Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Всечестнѝ отци,
Обични в господа братя и сестри,
Светият и Велик четвъртък от Страстната седмица, Седмицата на спасителните за нас Христови страдания, всеки път ни пренася към Сионската горница – на трапезата на Тайната и последна вечеря на нашия Господ и Спасител Иисус Христос с Неговите свети апостоли, превръщайки ни по този начин и в свидетели на учредяването на Тайнството на тайнствата: светата божествена Евхаристия: център и средоточие на светотайнствения живот на Църквата, която Господ ни остави след Себе Си, придобивайки я „… със Своята кръв“ (Деян. 20:28). С особена сила, с яснота и отчетливост отекват в този ден съкровените молитвени слова: „На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий; … спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“. В единен покъртителен образ днес пред нас се преплитат дивното Божие смирение и снизхождение към поробения от греха и смъртта човек и различните наши отговори на великата Божия милост – любовта към Господа и предаността на верните ученици и предателството на неверния Юда.
От трапезата на любовта и богообщението на Велики четвъртък ние се пренасяме към Гетсимания, към скръбта и тъгата на Господа – заради предстоящите Му изпитания, и към трагедията и ужаса на предателството. Както в нито един друг момент днес чуваме заръката на Спасителя към Неговите апостоли, ала и към всекиго от нас, които също сме избрани и призвани Негови апостоли и свидетели в света: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41). Днес, в последния ден преди Съда, Страданията и Разпятието, светата Църква ни призовава към пределното възможно за нас осъзнаване на всичко, което Бог, в Своя Единороден Син, е сторил заради нас и нашето спасение: от мига на светото Благовещение и раждането Му като човек във Витлеем, през цялото Му земно служение и проповед на Евангелието на Царството Божие – и до Неговата Голгота. И разбираме, че целият живот на Църквата Христова е всъщност едно продължение на тази последна вечеря на Господа с учениците, която продължава и до днес.
Освен Своята света Църква, в която ние да живеем и да се спасяваме от света, който „цял… лежи в злото“ (1 Иоан. 5:19), Господ Иисус Христос ни остави и Всесветия Дух, за Когото ни обеща и засвидетелства: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде“ (Иоан 14:16-17). Видим знак на Светия Божи Дух, Който изпълва Църквата и Който живее и пребъдва във всекиго от нас, и Който – по думите на свети Марк Ефески – сам се именува Живот, е светото и свещено Миро, чрез което в тайнството на Миропомазването всеки от нас бива запечатван подир светото Кръщение, за нов живот в Бога, с „Печата на Дара на Светия Дух“, както гласи известната на всички ни тайноизвършителна формула.
В Църквата Христова благоуханното свето Миро има богата и дълбока символика. Като задължителен елемент при освещаването на светата Трапеза, то е знак и символ на Гроба Господен – този Гроб, от който възсия Самият Живот, защото смъртта не можеше да Го удържи. Светото Миро се използва и при освещаването на светия Антиминс, който също символизира полагането на Спасителя в Гроба. А според свети Симеон Солунски и други от отците и учителите на Църквата светото Миро символизира и богатството на даровете на Всесветия Дух, Който Бог щедро излива над нас – погребаните в Христовата смърт и възродените за нов и вечен живот с Христа, в тайнството на нашето обновление.
По решение на Светия Синод днес – в деня на светия и Велик четвъртък – завършва Деветото поред Мироварене на светата ни Православна църква след възстановяването на нейната автокефалия в средата на миналия век. Като един от белезите на автокефалията, с други думи, на самостоятелността и самоуправляемостта на Православната ни църква, Мироваренето е както едно от най-свещените събития в църковния ни живот, така и още един повод за радост и благодарност към Бога за този дар на автокефалията, на който се радваме и днес и който е свидетелство за зрялост и пълнота на възрастта „на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Нека се радваме на този велик дар, но и да се стремим да бъдем достойни за него, защото за всяка Православна църква автокефалията е не само чест, но много повече от това и отговорност, не само привилегия, но и дар, който задължава.
Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Пресветия Божи Дух да бъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
Views: 89
