На 2 януари, когато Църквата чества паметта на всеправославния чудотворец св. Серафим Саровски, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в Кремиковския манастир „Свети Георги Победоносец“.
В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Самуил – председател на катедралния храм „Св. Димитър Солунски“ (Видин), иконом Серафим Янев – и. д. игумен на Кремиковския манастир, протойерей Димитър Кутлев, свещеник Николай Пенев, както и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от певци, ръководени от иконом Петър Славов.
Сред официалните лица бяха командирът на военно формирование 28860 – Горна Малина бригаден генерал Димитър Хлебаров, кметът на район Кремиковци г-жа Лилия Донкова, кметът на общ. Елин Пелин инж. Ивайло Симеонов, кметът на общ. Горна Малина г-н Ангел Жиланов, председателят на Общинския съвет Горна Малина инж. Емил Найденов, народният представител г-н Младен Маринов, както и говорител на Министерството на труда и социалната политика.
След Великото славословие един от черкуващите се бе постриган за четец, певец и свещоносец.
В своето слово, посветено на житието на преподобния Серафим и духовното му завещание, патриарх Даниил каза:
„На днешния ден празнуваме паметта на св. Серафим Саровски – всеизвестен и почитан светец от сравнително ново време – велик чудотворец, оставил забележителни и проникновени наставления за духовния живот.
Свети Серафим живял през втората половина на XVIII до 33-та година на XIX в., родом от гр. Курск. Още в детството му се проявило Божието благословение върху него. Когато бил качен на строежа на камбанарията на една църква, той паднал от нея. Всички изтръпнали от ужас какво ще се случи, но момчето се изправило здраво и невредимо.
От ранна възраст той имал предразположение към монашеския живот, за посвещаването на който получил благословение от своята майка. Имал благословението на редица прозорливи старци от онова време да се посели и подвизава в Саровската св. обител.
Във втората година от своето послушничество заболял от воднянка, която застрашавала живота му. След чудно явяване на Божията майка заедно със св. ап. Йоан Богослов и св. ап. Петър бил изцелен от нея и укрепен още повече за монашеските подвизи. Свети Серафим се подвизавал изключително всеотдайно и строго – знаем за подвига, който той извършил в продължение на хиляда дни и нощи върху един камък, в молитва за себе си, за манастира и за всички човеци. Избягвал човешката слава, затворил се в безмълвие три години, но Богу било угодно да му възложи служението на старчеството. Така, от около 1825 г. до неговото упокоение през 1833 г., при килията му ежедневно се стичали хиляди за съвет, молитва, утешение, наставление, като неговите благодатни дарове на прозорливост и чудотворство се проявявали още тогава, очевидни за всички“.
Негово Светейшество припомни беседата на преподобния за смисъла на християнския живот:
„Години по-късно един от неговите ученици – Мотовилов, оставил един ръкопис на беседа, която той имал със св. Серафим Саровски за смисъла на християнския живот. В нея преподобният, обръщайки се към своя ученик, казал, че според мнозина смисълът е вършенето на добри дела, за други – подвизаването в пост и молитва, в живот в благочестие. Но не в това се състои смисълът на християнския живот, а в придобиването на благодатта на Пресветия Дух. Свети Серафим дал за пример притчата за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни, които очаквали да посрещнат младоженеца в полунощ. Петте мъдри взели заедно със светилниците си елей, докато другите пет не взели. Последните били неразумни не защото нямали добри дела – напротив, те извършвали подвига на девството, но се осланяли само на външното извършване на добродетелта без да търсят нейния плод – придобиването на благодатта на Светия Дух.
Молитвата, милосърдието и раздаването на милостиня, постът и искреното покаяние, трудовете, които извършваме, за да угодим на Бога – целта на всички тези аскетически подвизи е да постигнем крайния резултат, който е единението на душата и тялото ни с Бога. Ако човек не постигне този плод, означава, че начинът, по който извършва тези добродетели, е неправилен – може би тайно се гордее и тщеслави, че извършва такива подвизи, или правейки милостиня, тръби пред себе си и се самоизтъква, с което губи своята награда – Божията благодат, очистваща сърцето, или лицемерно външно показва някакво благочестие, но помислите и сърдечните желания са насочени към нещо друго; не към радостта от общението с Бога, а от общуването със свои скрити страсти. Тогава макар и да върши формални действия и да води начин на живот, които приличат на благочестие, но сърцето, обхванато от егоистични стремежи, не допуска Божията благодат и остава пусто. Външно някой може да има много дела, но като плод да няма очистването на сърцето, радостта в благодатния живот в Христа, който сме получили. Ако я няма живата връзка с Бога, то вярата на човека ще бъде празна и той не ще може дълго да устои в нея“.
Негово Светейшество отбеляза важността от познаването и живота според православното учение за обожението на човека:
„Виждаме как на запад у останалите християнски деноминации – католицизъм и протестантство, липсва учението за обожението на човека. Православната църква различава у Бога Лица, природа и нетварни божествени енергии. Нито в католицизма, нито в протестантството има учение за нетварните божествени енергии. А когато човек дори теоретично не знае принципите на духовния живот, как може да придобие неговия плод – светостта? Как ще постигне целта, когато дори не знае към какво се стреми?
На запад отстъплението от вярата се случва с много по-големи темпове. Много църкви биват превръщани в барове и дискотеки. Всичко това става понеже я няма живата връзка с Бога, а само теоретично възприятие на вярата, без живота и плода от общението с Бога. Обратно, когато човек се старае да се отрича от греховната си воля и да върши това, което Господ е заповядал, тогава свидетелството и плодът на Светия Дух – добродетелният живот, са видими“.
„По молитвите на светиите Бог да ни помага да пазим в чистота православната ни вяра и да свидетелстваме, че Той е с нас, че Неговата благодат я има и възможността за спасение в Църквата е предоставена на всеки. Нека по молитвите на св. Серафим Господ и на нас да помага, да се стремим да придобиваме най-важното, което е общението с Бога. Да пазим благодатта, която сме получили при светото Кръщение, за да може тя да расте и да се разгаря. Нейните проявления са чистосърдечната любов към Бога и стремежът към Него, радостта от молитвата и от вършенето на добри дела. Нека Господ ни помага да радваме светията, и поучавайки се от неговите слова и пример, да вървим към царството Божие.“
Негово Светейшество поздрави иконом Серафим Янев за имения му ден. Благопожелания и признателност за трудовете му сред подрастващото поколение бяха отправени и от присъстващите официални лица. Игуменът на Кремиковския манастир изказа сърдечна благодарност към всички, поздравили го за имения му ден. Той пожела на Негово Светейшество благодатна помощ в служението и му поднесе скромен подарък.
След богослужението Негово Светейшество с придружаващото го духовенство посетиха музейната експозиция и новостроящия се параклис в северното манастирско крило.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Добрин Кашавелов
Видео: Любомир Върбанов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 460
