: българските пратеници да бъдат покръстени в Константинопол, а след това да се покръсти владетелят и целият народ. Заедно с покръстените пратеници в българската столица Плиска пристига и византийска духовна мисия. Бързината на стеклите се събития не дава време на Борис да подготви приближените си и народа към съдбовното му решение. Затова покръстването му и това на семейството му не става нито публично, нито тържествено, а тайно и то през нощта. За кръстник на владетеля е определен самият византийски император Михаил III, представен по делегация (т.е. не присъства лично). Така Борис се покръства под името Михаил и става княз. Тези събития се отнасят към есента на 864 г. Масовото покръстване на българския народ започва през пролетта на 865 г. Успоредно с покръстването са разрушени езическите храмове са или са превърнати в църкви, сринати са езическите капища и на тяхно място започва строителство на християнски светилища. Искрените стремежи на княз Борис не са разбрани във византийската столица. Защитниците на пентархията (идеята за предимството на петте архиепископи (респективно – патриарси на петте най-големи древни катедри в Църквата: Йерусалим, Антиохия, Александрия, Рим и Константинопол) не допускат дори възможността България да има автономна църква, а още повече самостоятелна патриаршия. Ето защо България възстановява политическия съюз с немците и търси протекцията на Римската църква. През лятото на 865 г. за Рим заминава българска делегация, която представя на папа Николай I списък от 115 въпроса, които засягат уреждането на църковно-религиозния живот, традициите и обичаите на българите, чиито корени водят до далечното езическо минало. През есента на същата 865 г. нарочна папска делегация, ръководена от епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски донася „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“ (Responsa papae Nikolai Primi ad consulta Bulgarorum). Тези отговори са един изключително важен документ, в който се откриват най-наболелите проблеми на наскоро християнизираното българско общество. Обаче по един от основните въпроси – за самостойната българска църква, възглавявана от патриарх, папата отговаря, че не може да вземе становище, докато не научи от своите пратеници за състоянието на християнската проповед и съществуващото устройство на Църквата. Връзките със Западната църква на практика означават изгонване на византийското духовенство и вкарване на папски мисионери. Княз Борис одобрява епископ Формоза и поисква от папата да го постави за български архиепископ. Новият римски папа Адриан II отказва да стори това под предлог, че Формоза има своя епархия в Италия. Последният наскоро е отзован и на негово място са изпратени епископите Доминик Тривизийски и Гримоалд Полимартийски. Княз Борис тогава поисква дякон Мартин или някой кардинал „достоен по мъдрост и живот“ за българската архиепископска катедра, но отново получава отказ. Вместо това е изпратен иподякон Силвестър и неколцина други духовници, които Борис отказва да приеме и подновява искането си за епископ Формоза. Папата категорично отговаря, че той ще избере и посочи бъдещия български духовен глава. Тригодишните безплодни преговори с Рим карат княз Борис отново да обърне поглед към Константинопол. Още в самото начало на преговорите става ясно, че този път Византия е много по-сговорчива и склонна на отстъпки. По това време в нейната столица заседава църковен събор (869/870), който обсъжда спорни въпроси между Византийската и Римската църкви. В Константинопол пристига българска делегация, ръководена от видния сановник Петър, която заедно с немската делегация е поканена на последното, заключително заседание (28 февруари 870 г.). Три дена след закриването на събора император Василий I свиква в двореца на 4 март 870 г. извънредно заседание, на което взимат участие представителите на папа Адриан II и на източните патриаршии, както и българската делегация. Съвсем изненадващо за папските легати започват дискусия за юрисдикцията на българската църква, от която става ясно, че земите на българската държава по-рано се числят към диоцеза на Константинополската патриаршия. Веднага последва решение, въпреки възраженията на папските легати, България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол. Така са поставени основите на поместна Българска църква, тясно свързана с православния Изток. Хронологически тя се явява осма по ред в общността на източно-християнските църкви през 9 в.

***

Празникът на свети Герасим Йордански събра на 4 март десетки православни християни в Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Празничното богослужение бе възглавено от Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод, който съслужи с Негово Преосвещенство Браницкия епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, архимандрит Мелетий, заместник-ректор на Софийската духовна семинария, и други столични духовници. Песнопенията бяха изпълнени от квартета при Патриаршеската катедрала. В края на богослужението епископ Герасим благодари на всички, които заедно с него съмолитстваха в празничното богослужение и изпросиха застъпничеството пред Бога на светия Герасим Йордански, който е и негов небесен покровител.

***

0N7A6180 1 1024x683 1

На 3 март с молебен, отслужен от Старозагорския митрополит Киприан в храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка, започна отбелязването на националния празник на България. В словото си след това митрополит Киприан определи 3 март като свещена дата в историята на българския народ. „На този ден изгря слънцето на българската свобода“, каза още архиереят. Сред официални гости на честването на Националния празник на Шипка бяха президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Росен Желязков, митрополит Григорий Великотърновски, народни представители, кметове на общини и стотици българи дошли да почетат падналите за свободата на вяра и отечество. В началото на тържествата президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев прие почетния караул на представителни роти на 61-ва Стрямска механизирана бригада, след което митрополитите отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на Отечеството.

***

На 3 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен по случай 146 години от Освобождението на България от османско иго в катедралния храм „Успение Богородично“ в старинен Пловдив. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, архимандрит Максим, и духовници от епархията и града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Свети апостол Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев. Боголюбиви и родолюбиви миряни дойдоха в катедралния храм с изпълнени с благодарност към Бога сърца, за да се помолят за душите на участвалите в Освободителната война и падналите в боевете герои. Сред десетките официални гости бяха: кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев, областният управител инж. д-р Илия Зюмбилев, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, народният представител от 49-о Народно събрание г-н Радомир Чолаков, зам.-кметовете г-н Пламен Панов, г-н Иван Стоянов, г-н Николай Бухалов и г-жа Савина Петкова, районни кметове, общински съветници, представители на държавността, политици и общественици. След молебена Високопреосвещеният митрополит Николай взе участие в тържествата по случай националния празник на България и на Хълма на освободителите. От името на Пловдивска митрополия бяха поднесени венци на паметника, издигнат в чест на Царя Освободител и героите, загинали за свободата на отечеството ни.

По-късно през деня владиката отслужи панихида на Централните гробища в Пловдив, където са погребани много от воините, загинали в Руско-турската освободителна война. Заупокойното последование се състоя пред Паметника на опълченците в присъствието на официални лица и представителна почетна рота от Пловдивския гарнизон. След края на панихидата пред монумента на героите бяха поднесени венци и цветя.

***

На 3 март Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил отслужи архиерейската света Литургия, в катедралния храм „Свети Димитър Солунски“ във Видин. В съслужение с митрополит Даниил бяха архимандрит Самуил, председател на катедралния храм, йеромонасите Йосиф и Натанаил, от манастира „Свети Йоан Кръстител“ от Уоруик, щата Масачузетс, иконом Методи Ванков и свещеник Благовест Борисов. След Литургията, митрополитът отслужи трисагий, молитва за загиналите войни и герои както и благодарствен молебен по повод 146 г. от Освобождението на България от турско робство.

НОВИНИ ОТ СВЕТА

С благословението на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей в неделя, 3 март, в храма „Света Троица“ на Великата патриаршия се проведе Архиерейски събор на духовенството на Константинополската архиепископия. Първо Великият Протосингел Григорий говори пред духовенството по практически и административни въпроси, а след това, в присъствието на Вселенския патриарх, слово произнесе архимандрит Тома, клирик на Атинската архиепископия. Вселенският патриарх изрази радостта си от осъществяването на Синаксиса, като поздрави организаторите, начело с Великия Протосингел: „Вселенската патриаршия е твърда и непоклатима, предназначена да пребъде за поколения напред. Той ще продължи да свидетелства за истината на Христос, за вярата, любовта и надеждата, в един свят, който често сякаш забравя, че без позоваване на Бога и духовните ценности е невъзможно не само да спаси своята култура и хуманитарна ориентация, но и за да се гарантира неговото оцеляване“.

***

Негово Светейшество Папа и Патриарх на Александрия и цяла Африка Теодор II оглави Божествената света Литургия, патриаршеския храм „Свети Николай“ в Кайро. По време на Литургията Негово Светейшество извърши хиротонията на архимандрит Стефан за епископ на „Ипóнос“.

***

В неделя на блудния син, Негово Светейшество Сръбския патриарх Порфирий отслужи света архиерейска Литургия в храма „Свети Сава“ във Врачар.

Негово Светейшество Сръбският патриарх Порфирий, заедно с Негово Преосвещенство Бачкия епископ Ириней, член на Светия Архиерейски Синод, прие в Патриаршеския дом в Белград Високопреосвещения Волоколамски митрополит Антоний, председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, и протойерей Николай Балашов, съветник на Патриарха на Москва и цяла Русия. В сърдечен и съдържателен разговор беше изтъкнато взаимното задоволство от братското сътрудничество между двете Църкви и два братски народа. Специално внимание събеседниците обърнаха на преодоляването на предизвикателствата пред Православната църква.

Материала подготви йеродякон Вартоломей

Visits: 30

Skip to content