Уважаема г-жо Вицепрезидент на Република България,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н кмет на Столична община,
Уважаеими г-жи и г-да министри,
Уважаеми представители на академичната общност, на образователните институции,
Уважаеми учители, дейци на българската просвета и култура,
Драги ученици,
Обични в Господа братя и сестри,
Христос воскресе!
В богатия на историческа памет български национален празничен календар има един празник, който носи много радост и светлина във всяко родолюбиво българско сърце. 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Празник, свързан не само с българската просвета, култура, история в собствен смисъл, но също така и с най-големия и всепризнат принос на православния ни народ към европейското и световното духовно и културно наследство.
Известен като Ден на буквите, този празник може не по-малко подобаващо да се нарече и Ден на словото. Защото, да, днес ние честваме нашата българска азбука. Заедно с нея отдаваме дължимото и на родената, раждана и до днес на свещения език на нашите деди книжовност. Честваме и българската просвета и култура – във всички техни форми и начини на изразяване, но в основата на всичко това стои не друго, а словото. Словото с малка буква, но преди всичко и Словото – с главна буква. Църквата знае и учи, че светът и човекът са сътворени от Бога чрез Неговото творческо Слово – чрез Логоса, Който – съгласно светия евангелист и боговидец Йоан (1:1) – беше „в начало“, Който „беше у Бога“ и Който Сам е Бог – Единородният Син и Слово Божие: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:3).
Същият Той е Който вдъхнови светите равноапостолни братя Кирил и Методий, за да изнамерят буквите и азбуката ни. Той е и Който вложи спасителната вяра в сърцето и душата на светия наш равноапостолен Покръстител Борис Първи Михаил, за да вземе най-важното и съдбоносно решение в цялата българска история: чрез Кръщелния купел да приобщи поверения му от Бога народ към светата Църква Христова – към общността на Божиите приятели (срв. Иоан 15:14-15), на онези, които се спасяват (срв. Деян. 2:47) и наследяват Царството, което е било приготвено за човека още „от създание мира“ (Мат. 25:34). Така, сътвореният по Божи образ, чрез Божието творческо Слово човек, е сътворен не за друго, а за о-словесяване, което е още един начин да се каже, че той е предназначен за богоуподобяване.
Ето защо, празникът на нашата азбука, на българската и славянската просвета, култура и книжовност, който с толкова много чиста и светла радост честваме днес, не може да бъде отделен от своя християнски и църковен контекст. Този ден и този празник е и винаги ще бъде празник на българската християнска просвета, на онези букви, на които първом бяха преведени Словото Божие, последованията на църковното богослужение и боговдъхновените слова на светите отци и учители на светата Църква. С тях е положено началото на нашата книжовност и просвета, духовност и култура, наука и изкуство, и това е нещо, което трябва да помним, да ценим и да съхраняваме като наше най-скъпо наследство от вековете.
Нерядко Църквата е била представяна като противник на науката, вярата е била противопоставяна на знанието и догматическите истини за Бога и за Неговата връзка със света и човека са били отхвърляни – като ограничения за свободата на човешката мисъл. Това, което честваме днес – като част от собствената ни история, казва точно обратното. Припомня ни, че азбуката, на която пишем и днес, и езикът, на който говорим и досега, са резултат и сладък плод от порива на християнската вяра; че първият наш университет – Школата на Охридския светец и Чудотворец Климент, е родена в недрата на светата ни Църква; че учебното дело в дългите столетия на духовна и политическа несвобода е било поддържано и развивано отново от хората на вярата и Църквата; че, накрая, и началото на нашето Възраждане е тръгнало от скромната манастирска килия на един православен монах, отдаден на Бога и на Църквата, но и на своите братя и сестри по вяра и род, които той беше обикнал с онази любов, на която го бе научил Сам Господ. Всичко това и още много ние честваме и днес – в Деня на нашата азбука, просвета, култура и книжовност.
Нека този ден бъде освен ден за заслужена радост, също така и ден за осъзнаване. Ден, в който да отправим заедно нашата дълбока благодарствена молитва към Всеблагия Бог за Неговата наистина велика милост към нашия народ, която милост продължава да се излива над нас и днес. Да Му благодарим и за всички онези, които в благоприятното за това време Той ни изпрати, за да отворят очите ни за Неговата благост и човеколюбие, като ни предоставят възможността да Му служим на родния си език и да възрастваме в светлината на Неговата истина. Да благодарим и на всички онези достойни труженици на просветата и книжовността, на науката и културата, които днес продължават святото дело на светите Солунски братя Кирил и Методий, на светите Седмочисленици и всички приемници на равноапостолното им свято дело през вековете. Да пазим като най-скъпо свое достояние нашия език и нашата писменост, които са наистина свещени, както вярно ги нарича и поетът, защото са родени в светост, за да може чрез тях да се прославя онова, което е свято и свещено, но най-вече и преди всичко – Онзи, Който Сам е свет и Който и нас призовава към светост и живот вечен.
По молитвите на Пресвета Богородица, на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и всички техни просияли в светост приемници и продължители на тяхното боголюбиво и родолюбиво дело, Човеколюбецът Бог да ни дарува Своята любов и Своя мир, и Всесветият Негов Дух да ни упътва във всяка истина!
Честит и благословен празник!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
Източник: bg-patriarshia.bg
Views: 59
