На 4 април в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Малко повечерие с целия Акатист на Пресвета Богородица.
Акатистът бе последователно прочетен от Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия (I-ва статия), Техни Преосвещенства: Тивериополския епископ Тихон (II-ра статия), Мелнишкия епископ Герасим (III-та статия); четвъртата статия с коленопреклонната молитва към Пресвета Богородица бе прочетена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил.
Песнопенията бяха молитвено изпълнени от Софийския свещенически хор с диригент ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което посочи примера на Пресвета Богородица за девствен, целомъдрен живот, източник на пълна, истинска и непреходна радост в Бога:
„Колкото и песни и възхвали да отправим към Света Богородица, няма да бъде достатъчно да изразим благодарността и да опишем величието на това, което тя направи за всички нас. Тя, която стана начало на Христовите чудеса, никога не е преставала да чудотвори; тя, чрез която „изгря радостта“ (из Акатиста), продължава и до днес да ни радва и да е източник на тази незамлъкваща радост; тя, която е мост, който привежда човеците от земята на небето, не е преставала да привежда всички, които търсят Бога и искат да живеят небесен живот; тя, която е наставница на целомъдрие, със своите молитви се застъпва за всички.
Може би мнозина в наше време не са се докоснали до тази радост. Почитаме света Богородица по-скоро само с устни, но доколко душите ни стават причастни на обилието от духовни блага, които тя ни донесе? Може би показател за това, доколко усвояваме тези духовни блага, доколко се стремим да ги придобием и живеем с тях – това е броят на тези, които са се посветили на целомъдрен, девствен живот. Действително, по свидетелството на онези, които живеят в целомъдрие и девство, девственият живот е благо и радост. Дори там, където до скоро не е била позната православната традиция и не е било известно православното благочестие и неговите плодове, например в Северна Америка или Западна Европа – в тези земи днес можем да открием повече светилници и повече човеци, които се стремят да живеят в чист целомъдрен живот и девство, отколкото в една хилядолетно просветена в православието България.
Ето, ние прославяме Света Богородица с устни, пеейки: „Радвай се, защото ти правиш да разцъфти раят на сладостите“ (из Акатиста), но имаме ли понятие и вкусваме ли го този рай на сладостите? Доверили ли сме се и последвали ли сме нейния копнеж по Бога? Стремим ли се да подражаваме на нейната ревност и всеотдайност към Бога, на нейната внимателна молитва, на нейния скромен, тих живот, а не на мирската суета? Защото ако ние от сърце и душа ѝ подражаваме и предадем себе си на такъв живот, няма как Божията благодат да не възбуди ревност за целомъдрен, девствен, монашески живот и да не даде сили и на много православни християни у нас да възревнуват нейния пример.
Светите отци я наричат първия монах – тя е първообраза на целомъдрения, девствен живот, който принася плод и оживотворява душата и тялото на човека, и човек живее в радост; съприкосновението с Бога ни дава възможността още в този земен живот да вкусваме, придобиваме и имаме в нас радостта, която идва от извора на живота – Господ Иисус Христос.“
Негово Светейшество завърши словото си с думите:
„Славословим и благодарим на Божията Майка и чрез всяка искрено отправена възхвала към нея, израз на истинско почитание, ние ставаме причастни на радостта, която е изпълвала нейната утроба, понеже Господ ни е казал: който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда (Мат. 10:41). Ако ние почитаме Божията Майка като Богородителка и я възпяваме като Благодатна, то степен от това блаженство ще докосне, ще изпълни и нашите души. Да не го пропиляваме, но да го съхраним чрез постоянство и търпение в молитвата, в тих, целомъдрен живот, за да може да прорасне и да се утвърди в нас любовта към Бога, а благата, които тя донесе чрез раждането на Спасителя, да се укореняват в нас, за да може огънят на Божията благодат и Божията любов да възпламени човеците, които са около нас.“
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 284
