В навечерието на 6 май – Гергьовден, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи празнична вечерня с петохлебие в столичния храм-ротонда „Свети вмчк Георги Победоносец“.
В съслужение с него бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Йоан Куков – председател на храма, иконом Петър Славов, протойерей Владимир Тишчук – председател на руския храм-подворие „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, протойерей Георги Спасов, свещеник Спиридон Николов (Ловчанска епархия), заедно с йеродякон Вартоломей и йеродякон Спиридон (Западно- и Средноевропейска епархия).
Песнопенията бяха изпълнени от храмовите певци под ръководството на г-жа Пенка Борисова и г-н Георги Иванов.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за подвига на светите мъченици:
„След светите апостоли – преките ученици и свидетели на земния живот, проповедта и Възкресението на Господ Иисус Христос, мъчениците са най-ярките свидетели (като повечето от тях не са видели Господа в плът) на благодатния живот, който Господ донесе и дарува на всички, които желаят да бъдат с Бога и да се трудят за своето спасение. Този благодатен живот най-вече се е проявявал в смелостта на мъчениците и в това, че са понасяли страданията така, както и Сам Господ страда – изпълнени с душевен мир, очистени от всяка боязън, от всяка страст, защото, по свидетелството на мнозина, мъченията, през които преминават, очистват сърцето и душата.
Виждаме как един над стогодишен старец, какъвто е бил свети Харалампий, чувствал благодатна сила, която Господ му дарувал в момента на страданията и безболезнено, с голямо търпение и дръзновение преминал мъченията. Често хората смятат християните за мекушави, малодушни, като по грешен начин разбират добродетелта на християнското смирение, но в мъчениците ние виждаме едновременно и велико смирение, и беззлобие, но и велико мъжество и решимост“.
За примера на светия великомъченик Георги патриарх Даниил отбеляза:
„Виждаме светия мъченик, как макар и на млада възраст, но запознат с истините на вярата и имащ опита на духовния живот, превъзхождащ по своята висота всички неща, но които за невярващия човек са голямо преимущество в този свят – богатството, високото обществено положение, не са могли да го отклонят от вярата.
Свети Георги смело изповядал принадлежността си към светата Църква и бил готов не само да се раздели с имуществото и общественото си положение, но и да страда. Затова свидетелството на мъчениците за благодатния живот, който Господ донесе, е най-ярко.
Светата Църква е основана именно на свидетелството от тяхната кръв, защото тук се вижда силата Христова, силата на Христовото Възкресение. Големият мир, дръзновение и беззлобие, които мъчениците са имали при страданията си, е обръщало умовете и сърцата на съгражданите и на всички, които са присъствали: за римляните – зрелище, но за християните – свидетелство за истинността на вярата към Бога. В подвига на свети Георги виждаме велико смирение – да остане верен на Бога – той не се е противил, когато го ругали, обиждали като християнин и мъчили. Беззлобието му не е малодушие, а напротив – голяма смелост и решителност, и в същото време – велико смирение пред Бога. Само непознаването на вярата и липсата на опит по духовен живот може да накара някого да мисли и да разсъждава по този начин“.
„В подобен смисъл и въвеждането на учебния предмет с работно наименование „Добродетели и религия“ предизвиква дискусии, в които хората, които възразяват срещу това, най-вече изтъкват: „не искаме да учим децата си на примиренчество, а на критично мислене, на самостоятелност, на инициативност“. Виждаме как в съвременното общество битува превратно мнение за това, на какво учи християнството; има неразбиране, че смирението не е овчедушие и примиренчество спрямо социалните несправедливости. Като християни, ние правим разлика между добро и зло; не можем да приемем злото; можем, с Божията благодатна помощ, да претърпяваме действието му спрямо нас и да сме готови да простим, като останем във вярата. Това се нарича беззлобие.
Ако в мирно време нямаме опита от личната си връзка с Бога, в трудни моменти в нас по-скоро биха надделели нерешителността и страхът. Но ако се стремим и стараем в ежедневието си да бъдем непричастни на многообразните видове и форми на греха, и водим своята духовна борба, то в трудни моменти Божията благодат ще снизходи и ще ни укрепи, любовта към Бога ще надделее и ще се преодолеят страховете, и ще се прояви в нас силата Христова, и ще бъдем свидетели на вярата и на възкресенския живот. Дай Бог чрез нашия живот да се слави Божието име и да има такива, които и днес да желаят да се присъединят към Христа и християнската общност. Християнският живот не е просто един добър, порядъчен начин на живот. Той е духовна борба, която не може да избегне нито един християнин.
Духовната борба е именно за това – да живее в сърцата ни благодатта, която сме получили. Без да гори пламъкът на любовта към Бога, без покаяние, без очистване на сърцата ни, не можем да свидетелстваме за този благодатен живот. Без това няма християнство”, сподели още Негово Светейшество.
За отношението към мощите на свети вмчк Георги патриарх Даниил поясни:
„В този храм има постоянно мощи на светеца, имаме и толкова манастири – в Хаджидимово, в Скрино и други, в които постоянно се пазят мощи на свети Георги. Когато ние не ценим това, което имаме, сме готови да отидем до Иерусалим, до Нигрита, докато тук имаме частички от същите свети мощи. Нима те нямат същата благодат. Едните свети мощи по-целебни ли са от другите свети мощи? Тогава каква е нашата вяра? Самите ние не допускаме, че можем да придобием и имаме тази благодат тук, сред нас. Затова нека благоговеем и почитаме това, което имаме, и да отправяме молитви към светеца и според нашата вяра да получаваме това, за което просим“.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 327
