На 2 март – Неделя Сиропустна, светата божествена Литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе възглавена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с Техни Високопреосвещенства: Кумано-Осоговския митрополит Григорий и митрополит Йосиф (Православна църква на Р. Северна Македония), Техни Преосвещенства: Мелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, столично свещенство, архиерейските наместници на Софийска епархия, заедно с протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.
Негово Светейшество произнесе слово за празника, в което сподели:
„Днес, Сирна неделя, сме в преддверието на Великия и свят пост – едно време от годината, което е важно в нашия живот; време, което ни напомня за основните истини в живота ни, кои сме и накъде вървим, към какво се стремим, какво искаме да постигнем.
Днес възпоменаваме едно събитие, което измени хода на човешката история – Грехопадението на нашите прародители, и отправяме взор към събитието, което поправи тази грешка – Възкресението на Господ Иисус Христос. Спомняме си за първия Адам и отправяме взор към втория Адам: първият – земен човек от плът; вторият – небесен. Всички ние се намираме в това състояние, предадено ни от нашите прародители, в което те попаднаха, след като имаха всички благословения в рая – най-вече райското общуване, единението с Бога.
От това отпаднаха поради непослушание или поради престъпване на една от заповедите, които Господ беше дал в рая – за поста: „Не вкусвайте от дървото за опознаване на добро и зло, защото в който ден ядете от него, без другo ще умрете“ (вж. Бит. 2:17).
Светите отци казват, че тази първа заповед за поста е била, за да утвърди нашите прародители в любовта, в Божията любов, за да претърпят изкушенията. Няма да умрете, им казва дяволът, ще бъдете като богове (Бит. 3:4-5). Те възприеха този лукав помисъл, съблазниха се, отстъпиха от вярата, не опазиха доверието и думите, които им беше казал Господ, и какво объркване настана в душите им – страх; прекъсна връзката с Бога. Когато Господ ги търсеше и ги зовеше: „Адаме, къде си?“ (вж. Бит. 3:9), те се скриха, защото вече се страхуваха от този глас, от който преди това се радваха и който толкова обичаха. Започнаха да се оправдават, да прехвърлят един-другиму вината и накрая осъдиха Бога: …жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох (Бит. 3:12), с една дума – Ти си виновен. Ето какво поражение веднага нанесе грехът в човека.
В това самооправдаване, в това недоверие и колебание, в това съмнение и изневяра на Бога пребъдваме всички човеци до ден днешен, носейки образа на първия Адам. Но идва Великият пост и светата Православна църква ни призовава към покаяние“.
За възвръщането на богосиновството у човека, чрез Пътя, Който е Сам Христос, патриарх Даниил сподели:
„Ние сме в това състояние, но Господ промисли за нас. Той стана Човек и възстанови човека в неговото богосиновно достойнство, пострада за нас, бе погребан, възкръсна и победи смъртта, като ни призова да вървим по пътя, който Той ни показа. Какъв е този път – тесен и трънлив, но който води към царството Божие (вж. Мат. 7:14). Това е път на понасяне на хули, изневяра от човеците, пост, молитва, дълготърпение, милосърдие, страдания за човешкия род, послушност към Бог Отец докрай, до смърт кръстна – такова себеотрицание и доверие на Бога, желание да бъдем с Него, е нужно и на нас.
Това е пътят, който води към Възкресение. Това е пътят, чрез който се изобразява Небесният Адам – Господ Иисус Христос – в нашите души и тела. Ние сме призовани от състоянието, унаследено от нашите прародители, от първият Адам, да се преобразяваме по образа на втория, Небесния Адам. Без пост и молитва, без въздържание от зли дела, без стремеж да вършим добро, без борба с греховните наклонности, които всички изпитваме, не можем да се съединим с Бога.
Чрез страстите дяволът се опитва да ни отклони от Пътя, все за да приличаме на първия Адам, да сме в непослушание, в раздори, в недоверие спрямо Бога. Но това, че целият свят почти живее по този начин, не означава, че няма Небесен Отец, не означава, че няма друг Адам, Който възкръсна от мъртвите, Който ни е призовал, и не означава, че не е възможно да се преобразяваме и да получим този велик мир, велика радост и благост, които изобилно вторият Адам излива над всички човеци“.
„Имайки пред себе си всичко това, нека се доверим на Божията сила, не на своите слаби възможности, защото мнозина човеци казват: „колко е забързано ежедневието, колко тревоги имаме, не можем да постим!“. Това не е вярно! Господ ни казва в светото Евангелие: …кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят (Мат. 6:16). Мнозина възприемат поста като някакво страдание. Да, то е страдание, защото страда страстта, своеволието, което е свикнало винаги да му се угажда. Но, ако ние не го въздържим и не му противодействаме, това води към погибел. Първоначално постенето може да изглежда неприятно, но като претърпим, плодът му е сладък.
Това е предстоящото време на поста – въздържание от блажна храна, внимание в молитвата, сърдечно разположение към Бога. Постим, за да укрепнем в любовта към Бога, в милосърдието към човеците. Тогава ще видим, че в края на поста, когато празнуваме Празника на празниците – Светлото Христово Възкресение, изпитваме пасхална радост в сърцето, радостта ще грее, ще изпълва и душите, и сърцата ни. Тогава ще вкусим, че е истински новият Адам, Небесният Адам, Който ни е казал: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28); тогава ще получим този мир, когато Му подражаваме в кротостта, смирението: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (вж. Мат. 11:29). Този покой да търсим – който идва от помирението ни с Бога, от покаянието ни за греховете, от помирението и прошката с човеците, с които живеем. Тогава състоянието ни ще се преобразява от падналото греховно към постепенно обожаващото се с Божията благодат човешко състояние“, сподели още патриарх Даниил.
По повод личния празник на Българския патриарх Даниил – неговия рожден ден, бяха отправени поздравителни адреси. От името на служителите в Софийската света митрополия и епархийските съветници, епископ Исаак се обърна към Негово Светейшество със слово:
„Осъзнаваме каква е тежестта на Вашето служение и Ви благодарим. Благодарим Ви за полаганите грижи за благото на светата ни Православна църква и богоспасяемия български народ; за всеотдайните и неуморни трудове, които полагате за добруването на Вашите чеда, клир и народ в богодаруваната Ви Софийска епархия; за подкрепата, доверието, разбирането, наставническите слова, вниманието към всички нас и благодарното отношение към служещите в Софийска света митрополия.
Наш дълг е да изразим благодарността си и от своя страна да Ви подкрепим молитвено в нелекия кръст, който носите за благото на светата ни Църква и за полза на родината и благоверния ни народ… Молитвено желаем на Ваше Светейшество всеблагият Господ Иисус Христос да преумножава годините Ви, да ги изпълва със сили, душевно и телесно здраве, търпение, радости, вдъхновение и отеческа мъдрост, за да ни водите и занапред всички нас по пътя на светата православна вяра, единството, мира и спасението на душите ни“.
Кумано-Осоговският митрополит Григорий се обърна към патриарх Даниил с думите:
„Ние, хората, се раждаме във времето и след като се родим, времето започва да тече и да се променя, носейки със себе си предизвикателства, изкушения и възможности. Времето също ни предлага отговори на всички предизвикателства, предлага ни решения на всички изкушения и създава климат за реализиране на всички възможности… Днес, когато празнувате 53 години от Вашето рождение, за първи път отбелязвате този ден като патриарх Български – служение, което Бог Ви повери, да бъдете на кормилото на Неговата поместна Българска православна църква.
С голяма любов в Христа и уважение към повереното Ви служение в Църквата Христова, Ви честитим рождения ден и Ви пожелаваме много години плодотворен труд на нивата Господня, за слава на Божието свято име. Нека нашият Господ Иисус Христос да ръководи всичките Ви дела за полза на Църквата и за доброто на поверения Ви народ Божий“.
Поздравления и скромни подаръци бяха поднесени също от ставрофорен иконом Нелуц Опря (от името на Румънския патриарх Даниил), както и от архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“.
В отговор патриарх Даниил каза:
„Благодаря за поздравленията на днешния ден. Действително, велик дар е животът, велик дар от Бога е животът на всеки един човек, но много по-важен миг е как ще завършим този живот. Затова повод за истински празник е рожденият ден на светиите (когато са показали кои са и какви са), който е тяхното отхождане от този свят. Това е повод за празник. Бог да помага на всички ни“.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 338
