На 27 юли, когато Църквата почита св. Пантелеймон, успението на св. Климент Охридски и паметта на светите Седмочисленици, едноименният столичен храм и единствен в България, носещ тяхното име, отбелязва 121 години енорийски живот. Построен на мястото на „Черната джамия“, издигната върху метох на Рилския манастир и над основите на раннохристиянски храм от V-VI век, „Св. Седмочисленици“ е тържествено осветен на 27 юли 1903 г. След като приютява частици от мощите на св. Климент и св. Горазд, а през 1996 г. са завършени рисуваните в продължение на 70 години стенописи с образи на български светци и бележити сцени от родната църковна история, храмът се превръща в своеобразен пантеон на българската святост в центъра на столицата.
На празничния ден тази година литургията бе предстоявана от първойерарха на Българската православна църква – Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. С него съслужаваха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий, първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Василий, предстоятел на катедралния храм „Св. вмчца Неделя“, ставрофорен иконом Николай Коцев, предстоятел на храма, заедно с храмовото духовенство и редица гостуващи свещенослужители от столицата.
Църковните песнопения на светата Литургия бяха тържествено изпълнени от храмовия хор, а десетки християни изпълниха храма и съучастваха молитвено в днешния празник, като някои от тях се причастиха с Тялото и Кръвта Христови.
След края на богослужението патриарх Даниил се обърна към всички с празнично слово, в което говори за вярата и делото на равноапостолните св. Седмочисленици. „Велика милост е това да сме просветени със светлината на Евангелието“ – сподели Светейшият владика – „Велика Божия милост. И нашият народ от 865-а година е честит да познава благодатта на Христос. Наистина св. Евангелие ни казва, че то ще бъде проповядвано на всички народи… Нашият народ действително е честит, че целокупно е приел разпнатия Христос, възпитан е в благочестивия живот на Евангелието и е кръстен в името на Троицата. Неизброими са родовите светии, знайни и незнайни, просияли на българска земя. И това е вследствие на неуморните трудове на великото себеотрицание на първите просветители. След като светите братя Кирил и Методий положиха усилия да създадат азбуката, за да можем на собствен и разбираем език да чуем за Бога. Не малко трудове положиха и учениците на св. братя Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгонени от Моравия. Никак не е било лесно от гръцкия богослужебен език да се преведат на новия език всички богослужебни книги и последования. Но от 865 г. насетне България е удостоена от Бога да има ръкоположени епископи и свещеници на славянски език. Не сме имали и 200 години да се продължи това дело, в края на Х в. българските епископи са заменени с гръкоговорящи. И от това можем да си вземем поука колко е велик нашият език и народ, че през тези векове се е запазил този език и славянската писменост. Запазили са се в народа ни вярата, любовта към Бога и ближните. Дори по времето на византийското владичество при нас са се развивали духовни школи, училища и учреждения за усъвършенстване на езика и запазване на спомена от светите братя. В това виждаме колко важен е трудът на св. Седмочисленици. Нека по техните молитви и по молитвите на св. Пантелеймон да се утвърждаваме в светата православна вяра, в благочестивия живот, за слава Божия и за наше душевно спасение!“ – завърши словото си Негово Светейшество.
Гръмко многолетствие огласи храма в края на богослужението, а присъстващите християни се стекоха да получат нафора от духовенството и благослов от Българския патриарх Даниил.
Текст: Пламен Михайлов
Снимки: Димитър Цонков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 608
