В петата неделя на светата Четиридесетница, посветена на преподобна Мария Египетска, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света Литургия в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, гр. Брезник.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, йеромонах Йосиф (и. д. игумен на Жаблянския манастир), йеромонах Спиридон, иконом Стилиян Табаков – архиерейски наместник на Трънска духовна околия, иконом Константин Стойчев, свещеник Михаил Станкович – председател на църковното настоятелство при храма, заедно с йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от псалти, ръководени от храмовите певци Лъчезар и Анна Янкови.
В края на светата Литургия Негово Светейшество произнесе слово, посветено на смисъла на човешкия живот, постигнат и оделотворен от светиите:
„Кои сме и какво ще стане с нас? Какво е човекът? Всеки един от нас си е задавал тези въпроси; колкото и мислители да са се явявали, категоричен отговор от тях няма. Но Господ Иисус Христос, Синът Божий, дошъл в плът, не само ни говори, но и ни показа чрез Своето Въплъщение, Възкресение и Възнесение, изпращането на Светия Дух – кои сме, какъв е нашият път и какво е предназначението ни, като ни е призовал да вървим след Него, носейки кръста си: Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Иоан 12:26).
За съжаление, болшинството от хората в света не отдават внимание и не приемат това с вяра. Особено днес, и в социалните мрежи, и в медиите, виждаме как човек, бидейки разкрепостен, се предава на своите желания и наслади, живее по начина, по който си иска. Но какво постига той, каква е развръзката на неговия живот?
Мнозина не вярват във Възкресението на Господ Иисус Христос. В периода след Просвещението дори се опитват да поставят под въпрос дали Той действително е историческа личност. Днес в науката няма такъв спор. Господ Иисус Христос е живял на земята между човеците – има достатъчно свидетелства, които говорят за историчността на Неговата личност. От времето на светите апостоли до днес, светата Православна църква изповядва, че Христос е Бог и Спасител, разпнат на Кръста, но възкръснал и проправил път към възкресението за всеки човек.
В историята на Църквата има достатъчно примери за хора от всички времена и епохи, които със силата на Христовата благодат са изменили своя живот, вкусили са от небесния, вечния живот и още тук, на земята, Божията благодат се е проявявала в тях. В ХХ век има удивителни светци, получили дара на прозорливост, т.е. пророческия дар да виждат сърдечните мисли на човека и Божия промисъл за бъдещето на света. Такива са свети Порфирий Кавсокаливит, свети Яков Цаликис, свети Паисий Светогорец, свети Йоан Шанхайски, свети Нектарий Егински и други.
Светците са засвидетелствани от Бога и хората, че оделотворяват Евангелието в своя живот и по този начин ни дават да разберем какво ще се бъде с нас, ако следваме техния пример във възможната за нас степен. Тук, на земята, никой не е постигнал пълнотата на смисъла на своя живот – смъртта идва и взема всичко; но нашият идеал е във вечния живот.
Но какво е вечният живот? Животът на човеците, които живеят по угодата на света, е ясен – непрекъснато желанието извира в ума и той се скланя към това, което го привлича – удоволствията, парите, властолюбието, или пък чисто научния интерес. Но дали всички вървят по този път? У светиите можем да видим нещо по-различно – те ни показват какво е предназначението на човека. В техния живот се загатва бъдещата слава, която Бог е обещал за любещите Го и надеждата за вечния живот с Него. В образа на светиите виждаме възможното за нас съвършенство и възможния за осъществяване смисъл на човешкия живот“.
Негово Светейшество припомни житието на преподобна Мария Египетска, която чрез дълбоко и искрено покаяние от разпътство и духовна смърт придобива Божията благодат за вечно спасение и единение с Бога:
„Първата част от живота на света Мария Египетска е познат на мнозина човеци днес. Но пак задаваме въпроса – това ли е смисълът на нашия живот? Защото има и втора част – живот на покаянието, на обръщането към Бога.
Всеки е изпитвал състоянието на света Мария Египетска, когато тя не е могла да влезе в храма и да се поклони на Честния Животворящ Кръст Господен. Всеки е преживявал такъв момент, когато е искал вседушевно да се поклони на светинята, но в дълбочината на душата си не е усещал чувството на поклонение. Когато се замислим защо това се случва, отговорът е: заради греха в нас сърцето остава безчувствено, хладно към порива на душата.
Пътят за смекчението на нашите сърца, така че поклонението ни да бъде от дълбините на сърцето, е покаянието. И ако ние не сме в състояние да изпълним подвига на света Мария Египетска, която с такава решимост е оставила порочния живот и се заселила в пустинята, то за нас има възможност в обществото, в което живеем, Бог да ни даде сили, да подкрепи нашата решимост да прекъснем порочните навици, безразличието, да престанем с немарливостта към духовните си задължения. Днес също можем да ѝ подражаваме – изповядала е пред свещеник своите грехове и е започнала духовна борба, която всички ние сме призвани да водим. И ако не виждаме в себе си сили да постигнем нейното духовно състояние и казваме, че не е възможно за нас такова съвършенство, то е възможно обаче да стъпим на пътя, който води към него – борбата със страстите, покаянието за греховете, духовното очистване на сърцето“.
В края на словото си патриарх Даниил се обърна към богомолния народ с думите:
„Нека по примера на всички светии да се просвещаваме и да укрепваме във вярата, която действа в нашата лична връзка с Бога и ни свидетелства за своята истинност. Примерът на светиите е реален; освещаването и промяната, която настъпва в тях, обожението им е истинно и такава е волята Божия спрямо нас. Тогава и Възкресението на Господ Иисус Христос няма да ни се струва невъзможно като събитие, но ще виждаме действието на същата тази благодат, дарувана на апостолите, и до ден днешен действаща и проявяваща се в Църквата, като ни зове да вървим след Бога, дава ни сили да се променяме, да вършим добро и да живеем с Христовите добродетели“.
Председателят на църковното настоятелство при храма свещеник Михаил Станкович изказа благодарност на Негово Светейшество за първосветителското благословение и отслужването на божествената Литургия, като в знак на синовна обич му поднесе скромен подарък, а кметът на Община Брезник г-н Васил Узунов подари на Негово Светейшество символичен плакет на общината.
След богослужението патриарх Даниил и съпровождащото го духовенство посетиха храма „Св. Петка“, обявен за архитектурно–художествен паметник на културата.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Добрин Кашавелов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 406
