С особена тържественост Дивотинската света обител отпразнува Успението на света Анна, майка на Пресвета Богородица. Негово Светейшество Българският патриарх Даниил възглави празничната света Литургия в древния манастир. Той съслужи с Техни Преосвещенства Мелнишки еп. Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Браницки еп. Пахомий, викарий на Софийския митрополит, архим. Йоан, протосингел на Софийска св. Митрополия, архим. Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария, архим. Йоаким, игумен на Дивотинската света обител, архим. Яков, игумен на Бистришкия манастир “Св. Йоаким и Анна”, ставр. ик. Кирил Дидов и протодякон Иван Петков. Песнопенията бяха изпълнени от семинаристи, под ръководството на ставр. ик. Стилиян Табаков.
В края на тайнството Евхаристия Негово Светейшество се обърна със слово към събралото се множество, в което каза: „Човешката душа в Божиите очи е по-драгоценна от всичко. Бог я е предназначил Той да обитава в нея и чрез тази човешка душа да се изпълни целият свят с Божията благост. Толкова велико достойнство е дал Бог на нас, човеците, че в това състояние, в което сме – на умъртвени от греха души – е решил, както в притчата за Добрия самарянин, да облече, да дарува, да изпълни човешката душа… Знаем, че когато златарите искат да изчистят от примеси златото – колко претапяния то преминава. Дори компютърните чипове – в такава стерилна среда се произвеждат, че дори една прашинка е достатъчна да ги повреди и те да не могат да си вършат работата. И ако за тези неща е необходима такава чистота, колко е необходима за човешката душа, че да дойде Бог да я обитава, сам да се упокои в човешката душа. Разбира се, че е необходим чист живот, за да стане душата вместилище на Бога… За светите богоотци Йоаким и Анна знаем от Свещеното предание как дълги години не са имали дете. За мнозина в днешно време е позната тази скръб и много често в такава скръб семейството се обръща към Бога – молят се, постят, причастяват се, дават милостиня – но Господ още бави, не дарува чедо. Светите Йоаким и Анна са получили дете на пределна възраст, повече от 40 години са очаквали Божията милост и не са отслабнали в надеждата си към Бога. Колко лесно днес чуваме това – колко сме ние добри, колко помагаме в Църквата, но когато ни се случи нещо лошо се питаме защо Бог не ни помага. Това е недоверие в Господа, ние не разчитаме на Бога. А ето колко дълго време у светите праведни богоотци Йоаким и Анна не се е появила такава мисъл. Това е велика скръб, но ето – ни най-малко не са се предали нито на ропот, нито на скръб и отчаяние, нито са отслабнали в надеждата си към Бога. Тогава, когато жертвата на свети Йоаким е отхвърлена от свещеника, осъден е и нагрубен, че поради греховете му Господ го е лишил – още повече съкрушило неговото сърце. Това стигнало до ушите и на света Анна и тя изпаднала в сърдечно съкрушение. Ето в такава душевна скръб те обърнали молитвата си към Бога – да ги дарува с чедо. И ето тогава Бог до такава степен е разорал почвата в техните души, та да принесат плод стократен.
Затова днешният празник – Успението на светата Анна показва кои са най-важните неща в живота – не какво ще построим, какво ще придобием, колко велик принос за обществото ще направим, а това как ще подготвим душата си да приеме Бога. Това е най-великото нещо, което можем да направим. От това сме отпаднали, от това сме се лишили. Най-великото, което можем да направим, е нашето покаяние – да се отвърнем от лошите си пътища, да потърсим Бога, да отворим нашите сърца, да ги приготвим за това Бог да обитава, да изпълни нашата нищета, нашия недостиг от добродетели и нашата повредена, болна душа – Господ да я излекува със своята благодат, да й даде своя мир, изобилие от блага. Към това да се стремим да придобием най-напред, след това да го пазим – и по този начин се подготвяме към вечността, където да бъдем съединени с Бога. Придобиването на Божията благодат – ако към това не се стремим, ако не се смирим, ако не се покаем, ако не поискаме Бог да обитава в нас, да постъпваме изцяло по Неговата воля и да Го задържим като безценно съкровище – каквото и друго да правим, нашата душа ще изгаря от жажда за истинско щастие, истинска радост, истинска благост, истински живот. И ще жадува във вечността, щом тук, в този живот не сме повярвали и не сме приели това, което Господ е приготвил за всички човеци”, каза още патриарх Даниил.
От името на братството на светата обител епископ Пахомий благодари на патриарх Даниил за духовната радост – да посети светата обител, да благослови братята ѝ и да съучаства в радостта на един от нейните празници.
В края на богослужението бе изпято многолетствие за Българския патриарх, Св. Синод, братята и поклонниците на светата обител и всички празнуващи днес православни християни.
Текст и видео: bg-patriarshia.bg
Фотограф: Димитър Цонков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 433
