На Велики петък, когато светата Църква възпоменава светите Христови страдания – несправедливия съд, поругването и бичуването, разпването Му на Кръста, смъртта и погребението на Христос, в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Царски часове и Вечерня с изнасяне на светата Плащаница.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм, свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.
Песнопенията бяха изпълнени от свещенство и църковни певци под ръководството на ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.
Молитвено участие в богослужението взе множество богомолен народ, съпреживявайки скръбта на Христовите спасителни страдания и кръстна смърт.
По време на вечернята, при пеенето на стиховната стихира „Егда от древа“, Плащаницата бе снета от светия Престол, изнесена от олтара и с лития около светия Кръст бе положена в центъра на храма, възпоменавайки обвиването на Христа в плащаница и полагането Му в гроба.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за значението на Велики петък в живота на християните:
„Няма по-печален и страшен ден от този, в който човеците осъдиха и разпнаха своя Бог и Създател. За всички благодеяния, които Той дарува на човешкия род, присъдата бе злоба, омраза, ненавист, несправедливост, неправеден съд, разпятие и смърт. Но във всичко, което Господ Иисус Христос претърпя за нашето спасение, виждаме Неговата безгранична любов към човеците. Тогава, когато у целия човешки род, който Го предаде, не бе останала капка вяра, доблест, страх Божий, Той понасяше всичко, търпеше забиването на гвоздеите в Своите ръце и се молеше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34).
Единородният Божий Син дойде, стана Човек и докрай остана с любовта си към човеците. Цялата злоба на света се разби и съкруши в Неговото смиреномъдрие и човеколюбие.
Затова, като виждаме от какво бедствие ни е избавил Господ и ни е дал възможност да не бъдем колебливи, както бяха апостолите тогава, нека се утвърждаваме в истината, нека не оставаме със злобата и завистта, която имаха Неговите мъчители, но напротив – да ги преодоляваме, защото истината Христова възсия. След Кръста дойде Възкресението.
Нека днес, като православни християни, да не се срамуваме да изповядваме вярата си. Мнозина се притесняват да се прекръстят на обществено място; да не разберат колегите им в работата, че постят, че ходят редовно на църква и водят християнски начин на живот. Няма нищо срамно в това човек да вижда своите грешки и да се кае, да търси от Бога помощ и да се утвърждава в истината. В света има толкова предавания и дебати, в които хора осмиват, отричат Бога, като продължават с немощните си сили да Му се противят, опитват отново да Го „разпват“ и да скрият истината за Него, да „запечатат гроба“ – но истината Божия се не връзва (срв. 2 Тим. 2:9).
Нека на днешния ден всичко притихне, нека останем при Кръста Христов, да размислим и видим какво е претърпял Господ за нас и така да почувстваме силата на Кръста, силата на доблестта да изповядваме вярата си в Христа, да живеем като християни. По този начин и ние в своя живот ще преодоляваме част от онази злоба, която се изля върху Господа и ще чувстваме в себе си живителните сили на Разпнатия, но и Възкръсналия в третия ден Христос.
Божието благословение да бъде върху всички нас!“
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 197
