В навечерието на 22 октомври 2024 г., когато Светата Църква отбелязва празника Прославление на мощите на св. Евтимий, патриарх Търновски, в Бачковската света обител „Успение Богородично“ бе отслужено всенощно бдение, предстоявано от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний при молитвеното присъствие на Йеротей III – митрополит на островите Лимнос и Свети Евстратий, епископ Сионий – игумен на Бачковската света обител и Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит. На самия празник Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил тържествено отслужи света Божествена литургия.
Заедно с Негово Светейшество в богослужението взеха участие Техни Високопреосвещенства: Йеротей III – митрополит на островите Лимнос и Свети Евстратий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений, Техни Преосвещенства: Мелнишки епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод, Велички епископ Сионий – игумен на Бачковската света обител, Белоградчишки епископ Поликарп – викарий на Пловдивския митрополит, Браницки епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Максим (Глухчев) и част от братството на Светата обител, както и духовенство от епархията и страната. В службата също взе участие свещенство от Грузия – протойерей Ираклий, йеромонах Макарий и съпътстващо духовенство.
Църковните песнопения в богослужението бяха изпълнени антифонно от хор „Софийски псалти”, ръководен от доц. д-р Любомир Игнатов, които пяха на десния клир, и хор „Св. Наум Охридски” с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийска света митрополия, заедно с детския хор „Св. Серафим Софийски”, гр. София с диригент г-жа Анелия Кочева, които пяха на левия клир.
Архипастирското слово на Негово Светейшество бе посветено на духовния подвиг на св. Евтимий Търновски и поуките от миналото, които могат да бъдат отнесени към съвременната действителност:
„Небесна радост изпълва душите ни днес, когато сме събрани около светите мощи на многоотруденото и многострадално тяло на светия наш отец Евтимий, Патриарх Български – последен предстоятел на родната ни Църква преди падането на България под османско иго.
Няколкото години, които той прекарва тук, на мястото на заточението си, са били достатъчни, за да се възпламени почитта и преклонението към него, та пламъкът на това почитание да запази горящо кандилото при неговия гроб столетия наред. Той е един светилник на вярата в Бога, който указва пътя на спасението за народа през тъмните векове на робството. Небрежението спрямо вярата и благочестието довежда до раздорите между феодалните владетели по нашите земи и на целия Балкански полуостров в годините преди робството. Разединението и враждите стигали до там, че някои управници привличали като наемници тези, които впоследствие ги поробили. Отделните владетели се превръщали във васали и се налагало да участват във военните походи на поробителя срещу единокръвните им братя или братята им по вяра. Но Бог поругаван не бива (Гал. 6:7); Господ е казал, че всяко царство, разделено на части една против друга, запустява (Мат. 12:25).
За съжаление, тези политически ежби довели не само до разорението на народа. Враждата между двамата царстващи братя Йоан-Шишман и Йоан-Срацимир се пренесли и на църковна почва. Йоан-Срацимир се откъснал от духовното паство на св. Евтимий и се обърнал към Константинополския патриарх, за да ръкоположи за митрополит на Видин свой избраник. Разкъсвало се и духовното единство на народа.
Заради раздорите, Господ допусна народът ни да претърпи голямо разорение, та след претърпените ужасни беди в продължение на няколко века, вярата в Бога да го научи да цени народното единство. Голям урок за нас е, че общите усилия на църковния народ през Възраждането доведе до възстановяването на църковната ни независимост. И понеже оттеглянето на Божието благословение се случи именно заради раздорите, Господ допусна народа да претърпи голямо разорение и така, като мине достатъчно време, да се опомни. А когато сме съединени във вярата, то и Божието благословение е с нас и Бог промисля благоденствени дни.
Другият урок от живота на св. Евтимий е, че докато вижда постепенното разорение и завладяване на земите, той продължава да изправя писмеността, да провежда реформи, да превежда и поправя богослужебните книги и сам напредва в святост, като очиства душата си и пребъдва в онова, което е усвоил от своя учител, св. Теодосий – непрестанна молитва, благочестив живот и предана служба на Бога. Той не престава да поучава и да призовава към единство, към разгаряне у пасомите на любовта към Бога и човеците.
След падането на царстващия град Търново, светият патриарх оплаква съдбата на народа, но и го окуражава в постигналото го бедствие. Като християни ние сме жители не само на земното царство, но сме призвани да се стремим и към небесното. Това царство се усвоява в душите чрез покаяние, като се обърнем сърдечно към Бога и предадем себе си да вършим не своята, а Божията свята воля. Понякога греховете ни стигат до там, че за покаянието ни е нужно да претърпим големи страдания. Но дори при тези скърби, св. Евтимий е ободрявал народа, учел го да не се отчайва и сам бил пример на търпение, упование и благодарност към Бога.”
В края на своята проповед патриарх Даниил благопожела на вярващите:
„Да пазим единството на Църквата и народа ни, да пазим вярата в нашите сърца чиста и неповредена от ереси и зломислия. Това загубихме и затова Господ допусна разорението на народа. Това ни събра по време на Възраждането и ни възвърна Божието благословение. Нека пазим Божиите дарове – вярата и богозаповяданото единство, за да имаме Божието благословение и надеждата за добри дни на нашето отечество и народ. Нека св. Евтимий Търновски ни запази от всякакви трудности, които най-често сами си създаваме, да ни преведе през изпитанията, като съхраним чиста и непорочна вярата, за да наследим Небесното Царство, към което Господ ни е призовал, а светиите ходатайстват да бъдем в неговата радост.”
След светата Литургия епископ Сионий изказа благодарност на Негово Светейшество за участието в празника на Светата обител и хористите изпяха многолетствие.
Източник: bg-patriarshia.bg
Видео: Любомир Върбанов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 874
