През настоящата 2025 г. се навършват шестдесет години от смъртта на един от вдъхновените ни църковни певци, владеещи до възхита изкуството на едногласното църковно пеене – протопсалт Иван Каиков.
Иван Каиков е роден на 10 февруари 1874 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско.
Учи в гр. Одрин, в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си Каиков става народен учител в Лозенград. Венчава се на 24-годишна възраст – през февруари 1898 г.
Каиков членува във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, вследствие на което турската власт го обвинява в противодържавна дейност и през 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале се връща в Лозенград. Притесняван от властта, по-късно емигрира в София.
В София Иван Каиков пее в храм „Св. Седмочисленици“, а по-късно и в храм „Св. Софѝя“. През 1910 г. ръководи в столичния град и курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители, с разрешението на Софийската митрополия.
През 1918 г. Каиков става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. От 1932 до 1938 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София.
В столицата Каиков продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.
През 1956 г. Институтът за музика при БАН, сега Институт за изследване на изкуствата, прави магнетофонен запис на изпълнения на Иван Каиков.
Иван Каиков почива на 15 февруари 1965 г.
Освен изкусен певец, протопсалтът е създал и някои църковни песнопения: „Душе моя“ на гл. 2[2], „Общо многолетие“ на гл. 5[3] и др.
В певческия сборник на Илия Атанасов „Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на ежедневното богослужение по чина на Великата Христова Църква“, ч. 1 (1941 г.), е поместена и една „Касианова Слава“от Петър Лампадарий, превод на Иван Каиков.
Иван Каиков също така прави и превод от гръцки език на песнопения от Доксастариона на Константин Протопсалт (шест диатонически и осемнадесет хроматически), които Петър Сарафов[4] включва в певческия си сборник, издаден през 1912 г.
Нашият изтъкнат музиколог и църковен музикант Петър Динев, който причислява Каиков към т.нар. Одринска църковно-певческа школа[5] и който лично е чувал пеенето на протопсалта през 1922 г. в храма „Св. Стефан“, ни разказва: „…като ученик в Цариградската семинария, аз и други семинаристи често ходехме в града да слушаме гръцки певци и протопсалтове. Но пението на Иван Каиков, което съчетаваше в себе си източния елемент с изящните нюанси на тракийската народна песен, изпълнено така художествено чрез неговия плътен баритонов глас, остави у мене незабравим спомен“[6].
От този спомен, а и слушайки песнопенията на протопсалта, разбираме, че пеенето му е било характерно, със „свой почерк“, в който съществен елемент е изиграло родното му място.
И друг път съм писал, че лично съм се интересувал от живота и делото на Иван Каиков, като съм търсил и свидетелства на очевидци.
В личен разговор с вече покойния Иван Сенокозлиев, който е бил иподякон на Негово Блаженство Екзарх Стефан І, същият ми сподели, че екзархът е обичал църковното пеене и много е уважавал протопсалт Иван Каиков (когото той нарече скромен и човечен). Г-н Сенокозлиев сподели и това, че екзарх Стефан е дал отличието „протопсалт“ на Каиков.
Двама от доайените в българското богословие – покойните отци-професори Николай Шиваров и Радко Поптодоров помнеха отлично Каиков, като споделиха с мен най-възторжените си чувства от пеенето му.
Моят кръстник, г-н Иван Златанов, също вече покойник, ми е разказвал, че през 50-те години на миналия век, когато е постъпил на работа в Софийската св. митрополия, е виждал няколко пъти вече възрастния протопсалт. Веднъж му бил задал реторичния въпрос (моят кръстник беше дългогодишен църковен певец и също обичаше църковното пеене): „Вие ли сте известният протопсалт Иван Каиков?“ Талантливият църковен певец, с присъщата за всеки възрастен човек носталгичност, му отговорил: „Бях някога“.
В дните, в които си спомняме за шестдесетата годишнина от преминаването на душата на божия раб Иван протопсалт в ръцете на нашия Творец, Когото той вдъхновено и дългогодишно е възхвалявал приживе, да кажем: Бог да го прости и упокои!
Автор: свещеник Ивайло Борисов
Литература:
Борисов, И. Селенията на църковната музика. София: Омофор, 2019.
Динев, П. „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“ – В: Църковен вестник, 7, 20 февруари 1960.
Николов, Б. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934), С., 2001.
Попов, К. „Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф І (източна традиция)“ – В: Духовна култура, 5, 2004.
Илинденско-Преображенското въстание 1903-1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. С., 1968.
[1] На магнетофонния запис на Иван Каиков, осъществен през 1956 г. от Института за музика при БАН и направен от Николай Кауфман, последният споменава, че протопсалтът е на 80 г., което внася известно противоречие относно рождената година на Каиков. Интерес представлява и фактът, че и Петър Динев в статията си „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“, публикувана в Църковен вестник през 1960 г., също отбелязва 1876 г. като година на раждане на Каиков.
[2] Това песнопение е популяризирано от отец Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор, който в края на 90-те години на 20 в. е открил ръкопис на песнопението (от самия Каиков) в Постен триод от 19 в., собственост на храм „Св. Неделя“. През 1992 г. Софийският свещенически хор записва това песнопение на компактдиск, озаглавен „Великопостни и пасхални песнопения“.
[3] В певческия сборник на Илия Атанасов „Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на ежедневното богослужение по чина на Великата Христова Църква“, ч. 2 (1948 г.).
[4] Борисов, И. свещ. За църковния музикант Петър Сарафов и един актуален църковнопевчески въпрос, www.bogonosci.bg, 13.03.2024 г.
[5] В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. музикологът Петър Динев публикува редица статии в Църковен вестник, посветени на различни църковнопевчески школи и техни известни представители.
[6] Динев, П. „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“ – В: Църковен вестник, 7, 20 февруари 1960, с. 8.
Views: 223
През настоящата 2025 г. се навършват шестдесет години от смъртта на един от вдъхновените ни църковни певци, владеещи до възхита изкуството на едногласното църковно пеене – протопсалт Иван Каиков.
Иван Каиков е роден на 10 февруари 1874 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско.
Учи в гр. Одрин, в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си Каиков става народен учител в Лозенград. Венчава се на 24-годишна възраст – през февруари 1898 г.
Каиков членува във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, вследствие на което турската власт го обвинява в противодържавна дейност и през 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале се връща в Лозенград. Притесняван от властта, по-късно емигрира в София.
В София Иван Каиков пее в храм „Св. Седмочисленици“, а по-късно и в храм „Св. Софѝя“. През 1910 г. ръководи в столичния град и курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители, с разрешението на Софийската митрополия.
През 1918 г. Каиков става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. От 1932 до 1938 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София.
В столицата Каиков продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.
През 1956 г. Институтът за музика при БАН, сега Институт за изследване на изкуствата, прави магнетофонен запис на изпълнения на Иван Каиков.
Иван Каиков почива на 15 февруари 1965 г.
Освен изкусен певец, протопсалтът е създал и някои църковни песнопения: „Душе моя“ на гл. 2[2], „Общо многолетие“ на гл. 5[3] и др.
В певческия сборник на Илия Атанасов „Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на ежедневното богослужение по чина на Великата Христова Църква“, ч. 1 (1941 г.), е поместена и една „Касианова Слава“от Петър Лампадарий, превод на Иван Каиков.
Иван Каиков също така прави и превод от гръцки език на песнопения от Доксастариона на Константин Протопсалт (шест диатонически и осемнадесет хроматически), които Петър Сарафов[4] включва в певческия си сборник, издаден през 1912 г.
Нашият изтъкнат музиколог и църковен музикант Петър Динев, който причислява Каиков към т.нар. Одринска църковно-певческа школа[5] и който лично е чувал пеенето на протопсалта през 1922 г. в храма „Св. Стефан“, ни разказва: „…като ученик в Цариградската семинария, аз и други семинаристи често ходехме в града да слушаме гръцки певци и протопсалтове. Но пението на Иван Каиков, което съчетаваше в себе си източния елемент с изящните нюанси на тракийската народна песен, изпълнено така художествено чрез неговия плътен баритонов глас, остави у мене незабравим спомен“[6].
От този спомен, а и слушайки песнопенията на протопсалта, разбираме, че пеенето му е било характерно, със „свой почерк“, в който съществен елемент е изиграло родното му място.
И друг път съм писал, че лично съм се интересувал от живота и делото на Иван Каиков, като съм търсил и свидетелства на очевидци.
В личен разговор с вече покойния Иван Сенокозлиев, който е бил иподякон на Негово Блаженство Екзарх Стефан І, същият ми сподели, че екзархът е обичал църковното пеене и много е уважавал протопсалт Иван Каиков (когото той нарече скромен и човечен). Г-н Сенокозлиев сподели и това, че екзарх Стефан е дал отличието „протопсалт“ на Каиков.
Двама от доайените в българското богословие – покойните отци-професори Николай Шиваров и Радко Поптодоров помнеха отлично Каиков, като споделиха с мен най-възторжените си чувства от пеенето му.
Моят кръстник, г-н Иван Златанов, също вече покойник, ми е разказвал, че през 50-те години на миналия век, когато е постъпил на работа в Софийската св. митрополия, е виждал няколко пъти вече възрастния протопсалт. Веднъж му бил задал реторичния въпрос (моят кръстник беше дългогодишен църковен певец и също обичаше църковното пеене): „Вие ли сте известният протопсалт Иван Каиков?“ Талантливият църковен певец, с присъщата за всеки възрастен човек носталгичност, му отговорил: „Бях някога“.
В дните, в които си спомняме за шестдесетата годишнина от преминаването на душата на божия раб Иван протопсалт в ръцете на нашия Творец, Когото той вдъхновено и дългогодишно е възхвалявал приживе, да кажем: Бог да го прости и упокои!
Автор: свещеник Ивайло Борисов
Литература:
Борисов, И. Селенията на църковната музика. София: Омофор, 2019.
Динев, П. „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“ – В: Църковен вестник, 7, 20 февруари 1960.
Николов, Б. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934), С., 2001.
Попов, К. „Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф І (източна традиция)“ – В: Духовна култура, 5, 2004.
Илинденско-Преображенското въстание 1903-1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. С., 1968.
[1] На магнетофонния запис на Иван Каиков, осъществен през 1956 г. от Института за музика при БАН и направен от Николай Кауфман, последният споменава, че протопсалтът е на 80 г., което внася известно противоречие относно рождената година на Каиков. Интерес представлява и фактът, че и Петър Динев в статията си „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“, публикувана в Църковен вестник през 1960 г., също отбелязва 1876 г. като година на раждане на Каиков.
[2] Това песнопение е популяризирано от отец Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор, който в края на 90-те години на 20 в. е открил ръкопис на песнопението (от самия Каиков) в Постен триод от 19 в., собственост на храм „Св. Неделя“. През 1992 г. Софийският свещенически хор записва това песнопение на компактдиск, озаглавен „Великопостни и пасхални песнопения“.
[3] В певческия сборник на Илия Атанасов „Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на ежедневното богослужение по чина на Великата Христова Църква“, ч. 2 (1948 г.).
[4] Борисов, И. свещ. За църковния музикант Петър Сарафов и един актуален църковнопевчески въпрос, www.bogonosci.bg, 13.03.2024 г.
[5] В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. музикологът Петър Динев публикува редица статии в Църковен вестник, посветени на различни църковнопевчески школи и техни известни представители.
[6] Динев, П. „Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа“ – В: Църковен вестник, 7, 20 февруари 1960, с. 8.
Views: 223
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ на Български патриарх Даниил до боголюбивия клир, всечестното монашество и Божия народ в богохранимата Софийска епархия в началото на светата Велика четиридесетница
ОБРЪЩЕНИЕ на Българския патриарх Даниил и Св. Синод по повод осемдесетгодишнината от вдигането на схизмата и признаването на автокефалията на Българската православна църква
ОКРЪЖНО ПИСМО относно низвержението на ставрофофрен иконом Силвестър Янакиев
Българската православна църква е единствен представител за България на традиционното източно православие
В памет на схиархимандрит Амвросий
АРХИВ
ФЕВРУАРИ 2025
ЯНУАРИ 2025
ДЕКЕМВРИ 2024
НОЕМВРИ 2024
ОКТОМВРИ 2024
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ