Св. цар Давид Български, наречен Мокри, е велможа от югозападната част на Първото българско царство, от втората половина на X в. Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа. Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена “Красивите дъбрави (дъбове)” (на гръцки: καλή δρυς — кале дрис).
Името му е записано като цар и светец още в Зографския поменик, запазен в препис от 1591/1592 г. а българският възрожденец Христофор Жефарович (1690-1753), поставя „… свети Давид, цар Болгарский…“ в списъка на средновековните ни владетели и рисува негов портрет в своята „Стематография“ (1741 г.). В „Историята“ на Паисий Хилендарски (1762 г.) Давид също е определен за светец, царувал преди брат си Самуил, като „доброволно оставил престола и мирската слава, възприел смирения монашески чин и завършил свето и богоугодно своя живот. И мощите му били в град Охрид цели и нетленни“. Подобни разкази откриваме в „Зографската история“ от 60-те години на XVIII в. и онази на йеросхимонах Спиридон от 1792 г., а стенописи на „светия цар“ се изобразяват в редица български възрожденски църкви.
В памет на най-големия си брат Давид и на родителите си Никола и Рипсимия, през 993 г. българският цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро.
Св. цар Давид Български е под №12 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).
Views: 3
