Продължете към съдържанието

Свети Софроний Врачански за прошката и поста – слово за Неделя Сиропустна

С каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери,
казва Христос в Мат. 7:2.

1190061 e1710153183958

Благослови, отче!

Благочестиви християни, Светият Дух ясно казва, че Христос е нашият мир, който ни помири с Бога и с ангелите, като победи греха и разруши враждата, и поради това, че искаше да засади на земята небесен ангелски мир и любов, изкорени от човешкия род враждата и повелява на всеки християнин да прощава греховете на другите, които съгрешат против него, както ще чуете сега от днешното свето Евангелие.

ОТ МАТЕЙ ЗАЧАЛО 17

Рече Христос: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ражда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

ТЪЛКУВАНИЕ

Християни! Виждате ли колко човеколюбив е Бог, виждате ли как не ни заповядва, нито насилва някого, а казва кротко: Ако прощавате прегрешенията на вашите братя, които са съгрешили нещо против вас, и Бог ще прости вашите, които сте сторили. Ако ли не прощавате, и Бог няма да ви прости. Ако изгоните завистта и враждата от себе си, и „Бог ще изгони от вас Своя гняв“. Защото Бог нищо друго не мрази толкова, колкото немилостивото и враждебно сърце. Вижте какво съглашение сключва Христос с нас – ако прощаваме, ще ни се прости, ако не прощаваме, няма да ни се прости. Ако проявяваме милост към човеците, и Той ще прояви към нас, ако държим гняв до смърт, няма да получим спасение. Ето, това ни учи днес Христос и това заръчва на Своите постници, които ще постят истински и нелицемерно. Защото в древността е имало и такива лицемери, които постели само за да ги прославят хората, а някои пък изобщо не постели, но за да се покажат пред хората като постници, ядели някаква трева, която правела лицата им жълти и повехнали, за да кажат хората, че са постници и да ги хвалят. Но Христос, за да ни отклони от такова лицемерие, рекъл, когато постим, да си помазваме главата с елей и да си умиваме лицето, за да не се показваме като постници пред човеците, а тайно пред Бога, и тогава Той ще ни въздаде явно. Древните хора са имали обичай при голяма радост да си мажат главите с елей, след като се изкъпят в баня, затова Христос ни препоръчва и ние да бъдем толкова радостни, когато постим. А сега под елей разбирайте милостинята, а под глава – Иисус Христос, защото нашата глава е Христос и трябва да даваме милостиня заради Неговото име, а да си умиваме лицето, ще рече – да си очистим душата със сълзи и покаяние. Под лице разбирайте нашата душа, а под вода – сълзите и покаянието.

И след като говорил за поста и отхвърлил горделивата слава, Христос казал да не бъдем сребролюбиви; защото човеците заради горделивата слава си събират големи съкровища. Затова казал да не си събираме съкровище на земята, а на небето, и с това ясно показва, че земното богатство, което притежаваме – било то дрехи или злато – е безполезно, ако с него не си купим Небесното Царство. Защото земното имущество и крадци го крадат, и ръжда го поврежда, и молец го яде. Ако ли пък кажем, че не всеки човек го ограбват или нещо го ощетява, то знайте, че дори и да не му се случат такива неща, пак има голяма загуба за душата си, защото умът му е привързан към имуществото му и към светските грижи и не може да мисли за Бога, както казва Христос: дето е съкровището ви (пари, дрехи и стока), там е и сърцето ви. Ако го раздавате за Бога, и сърцето ви ще бъде при Бога. Ако ли пък го държите за слава и гордост в сандъците си, сърцето ви ще бъде в сандъка.

ПОУЧЕНИЕ

Слушате ли християни, с това днешно поучение Иисус Христос отваря и тази година вратата на четиридесетдневния пост, който е за душата една весела пролет, окичена с различни благоуханни цветя. Защото както птиците се радват през пролетта, така се радва сега и душата, като вижда, че ще се отърве от силната буря на тялото, което досега безброй много пъти безмерно и безразсъдно е яло и пило и с пиянството си е докарвало върху душата тъмни облаци, от които тя не е можела да вижда нито Бога, нито безбройните злини около себе си. И понеже постът е толкова радостен за душата, затова и ние, като разумни хора, трябва да го приемем радостно и благодарно, да изоставим силната буря и тъмните облаци на невъздържанието и да се облечем с милостиня и беззлобие, както Христос ни препоръчва днес в Евангелието да имаме тези добродетели през целия пост. Защото само с тях постът ни може да бъде наречен истински и без тези добродетели постът не е нищо; защото напразно пости завистливият човек, който изпитва завист и злопаметност към другиго, напразно пости немилостивият, който не отваря шепите си за сиромасите; защото с тези две добродетели постът ни е угоден на Бога, те са двете криле на постниците, с които те летят към Бога, те са златната дреха на истинските постници и който пости чисто с тези добродетели, ще получи от Бога голяма награда. Затова и нашата Православна църква ни предлага днес душеполезно поучение, което всички трябва да слушаме, да изпълняваме и да постим нелицемерно и чисто, както ни заповядва днес Евангелието. И да не слушаме чревоугодниците, които укоряват Божия пост, които имат стомаха си за бог и ги е страх да постят за да не би да си увредят здравето, а казват, че Бог не е заповядал да постим, а е дал власт на всеки да яде и да пие колкото и каквото си иска. И казват за поста, че го били изобретили и въвели в употреба постниците. А изобщо не си отварят очите да видят в Свещеното Писание на колко места постът е заповядан от Бога, както и Сам Христос заповядва в днешното свето Евангелие.

Помислете колко добри неща са станали на света от поста и колко зли – от яденето и пиенето. Помислете, кой избави големия град Ниневия от Божието наказание? Не е ли постът? Кой даде на Моисей закон? Не е ли постът? Кой заключи небето и свали огън от него по времето на Ахав? Не е ли постът? Кой възкреси сина на вдовицата по времето на пророк Илия? Не е ли постът? Кой изгони толкова бесове по времето на апостолите? Не е ли постът? Ами кой изгони Адам от рая? Не е ли непостенето? Кой изгори Содом? Не е ли непостенето? Кой посрами света? Не е ли непостнето? Кой посрами Исав и му взе първородството? Не е ли непостенето? И ако кажете, че постът не е заповядан от Бога и не е приятен на Бога, то кажете, Бог, като създаде Адам и го постави в рая, какво му заповяда най-напред? Нали му каза да не яде от дървото, намиращо се в средата на рая? А това – да не яде – какво е? Не е ли пост? Ето че първата Божия заповед е постът. И Адам докато спазваше поста, се веселеше в рая, а щом наруши поста, бе изгонен от рая. Имало е пост както преди потопа, защото тогава мнозина не са ядели месо и не са пиели вино, така и след потопа, защото Моисей постил четиридесет дни и четиридесет нощи и чрез поста бил удостоен да говори с Бога в онзи страшен облак на Синайската планина, където и получи закона от Него. След това постил и пророк Илия и не само бил удостоен да види Божията слава на Хорив планина, но и заключил небето да не вали дъжд три години и шест месеца и свалил огън от него. След него постил и Даниил и се прославил. След това постили тримата юноши, които излезли невредими от огнената пещ, затворили устата на лъвовете и прославили Бога сред толкова много безбожни идолопоклонници. После пости и свети Иоан Предтеча и стана най-големият порок. Пости и Сам Христос, за да ни остави пример. След Христа постиха апостолите и извършиха големи чудеса. Постиха мнозина светии и бяха удостоени да им прислужват ангели. И какво още да кажа, при положение че сами виждате колко безбройни добрини са произлезли от поста и колко хора са получили спасение. И обратно, колко хора са изгубили душите си в резултат на ядене и пиене! Защо да казваме, че постът не е заповядан от Бога? Пророк Исаия казва: „Когато постиш, раздели хляба си с гладните (ср. Ис. 58:7). Това не е ли пост? И Сам Христос казва днес в Евангелието: Кога постиш, помажи главата си с елей. Това не е ли пост? Ами защо да казваме, че постът не е заповядан от Бога? След като виждаме, че от поста са произлезли толкова добри неща, как може да твърдим, че постът не е угоден на Бога? Ако непостенето е добро, защо Бог изгони Адам от рая за непостене, защо потопи света и изгори Содом? И ако постът е нещо лошо, защо Бог прослави заради поста Моисей, Илия, Даниил, Иоан, апостолите и много други светии? Затова не трябва да слушаме онези, които казват, че постът не е добро нещо, а да постим добре, както ни повелява нашата Православна църква, тоест, както постим по отношение на храната, така да постим с очи, да не гледаме съблазнителни неща, да не слушаме с ушите си гнусни неща, да не лъжем и да не хулим с езика си, да не мислим лукавства с ума си и да не съгрешаваме нищо с тялото си, и като постим така, не само ще се наричаме истински постници, но и най-лесно ще достигнем до светото Христово възкресение и радостно ще му се поклоним с помощта на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава във вечните векове, амин.

Източник: „Поучително Евангелие“. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.

Visits: 246

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content