На 14 февруари, когато се навършват 1156 години от Успението на свети Константин-Кирил Философ, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“, кв. „Красно село“.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Стефан Стайков – председател на храма, протойерей Васил Асенов и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от псалт Методи Стоилов, а на светата Литургия – от храмовия хор, ръководен от диригента г-жа Людмила Крайчева.
В своето слово, посветено на житието на св. Константин-Кирил Философ и на духовния му подвиг, изпълнен с чистосърдечна устременост към Бога, Негово Светейшество сподели:
„От ранна възраст свети Кирил избрал за себе си за невеста и сестра Премъдростта Божия. Свети Климент Охридски споменава в написаното от него житие, където сравнително подробно предава моменти от детството му, как малкият Константин имал сън – когато му предложили да избере за себе си невеста от красивите девойки, които му били представени, той избрал за себе си София – Премъдростта Божия. И действително, от ранна възраст той проявявал склонност към молитва, към духовни размисли и най-вече – към чистосърдечен живот. В „Похвално слово за свети Кирил“ свети Климент казва: „Поради неговия чист живот и богоустременост Господ му дарува благодат, с която се изпълниха земите на славянските народи“, която благодат до ден днешен имаме възможността да вкусваме и усвояваме, да радва и да весели сърцата ни.
Свети Кирил се учел в най-доброто училище в столицата на империята – Магнаурската школа, в която се обучавали царските синове и тези на велможите, сенаторите и патрициите. Логотетът проявявал голямо благоволение към него и му предложил да се задоми за негова духовна дъщеря, както и да получи висок сан в империята, но склонността на сърцето на свети Кирил било другаде. За да не го изгубят съвсем за ползата на държавата, логотетът склонил императора да ръкоположат младия Константин в презвитерски сан, като го поставили близо до себе си, поверявайки му библиотеката на Магнаурската школа. Той обаче не се задържал дълго – суетата на столичния живот не била по желанието на сърцето му и затова се отделил в манастир край Босфора.
Когато възниквала нужда да се укрепи вярата и да се засвидетелства пред чуждите народи, прибягвали към него. Така още в ранните си двадесет години нему възложили да проведе диспута с иконобореца патриарх Йоан VII, с което свети Константин умело се справил. До днес се удивляваме на отговора, който дал, когато патриархът-еретик го запитал „Защо се покланяте на иконите, когато чрез Мойсей Господ е заповядал да не се прави всякакво изображение?“. Свети Константин отвърнал: „Ако Бог беше казал: Не си прави никакво изображение, ти би бил прав, но думата, която е използвал, е всякакво (Изх. 20:4; по църковнославянския текст), т.е. „недостойно, безразборно“ изображение. Ако думите Му означаваха никакво изображение, нима Господ би нарушил заповедта, когато Сам е заповядал на Мойсей да направи по образец скинията, а на капака на кивота – да стоят златни изображения на херувими (срв. Изх. 25:18)?“.
Така той изявил изключителни познания по еврейски и гръцки, както и умението да тълкува Свещеното Писание, което умение идвало от дълбочината на неговата любов. Заради нея Господ му дал проникновен ум да разяснява тайните Божии.
Двадесет и четири годишен свети Кирил бил изпратен при сарацините, където също достойно защитил православната вяра и християните, на чиито домове отвън сарацините изобразявали демони. Когато го попитали подигравателно „Знаеш ли какво е това?“, той отговорил: „Да, в тези домове живеят християни и демоните не могат да влязат вътре, затова са изобразени отвън, а там, където няма изобразени демони, те живеят заедно с хората, които обитават тези домове“. Така разкрил своята разсъдителност и дръзновение пред недобронамерено настроените спрямо православната вяра хора.
Той защитил догмата за Светата Троица, също успял да договори освобождаването на пленници. Житиеписецът споменава, че след множество упорити опити да го уловят в някоя дума, задавайки му различни въпроси, те го попитали: „Вашият Бог ви казва ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата (Мат. 5:39). Защо тогава се въоръжавате и воювате срещу нас?“. На това свети Кирил отговорил: „Кой изпълнява по-добре Божията воля, ако има две заповеди – този, който изпълни само едната от тях, или който изпълни и двете? Господ ни е дал тази заповед, но също е казал, че никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13). Ние полагаме душите си за своите приятели, за да предпазим живота им, както и душите им от вечна погибел“.
По-късно бил изпратен и при хазарите, където също смело защитил вярата, като изобличил юдейските заблуждения относно Месия и Неговото Въплъщение. Те му задавали въпроса: „Как е възможно Бог да се вмести в утробата на Девица?“, на което отговорил: „Какво чудно виждате в това? В какво е по-лесно Бог да се вмести – в одушевения човек или в неодушевен предмет? На Мойсей Бог говореше изсред къпината, която гореше и не изгаряше (срв. Изх. 3:4) – ако Бог се е вместил в къпина, как да не може да се вмести в утробата на Девица?“. И с много други примери изобличавал неверието и доказвал правотата на вярата, но по упорството на хагана и велможите някои предпочели юдейството, други – мюсюлманската вяра, и само неколцина се покръстили.
Но и тази мисия била успешна, защото тогава свети Константин-Кирил успял да намери мощите на свети Климент, папа Римски. Свети Кирил имал дръзновението заедно с архиепископа на Херсон и с вярващия народ да отиде с кораб до мястото, където били мощите на светеца, и с молитва успели да ги открият и извадят от морето. По-късно това помогнало на светите братя и техните ученици, когато отишли в Рим заедно с мощите на свети Климент, за благоразположението на папа Адриан – да приеме превода на богослужебните книги на славянски език, да благослови новопреведените книги и да позволи да се служи на славянски език.
Уморен от многото трудове, той се разболял и приел схима с името Кирил. Помолил се усърдно Господ да запази поверения му народ – да пребъде той в истината, в правата вяра, да издигне Господ достойни мъже, които да пребивават в единомислие и чрез дара на словото да се обогатяват и да получат осиновление. След петдесет дни изпитание от болестта, което очистило докрай сърцето му, той предал душата си на Бога.
Блажени и благословени сме да имаме такъв първоучител и първосветител, който и до днес се застъпва за всички славяни.
Дай Бог и ние да опазваме в единомислие светата православна вяра, да живеем така, че Господ да ни събере в Своето царство, за да Го славим во веки веков“.
Председателят на църковното настоятелство – ставрофорен иконом Стефан Стайков, изказа благодарност към Негово Светейшество за посещението и отслужването на божествената Литургия, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.
След богослужението духовенството посети енорийския център при храма.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 467
