На 8 март, когато честваме паметта на св. вмчк Теодор Тирон, възпоменавайки чудното му явяване и застъпничество няколко десетилетия след неговото успение, в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена божествена света Литургия, възглавена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Заедно с първойерарха на родната ни Църква съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство и йеродякон Вартоломей.
Преди задамвонната молитва бе осветено коливо в чест на светия великомъченик Теодор Тирон. По църковна традиция на този ден множество вярващи се причастиха с Пречистите Тяло и Кръв Христови.
В края на богослужението патриарх Даниил се обърна към вярващия народ със слово за смисъла на светата Евхаристия като център и цел на духовния живот на православния християнин, споделяйки:
„Няма по-голям празник, по-голяма радост и по-голямо събитие за нас човеците, от това да приемаме в себе си Самаго Бога. Това не може да се сравни с нищо, което можем да постигнем с успех в живота. Никой не е по-голям от Бога и нищо не може да се сравни с това да бъдем удостоени с великата милост – Бог да благоволи да влезе, да се съедини, да обитава, да живее в нас. Непонятно е за ума и няма смисъл да изследваме какво и как се случва, но в същото време следва да се стремим към плодовете на светото Причастие, а именно да приемаме тази Жертва с велика благодарност.
По различни начини действа Бог в нас, дава ни това, към което се стремим в покаяние – да прости нашите грехове. Докато грехът действа в човека, мир няма, но още при Изповедта, с разрешителната молитва, Божията благодат започва да действа умиротворяващо, подкрепяйки душата и телесните сили. Светото Причастие затвърждава обновата в нас и когато пристъпваме с вяра, благоговение, страх Божий и любов, тогава неминуемо, може да не е веднага – но Божията благодат се проявява.
Светото Причастие е кулминацията на единението ни с Бога. Сам Господ ни е казал: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан 14:23). Животът по Христовите заповеди е начин на единение с Бога и това е съзнателен процес.“
„Не бива да се отнасяме с безразличие към душите си в ежедневието ни; да гледаме по телевизията много неща, несъвместими и с вярата, и с нравствеността. По улиците има много и неподобаващи образи, които ни разсейват, и ако ние ги възприемаме, това причинява разлъка в душите ни с благодатта. Ако нечисти помисли се преведат в действие, това също е разлъка на нашата душа, на нашето тяло от Христа. Не може през останалото време на живота ни да живеем както си искаме и същевремено да чувстваме плодовете от приемането в себе си на пречистите Тяло и Кръв Христови.
Затова следва да превеждаме мислите, желанията, нагласите, поведението ни според думите на светия апостол: вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос (Филип. 2:5). Когато в ежедневието си имаме този стремеж към единение с Бога, когато съзнанието ни е будно и следим за нашите сърдечни движения, за поривите на душата и ума, когато пресичаме греховните стремежи и желания, стараейки се да опазим благодатта, то неминуемо в нас ще заживее Христовият мир, който е в пречистите Тяло и Кръв Христови, и той ще укрепи душата ни.
Със същото това Тяло Господ претърпя страдания, разпъване на кръст, смърт, но не загуби своя мир, а каза на апостолите: …дерзайте: Аз победих света (Йоан 16:33). Следователно, ако поверим всяко обстоятелство в нашия живот, което ни притеснява, на Бога, като Му се доверим, ще получим помощ и благодатта Му ще опази нашия мир. Тогава Бог ще укрепи нашите мисли да не склонят към отчаяние, към страх, да не се смущават.
Да останем верни, да претърпим трудността, за да преминем през изпитанието с душевна полза. Светите Отци ни казват, че молитвата е силно средство за единение с Бога. Когато внимаваме в думите на молитвата, когато се стараем да съединяваме ума със сърцето, то постепенно, с произнасянето на Христовото име – Господи Иисусе Христе, помилуй ме – Божията благодат започва да действа в нас и ние съзнаваме, разбираме това.
Милостинята също е силно средство за единение с Бог. Когато се стараем да живеем с Христовите добродетели, това е начин за единение.
Когато живеем с живота, който Църквата живее, имаме покорство към църковната дисциплина, спазваме постите, каем се, водим молитвен живот и правило и се стараем да пазим съзнанието си, мислите си в Бога, да държим в ума си паметта за Бога, тогава ще бъде естествено да пристъпваме към светите Тайни със съкрушено сърце, със съзнание за своята немощ, съзнание за греховете си.
Тогава светото Причастие ще ни бъде за прошка на греховете и ще се съединим с вечния живот, който е от Бога. Към това трябва да се стремим. Всичко това не е имагинерно, напротив, възможно е. Нима Този, Който Се въплъти, Който страда за нас, няма да ни подкрепи и изпълни това, което е казал: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20)? Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:56). Затова смиреномъдрено да се доверим на Бога и да пазим това, което ни е дал, като знаем, че няма по-голямо нещо на този свят от светите Дарове, които да приемаме за прошка на греховете и за вечен живот.”
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 306
