На 23 декември столичният храм „Св. Наум Охридски“, ж.к. „Дружба“ тържествено отбеляза своя храмов празник с божествена света Литургия, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Никодим, иконом Владимир Дойчев и протойерей Владимир Гълъбов от храмовото духовенство, както и йеродякон Вартоломей.
Църковните песнопения бяха традиционно изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар при Софийската света митрополия. В края на Великото славословие двама от малките енориаши – Симеон и Христо, бяха постригани за четци, певци и свещоносци.
Храмовото пространство бе преизпълнено с богомолен народ, дошъл да почете паметта на големия първоучител и молитвен закрилник на българския народ – св. Наум Охридски Чудотворец.
В края на светата Литургия патриарх Даниил произнесе слово, посветено на значимостта на духовно-просветителското дело на свети Наум Охридски Чудотворец:
„От неговото житие знаем, че бидейки родом българин, той бил избран от светите братя Кирил и Методий за сътрудник в делото по съставяне на славянската писменост, превода на Свещеното Писание и на творенията на светите Отци.
Ръкоположен през 868 г. в Рим от папа Адриан в презвитер, той придружил свети Методий в Моравия, където усърдно се трудил, понесъл гонения и тъмница. Воден от силна надежда и упование в Бога, той заедно с останалите Кирило-Методиеви ученици – Горазд, Климент, Сава и Ангеларий, се отправил за България. Там те били приети от цар Борис I с голяма радост. Той изпратил св. Климент в югозападните предели на царството, а св. Наум оставил в Плиска. През 893 г. – три години преди своето упокоение, св. Наум подпомага св. Климент в обучението на грамотни ученици, продължители на делото им“.
За поуката от примера на светите Седмочисленици Негово Светейшество отбеляза:
„Днес болшинството от народа ни възприема тяхното дело единствено като просветителско – съставяне на азбуката и полагането на основата на българската книжнина и култура. Като православни християни обаче следва да помним причината, поради която светите братя Кирил и Методий предприемат всички тези трудове – преди всичко от любов към Христа, заради Когото те имали свят живот. Учениците им били свидетели на този чист живот, на всеотдайността им в молитвата и в трудовете. Техният пример им давал сили, вдъхновявал ги, водил ги през всички трудности, за да могат да ни предадат всичко така, както били възприели от своите учители – не само просветата и ограмотяването, но най-вече благочестието, което укрепява личната връзка с Бога и води душата в пътя на чистотата. Основата, която светите Кирило-Методиеви ученици положили в страната, запазили народа ни във вярата през последващите векове на изпитания“.
„Нашият народ и днес не е достатъчно просветен във вярата, която възприема по-скоро като традиция. Немалка част от него не познава същността и истините на вярата и благочестието, не познава опита на Църквата. Тези неща са съществени за достигането на словото Божие до сърцето, а оттам – за принасянето на плодове на покаяние. Виждаме обаче как св. Климент и св. Наум, във време на безграмотност сред народа, чрез примера на своя живот и последователност в трудовете си, принасят обилен плод. Делото им е пример за усърдието, което следва да имаме в благочестието, а след това и в просветата на нашите сънародници“, подчерта в своето слово Негово Светейшество.
Председателят на църковното настоятелство при храма ставрофорен иконом Христо Пудин от името на църковното събрание изказа радостта от посещението на Негово Светейшество за едноименния празник. В знак на благодарност и синовна обич той му подари икона на св. Даниил Стълпник, като му пожела крепкост и сили в служението.
За благословение патриарх Даниил раздаде на вярващите икони с образа на св. Наум.
След светата Литургия Негово Светейшество с придружаващото го духовенство посети храм „Св. Въведение Богородично“ (до ез. „Дружба“).
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 197
