Продължете към съдържанието

Първо патриаршеско посещение на гр. Божурище

54275747817 c1799f321e o

На 19 януари Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил извърши първото си официално посещение в гр. Божурище с отслужване на божествена света Литургия в храм „Света Троица“ и освещаване на монумент-статуя на св. вмчк Георги Победоносец на площад „Св. Георги“ в центъра на града.

В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Никодим, свещеник Богомил Вангелов – председател на храма, протойерей Асен Божилов, както и протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнени от клиросни певци под ръководството на д-р Андрей Касабов – и.д. секретар на Софийската света митрополия, а по време на св. Литургия участие взе и храмовият хор.

По повод темата на неделния евангелски откъс за изцелението на десетте прокажени – благодарението към Бога, Негово Светейшество отбеляза: „Благодарността е една от най-висшите добродетели, най-голямото тайнство в светата Православна църква, което се отслужва на светата Литургия – това е светата Евхаристия или Благодарение. По време на светата Литургия се споменават всички онези благодеяния – че Бог е сътворил всичко съществуващо, че ни има и макар да сме отпаднали чрез греха, Той не ни е отхвърлил, но Сам се е въплътил и е пострадал за нас и ни е дарувал прошка на греховете и възможността да живеем с Него във вечността. Каква по-голяма връзка на единението ни с Бога може да има, освен благодарността? Благодарността е в основата на взаимоотношенията ни с Бога, но дали реално в живота ни е така?“.

За поуките от евангелската притча патриарх Даниил сподели: „Този кратък евангелски текст ни навежда на много размисли. Често споделяме помежду си как се обръщаме към Бога, когато сме в затруднение; когато се случи някоя беда или болест в семейството; когато видим, че сами не можем да се справим. Тогава като последно средство и прибежище се обръщаме към Бога, за да получим от Него милост. И колко често се случва така, че като получим милостта Му, получим онова, за което сме просили, а после навлезем в обикновеното русло на ежедневието, ние отново забравяме Бога и вместо благодарност в скритото и най-съкровено място на нашата личност отново е удоволствието от материалните блага и чувството на самоласкаене сякаш на нас се дължи всичко, което сме получили. Но тогава не чуваме и няма как да чуем от Бога думите: твоята вяра те спаси; иди си смиром (Лука 7:50)“.

„Всички човеци страдаме – дали от болест или от тежко обстоятелство, но дори и когато благоденстваме, страдаме – от духовната болест на греха, от самодоволството и егоизма си, от себелюбието и завистта. Не измъчва ли така душата завистта и не отделя ли тя човека от околните? Когато завиждаме или се гневим, ние осъждаме, считайки себе си за прави, и по този начин сме отделени от човеците. Отделяме се сами и душата няма мир, страда, измъчвана от страстта. Единственото прибежище за изцелението от нашите грехове е Този, Който дойде да ни спаси от греховете и да ни даде възможност да живеем пълноценно, с обновен духовен живот, с обновени души, за да можем да прославяме Бога със сърцата, с думите и с делата си“, допълни патриарх Даниил, а за връзката между човека и Бога, основана върху благодарността, каза:

„Нека не само в трудни моменти да се сещаме за Бога и да прибягваме към Него в молитва, но да пазим в сърцата си благодарността към Него, както св. апостол Павел ни съветва: за всичко благодарете (1 Сол. 5:18).

Ако Бог ни е просветил с вярата, то следва в нашия живот да се стараем връзката ни с Него да бъде благодарността за всичко, което ни е дал и ни дава. Благодарността свидетелства, че не разчитаме на себе си, а на Божията помощ, защото Господ ни е казал: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15:5). Тогава ще се вслушаме в словата Му: …всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването ѝ беше голямо (Мат. 7:26-27).

Когато съзнаваме откъде сме, разбираме, че нашият живот е в Божиите ръце, и че всичко – здравето, дарованията, талантите, които са от Бога, са ни дадени да служат за обща полза, а не само за нас самите. Но когато считаме себе си за нещо повече от другите, ние сами се отделяме и проказата на греха действа и разяжда душата. Свети ап. Павел казва: Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (1 Кор. 4:7). Ако благодарността я няма, то има нещо, което е неправилно, нередно във взаимоотношенията ни с Бога. В един момент страстта, която ни е заблудила, че едва ли не всичко се дължи на нас и нямаме нужда да благодарим на някого, ще ни доведе до още по-голямо заблуждение и ще ни отдели от Бога, както деветте изцелени прокажени. Нека не приличаме на тези човеци, а напротив – да пазим в душите си благодарност към Бога и с Неговата помощ да се трудим за своето спасение, докато получим трайно и непреходно Неговата милост във вечното Христово царство“.

След богослужението Негово Светейшество с придружаващото го духовенство освети монумент-статуя на св. вмчк Георги Победоносец в парк „Св. Георги“ в центъра на града. На чинопоследованието присъстваха Георги Димов – кмет на града, Силвия Арнаутска – областен управител на Софийска област, Веселка Тодорова – председател на Общинския съвет – Божурище, общински съветници, кметове на кметства, представители на областната администрация, както и народните представители Младен Маринов и Любен Дилов-син. 

За богоустановената традиция на почитанието на образите на светиите, Негово Светейшество поясни: 

„Още в старозаветно време, когато израилтяните странствали в пустинята и Господ сключил с тях първия завет, освен Десетте Божии заповеди Той дал множество други наредби, установил по какъв начин да извършват богослуженията и жертвоприношенията за прошка на греховете и за утвърждаване във вярата на израилския народ. Така, в най-святата част на скинията стоял кивотът – сандъче от акациево дърво, обковано със злато, което съхранявало двете каменни плочи, на които Господ изписал Десетте Божии заповеди; там били и стомната с манна, с която израилтяните се хранили през четиридесетте години в пустинята и един жезъл на Аарон. Върху този кивот Господ заповядал на Моисей да изобрази херувими, които осенявали капака над този сандък със своите криле. Също така, когато построилихрамът в Иерусалим, освен кивота със златните херувими на него, цар Соломон заповядал да извезат образи на херувими върху завесите, които се намирали в скинията. 

Днес някои човеци, главно от протестантските общности, се възпротивяват защо Православната църква почита икони, мислейки, че това е идолопоклонство. Те не се замислят, че точно когато Господ установил втората Божия заповед: Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята (Изх. 20:4), в същото време Той заповядал да се направят образите на херувимите, които били в най-святата част на скинията. Св. Кирил Философ казва за втората Божия заповед, че думата, която е използвана в нея, е да не се правят безразборни, всякакви изображения, които са неистински и плод на човешката измислица. Но херувимите, които са духовни същества от ангелския свят и много пъти засвидетелствани в Свещеното Писание, като се явявали и помагали на израилтяните – тяхното изображение именно свидетелства за духовната реалност. Те не са равностойни на Бога, а са Негово творение и не следва да им се отдава поклонение, каквото към Божеството, но към тях ние отдаваме почитанието, което им дължим като служители на Божията светиня. 

Особено в новозаветно време, когато Господ Иисус Христос стана човек, Сам се откри и каза: Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14:9). Царят на царете, Който пребъдва и всичко изпълва, чрез човешкия образ стана видим за всички човеци, със самото действие на Своето Въплъщение се изобрази. Затова и ние можем да изобразяваме и Неговия образ, и образите на светците, получили благодат и които са с Него в Христовото царство – за да ни напомнят как в своя живот са придобили Божията благодат, как са се трудили за своето спасение; да помагат и на нас в нашите трудности, като чрез своето ходатайство изпросват Божията благодат, помощ и закрила и така укрепени от Божията сила и ние да подражаваме на техния живот“.

След освещаването на монумента бяха отправени благодарствени слова от официалните лица. Патриарх Даниил посети и сградата на Община Божурище, където поръси за здраве и благословение общинските помещения.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

_DSC8110

Views: 491

Skip to content