Продължете към съдържанието

Патриаршеска литургия в ротондата за празника на св. Георги Софийски Най-нови

PAM0397

На 26 май, по повод празника на св. мчк Георги Софийски Най-нови, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена Литургия в столичния храм-ротонда „Св. вмчк Георги Победоносец“.

В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Йоан Куков – председател на храма, протойерей Владимир Тишчук – председател на руския храм-подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, иконом Петър Славов, протойерей Георги Спасов, свещеник Спиридон Николов (Ловчанска епархия) и йеродякон Вартоломей.

Песнопенията бяха изпълнени от храмовите псалти, ръководени от г-жа Пенка Борисова.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което припомни житието на светия мъченик, неговото дръзновено свидетелство за вярата в Христа:

„На днешния ден празнуваме паметта на един велик наш съгражданин, пострадал тук, в град София преди 495 години, през 1530 г.

Роден и живял в София, познат на жителите на града със своето благочестие и вяра, той останал в ранна възраст без своите родители. Поради завистта на турците, които живели тук,  и заради външната красота и добродетели на този млад мъж, искали да го присъединят към мюсюлманското вероизповедание. Насила му сложили чалма, която Георги свалил от главата си, стъпкал и достойно заявил, че не подобава на християните да отстъпват от Христа.

Бил заведен при кадията, където смело, достойно, с мир защитил своята вяра; пострадал от разярената талпа, бил осъден, бит и измъчван с тояги, после били рязани ивици от плътта му. През цялото това време свети Георги мъжествено понасял страданията, молел се за своите мъчители и когато не успели да сломят духа му, бил осъден на обесване. Изтощен от побоя и от раните, още преди да бъде окачен на дървото, починал, но въпреки това бил окачен със заповед тялото му да виси три дни, за да бъде оборена християнската вяра, като казвали „ето в какво вярвате – в нетление, а той изтля на бесилото“.

Въпреки горещините по това време, три дни тялото стояло на бесилката без да измени вида си. Неговата майка стояла в подножието, прегърнала нозете на своя син. След три дни, без да проявява никакви признаци на тление, било разрешено тялото да бъде погребано при този старинен храм „Св. Георги“, а на четиридесетия ден неговата майка също се упокоила и била погребана тук, до него“.

„От житието научаваме за голямата вяра и благочестието на християните тогава. По всяко време са могли да бъдат призовани да изповядат Христа и ние виждаме умението им на основата на Свещеното Писание спокойно да защитят вярата си, виждаме силата мъжествено, с достойнство да обяснят, да я изяснят и изповядат. Силата на благочестието укрепявала нашите предци през всичките 500 години, въпреки че са живели в несправедливост, потисничество, плащали са допълнителен налог за това, че са християни, но ревностно са отстоявали своята вяра, защото са виждали какво носи тя в душите им“.

„Превъзходството на вярата дава възможността на душата да се освободи от притискащите я страсти. В началото на страданието на свети Георги стои завистта, след това са яростта и гневът спрямо мъченика, когато той защитава вярата си. Каква е тази вяра и духовност, ако най-напред не забелязва разрушителната сила на страстите и не е в състояние да изцели човека от тях? Господ казва: всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат. 5:28) – каква чистота изисква християнската вяра! Докато радостта, която очакват мюсюлманите в рая е сходна със светски удоволствия, със сластолюбие, което християните знаят, че още тук поврежда душата. Ако духовността не е в състояние да разпознае греха и да даде лекарство, то очевидно е, че не води към спасение.

Когато са искали от свети Георги да приеме исляма, той им казва: в Свещеното Писание четем, че след идването на Христос ще бъде запечатано пророчество, видение (срв. Дан. 9:24), а Господ Иисус Христос, (когото мюсюлманите също изповядват за роден от жена, велик пророк), ни казва в светото Евангелие: ето, казах ви отнапред всичко (Марк. 13:23); а светите апостоли: да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3)“.

За силата на благочестието у светия мъченик и неговите съвременници, патриарх Даниил отбеляза:

„Когато Матей Граматик описва състоянието на църковния живот по това време – как във всички църкви често се извършват всенощни бдения и християните присъстват на тях, представя всички църковни чинове – свещоносци, лампадари, клисари, певци – с каква радост той говори за пълнотата на църковния живот, за добрата църковна уредба в този град.

Виждаме как в това робско, тежко време, когато нашите предци, живели в този град, са държали смело вярата и знаели силата на добродетелите, на целомъдрието, въздържанието, с каква радост и жизнерадостност са живели; колко много от тях са приемали монашество, ставали са свещенослужители, помагали са във всяка една църковна дейност.

Благословени сме да живеем в този град, дал мнозина мъченици, и в който благочестието е било на голяма висота. Предците ни са молитвеници и пример, който ни насърчава и ние днес да познаваме своята вяра, да следваме и познаваме силата на благочестието.

В днешното време също има много изпитания – виждаме как у децата, включително и на свещеници, духът на света често грабва вниманието, желанията и живота им, като ги води далеч от Църквата.

За да се съхрани вярата и да даде тя плод в нашите души, за да можем да я предадем и на децата си, е нужно да я познаваме в същина, да сме вкусили от сладостта и радостта, които дава опитът на живота в тайнствата на Църквата. Ако децата го вкусят от най-ранна възраст, ще могат да се предпазват от грехове, да знаят кое е полезно и кое – вредно, ще имат духовната сила да не се смущават – било на подигравки, било на примамливи неща, ще имат устойчивост и сила във вярата, каквато са проявявали и изповядвали на толкова ранна възраст нашите предци“.

След светата Литургия бе извършена лития с иконата на св. мчк Георги Софийски Най-нови до мястото, където по предание се покоят светите му мощи.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

_PAM0066

Views: 289