На 21 май Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена Литургия за празника на св. св. Константин и Елена в едноименния храм в с. Гара Елин Пелин.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Серафим Янев, иконом Иван Плещов, протойерей Серафим Мишев – председател на храма, протойерей Григорий Димитров, протодякон Иван Петков и дякон Димитър Стефанов.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.
Сред вярващия народ, присъстващ на богослужението бяха кметът на общ. Елин Пелин г-н Ивайло Симеонов, кметът на с. Гара Елин Пелин г-жа Вяра Вучкова, председателят на Общинския съвет – гр. Елин Пелин г-н Николай Плещов и други.
В края на Великото славословие върху трима от черкуващите се бе извършен чинът за пострижение на четец, певец и свещоносец.
Словото на Негово Светейшество в края на богослужението бе посветено на историческите събития от времето на свети цар Константин, свързани с неговото чудно обръщане към Христовата вяра:
„Безбройно множество са светците, просияли след проповедта на светите апостоли. В първите три века Църквата търпи големи гонения, християнството е било забранена религия в Римската империя; реки от кръв са се леели, особено по времето на императора Диоклетиан. С възкачването на трона на император Константин положението на Църквата се променя.
Свети Константин от малък имал възможност да види от благочестивия живот на своята майка мира и благодатта, радостта, които носи вярата и животът в Христа. Неговият баща – император Констанций Хлор, имал добро отношение към християните, по време на Диоклетиановото гонение не е преследвал християните, въпреки че бил длъжен да се подчини на императорския декрет. В неговата една четвърт от империята – Галия и Британия, той разрушава няколко храма, но не преследвал християните. Свети Константин имал възможността да види и да размисли върху двете отношения на държавната власт към вярата на християните и към самите християни. Особено по време на престоя му в Никомидия – столицата на Диоклетиан, той имал възможност да види гоненията срещу християните, тяхната твърдост в изповядването на вярата, чудесата, които ставали по време на мъченията. Виждайки страданията им, но и жертвоготовността, духовната сила, с която понасяли мъченията, незлобивостта и молитвата им за мъчителите, Константин бил дълбоко впечатлен. От момента, в който се възкачва на престола след смъртта на неговия баща в 306 г., и е провъзгласен от армията за император, той целенасочено и последователно има добро отношение към християните. На следващата година, след победата над Максенций, през 313 г., заедно с Ликиний, издава Медиоланския едикт, с който християнската вяра става законна религия в Римската империя.
Сам Константин много пъти е казвал, че неговите победи на бойното поле и успехите в управлението се дължат именно на помощта на Вседържителя Бога. Непосредствено преди битката с Максенций, Сам Господ му явява кръстното знамение на небето, като му заповядва да изобрази този кръстен знак върху щитовете на войниците. Това допълнително укрепява вярата на Константин и след като побеждава Максенций, той през цялото си управление има благоговейно отношение към християнския Бог – Светата Троица, и Църквата.
Константин е виждал Божията помощ и осъзнавал, че Господ го е призовал именно към това да въдвори мир. Той не само прекратява вълненията, не само издава закони, с които прави християнство законна религия в Римската империя, но съдейства и за изграждането на храмове, за изясняването на истините на вярата, като през 325 г. свиква Първия вселенски събор след смутовете, настъпили от ереста на Арий.
Голяма заслуга на свети Константин е това, че той е първият римски император, който се отказва от правото, присвоявано от римските императори да налагат религията в империята. Римският император до него се е считал за Pontifex Maximus, т.е. за върховен жрец. Проява на изключително голяма доблест е това – самият самодържец в империята да се смири, да приеме на себе си духовната власт пред Бога над Църквата. Но свети Константин ясно съзнава, че вероучителната духовна власт Господ е дал на епископите и като езичник, който в този момент има пълната власт в империята, той се отказва от нея и се покорява на Бога, на Божия Закон.
Неговата майка, когато придобива възможността да отиде в Палестина, в Светите земи, да потърси и да разкрие всички места, свързани със земния живот на Господ Иисус Христос, проявява изключително усърдие, построява редица църкви в Йерусалим, във Витлеем. През 326 г. Господ я удостоява да открие Честния Кръст в Йерусалим и от тогава ние всяка година празнуваме Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен.
С всички свои дела, свети Константин действително заслужава това име, което Църквата му е дала – велик сред царете. До ден днешен той е пример за всички светски управници – да благоприятстват, да съдействат, да предохраняват мира на Църквата, да създават възможност християните свободно да изповядат своята вяра. Неговото царуване е показател как, когато държавникът добросъвестно изпълнява своя дълг в империя, която преди него е раздирана от противоречия, междуособици, какъв мир дава Господ и покорява под неговата еднолична власт огромна територия с разнородно население“.
„Нека по молитвите на днес празнуваните светии Бог и нас да пази, да ни утвърждава във вярата, да ни отваря очите, за да виждаме Божия промисъл, как Господ се грижи за нас и ни съдейства. Онзи човек, който е внимателен и наблюдава, ще види, че Господ съдейства винаги, когато имаме желанието да постъпим по Неговата воля (срв. Рим. 8:28)“, завърши словото си Негово Светейшество.
След светата Литургия бе извършен водосвет за душевно и телесно здраве.
Кметът на общ. Елин Пелин г-н Ивайло Симеонов поднесе на Негово Светейшество подарък – икона на св. св. Константин и Елена.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 158
