Църквата е сред най-одобряваните институции у нас сочат данни на “Галъп интернешънъл болкан”. Българите проявяват 43,1 на сто доверие към Православната църква.
Изследването е проведено между 1 и 9 август 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Доверието сред най-младите обаче е ниско, коментират анализаторите. Данните, с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполага, показват, че общото доверие в имиджа на Църквата у нас като цяло е положително, макар и често да е нарушавано в случаите на обществени скандали, свързани с образа на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и сериозни спадове в популярността, отбелязват експертите.
Според изследването Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност. Новият български патриарх Даниил се ползва с положителен рейтинг – доверие (30,6%) и това е добра стартова позиция. От “Галъп интернешънъл болкан“ допълват, че все още колебанието и непознаването са сериозни: 22,6% се колебаят, а 19,8% не са запознати или дори не са чували за личността на патриарха.
Три четвърти в страната се определят като православни, но малко под две трети декларират вяра в Бог. Това разминаване между самоопределянето като „православен“ (християнин) и заявената вяра в Бога произтича от обстоятелството, че Българската православна църква се възприема не само от верска гледна точка, като религиозна организация, но и от светска гледна точка – като историческа институция, неизменно свързана с българското общество и държавност, а в определена степен и като част от традиционната идентификация на българската народност.
У нас, 75,3% се определят като православни, като мюсюлмани се определят 9,9%, а 11% твърдят, че не са религиозни. На практика се потвърждава многогодишното наблюдение, че православната принадлежност у нас очаквано се мисли повече като идентичност, отколкото единствено като вяра, коментират още анализаторите. Експертите посочват, че проучването сега потвърждава очаквания ред на ценности – колективна принадлежност, вяра, религиозно усърдие.
Източник: БТА
Views: 80