Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е “презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви”, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969).
Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Допуска се, че е превел и известната “Хроника” на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата “Св. София” в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
По материали на доц. д-р Христо Темелски
Св. Григорий, еп. Български е под №16 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).
Views: 1
