На 18 май – Неделя на самарянката, столичният храм „Св. вмчк Мина“, кв. „Гео Милев“, отбеляза своето обновление с тържествена света Литургия, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, с когото съслужиха Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – викарий на Софийския митрополит, Техни Високопреподобия архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, протойерей Андон Софиин – председател на храма „Св. вмчк Мина“, иконом Петър Славов, протойерей Илия Павлов, протойерей Петър Кудузки, свещеник Лука Китин, свещеник Даниел Сираков, протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци под ръководството на г-н Емил Първанов.
На богослужението присъстваха голямо множество хора, сред които основният ктитор на храма – проф. дтн инж. Цоло Вутов, както и г-н Васил Терзиев – кмет на Столична община, инж. Денимир Котев – вр. и. д. кмет на район „Слатина“, г-н Бойко Димитров – зам.-председател на Столичния общински съвет, д-р инж. Владимир Вутов – председател на Съвета на директорите на Геострой АД, г-н Никола Петков – и. д. директор на дирекция „Вероизповедания“, Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите в България, както и ръководството на Българската академия на науките.
Преди задамвонната молитва бяха осветено коливо и хлебни предложения за душевно и телесно здраве.
В края на божествената Литургия словото на Негово Светейшество бе посветено на възможността за обновление на човешката природа чрез благодатния живот във Възкръсналия Христос:
„Воистину Воскресе Христос и даде на всички, които искат да живеят с Бога, възможността да вървят след Него, за да се обновяват душите и телата чрез благодатта, която Господ ни е дал, чрез примера и заповедите, които ни е оставил.
Човек се ражда, живее, докато накрая отново се връща в земята, от която е взет, но Господ Иисус Христос ни показа, че сме предназначени за друго. Той също се роди като човек, живя като човек, пострада като човек и умря като човек, но възкръсна от мъртвите и ни показа какво е нашето предназначение – в Негово лице виждаме човешката природа обожена, обновена.
Всеки от нас се стреми към истина, но виждаме, че често лъжата, грехът действа в нас, и не можем да се освободим. Искаме да не умираме, но силите в един момент секват; колкото и да желаем, не можем по своите сили да живеем вечно. Тези изконни стремежи на човешката природа виждаме осъществени в Личността на Господ Иисус Христос. Човекът, който живее в Христа, не умира; изпълнен е вече не с недоумения, с ограничения, със страхове, със злоба и страсти, но е изпълнен с любов. У Господ Иисус Христос намират утоляване всички човешки стремежи за благо, щастие, вечност, смисъл и истина“.
„Ако опитаме да сравним състоянието на човека с един участък земя – гора, нива или цветуща градина, ако тя бъде лишена от вода, от дъжд, от роса, този участък земя скоро ще се превърне в пустиня. Ако земята се възгордее и каже: „Аз съм плодородна, мога да раждам, какви велики неща правя“ – но без вода какво ще направи земята?
Същото е и състоянието на човека след Грехопадението. Свети апостол Павел казва, че намира в ума си услада от божествения закон, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум (Рим. 7:23) – законът на греха, който ни кара да мислим егоистично, да трупаме за себе си, да онеправдаваме, да се мислим за нещо повече от другите. По този начин приличаме на пустиня, на пустош, привиждат ни се красиви неща, любов, мир, радост, стараем се да ги получим, но без Божията помощ това не е възможно“.
Негово Светейшество припомни възкресния евангелски откъс – срещата на Христос със самарянката, за поуките, от който сподели:
„Жената разбрала, че Този, Който седи и разговаря с нея, не е обикновен Човек. Беседата, която Господ провел със самарянката, е един от изключително редките случаи, в които Той открито казва, че е Христос. Жената му казала: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести (Йоан 4:25), а Господ ѝ отвърнал: Аз съм, Който говоря с тебе (Йоан 4:26).
Това е Богооткровение – Господ се разкрил на тази жена, която имала блуден живот, но в същото време Сърцеведецът Бог виждал, че тя желае да се освободи от всичко това, била готова да се поклони на Бога с дух и с истина (Йоан 4:24). От една страна, тя била жена, обвързана с житейските грижи, битовизми, но в същото време жадуваща за истина, за Бога. Когато чула тези слова, у нея настъпила промяна и тя отишла и благовестила на своите съграждани: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос (Йоан 4:29).
В тази беседа Господ говори за предстоящото идване на Светия Дух. Затова днешната неделя е посветена на жената самарянка – заради беседата, която Господ имал с нея, когато ѝ казал, че водата, която Той ще даде, ще стане у човеците извор на вода, която тече в живот вечен (срв. Йоан 4:14). Господ казва за Светия Дух това и на друго място: Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:38). Свети Симеон Нови Богослов пише, че онези, които твърдят, че духовният живот, общуването с Бога, единението със Светия Дух става скрито, незнайно, несъзнателно, са еретици. Те правят Бога лъжец, защото как може от утробата на човек да текат реки от жива вода и той да не съзнава това?“.
„Духовният живот, единението с Бога, придобиването на благодатта на Светия Дух, обожението на човека – това е напълно съзнателен, целенасочен процес на общуване с Бога, в който човекът вижда своите грешки, кае се, учи се да обича Бога, да обича ближните и по този начин, малко по малко, благодатта на Светия Дух очиства сърцето, учи го да се покланя на Бога с дух и с истина. Не както самарянката, която до този момент имала вярата в Бога, но животът ѝ не е съответствал на тази вяра.
Когато от сърце се поклоним на Бога, приемем Го и кажем: „Господи, да бъде Твоята воля, Твои раби сме“, тогава ще започне да се извършва обновлението на нашата душа и Бог ще започне да действа в нас, Неговата любов ще се разкрива в нас и ще ни променя – тогава вече ще се покланяме на Бога с дух и с истина. Ако пък се гордеем пред останалите или тайно изпитваме греховно удоволствие, то нашият дух се покланя не на Бога, а на страстите. Свети апостол Павел е казал, че сребролюбието е идолослужение (срв. Еф. 5:5) и човек със своя дух се покланя именно на дадената страст и на бесовете, които стоят зад нея“, допълни патриарх Даниил.
„За да се покланяме на Бога с дух и с истина е необходимо да очистваме съвестта си чрез покаянието и изповедта на своите грехове. Без това не е възможно да се обновим. Господ ни показа, че е дошъл да утоли жаждата за вечен живот, която всеки човек има; чрез благодатта Господ утолява тази жажда. Чрез властния Свети Дух Господ утвърждава нашия дух, като ни свидетелства: „Не бой се, аз съм с теб, труди се и живей благочестиво, както видя у Мене, и ще те преведа през всички трудности и ще ти дарувам вечния живот, който е в Моето царство“.
По повод обновлението на храма, патриарх Даниил отбеляза:
„Радваме се, че в тези празнични дни само за една година бе възстановен и този храм, който от древност събира православните християни да прославят Бога. По предание, едно от местата, където е проведен Сердикийският събор през 343 г., това е манастир „Св. Троица“, който е бил на това място. По време на турското робство тук е съществувал храм, разрушаван и възстановен през 1872 г. – това днес е старата част на храма, която виждаме, а по-късно е преименуван на „Св. вмчк Мина“.
Радваме се, че след едно време на запустение Бог вложи доброто намерение в сърцето на един човек, който се е родил тук – господин Цоло Вутов, и който не искаше повече да вижда разорението на светинята. Радваме се и благодарим, господин Вутов, за добрината и за щедростта, която сте проявили към Божия дом, към светинята.
Човек, който е направил безкористно такава милостиня, жертвал е за общото благо, в себе си няма как да не чувства голяма радост, благодат. Свещеното Писание свидетелства: бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лук. 6:36) и когато ние вършим това, Господ ни поощрява, радва и подкрепя в такова дело, като въздава стократно.
Негово Светейшество се обърна към всички останали дарители, положили своя принос в обновлението на храма „Св. вмчк Мина“, кв. „Гео Милев“ с думите:
„Сърдечно благодарим и на всички дарители, които са допринесли за тази голяма радост и благолепие, за да можем да идваме тук и необезпокоявани от някакъв недостиг, да отправяме молитви към Бога за нас, за семействата ни, за народа ни“.
Проф. Цоло Вутов изказа благодарност към Негово Светейшество за отслужването на светата Литургия, пожелавайки „това свято място да дава светлина и утеха на всеки, който търси мир, надежда и божествено напътствие“, и допълни: „Храмовете са стълбове на вярата и духовността, убежище, в което се събираме, размишляваме и се свързваме с Бога и помежду си… Нека всички останем обединени в дълга си да пазим и ценим тези свети места. Вярата, културата и колективната ни памет са основите, върху които изграждаме силно жизнено общество за нашите деца и бъдещи поколения“. Той благодари на всички, допринесли за обновлението на храма, и подари на църковното настоятелство кръщелна купел.
Председателят на храма – протойерей Андон Софиин, също изказа благодарност на Софийската света митрополия, на проф. Цоло Вутов, на многобройните дарители и спомоществователи за възстановяването на храма, поднасяйки на проф. Вутов подарък – икона на свети великомъченик Мина и картина на обновения храм за молитвен спомен.
В израз на синовна обич, протойерей Андон подари на Негово Светейшество енголпие с образа на Господ Иисус Христос – Велик Архиерей, както и картина на обновения храм.
Богослужението завърши с многолетствие.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 550
