На 27 май, по повод празника на свети свещеномъченик Терапонтий Софийски, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена Литургия в митрополитския храм „Св. Петка“ – Стара, където се съхранява част от дънера на дървото, на което, по предание, свети Терапонтий приел мъченическа кончина.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Техни Високопреподобия архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, архимандрит Стефан (Троянска света обител „Успение Богородично“), ставрофорен иконом Николай Николов – председател на храма, ставрофорен иконом Василий Сарян, иконом Стоян Алипиев, свещеник Анастасий Николов, свещеник Николай Пенев и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от антифонното пение на хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия (десен клир) и курсисти от школата по източноцърковно пеене към Софийската света митрополия, ръководени от г-жа Мария Василева (ляв клир). Светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент д-р Евелина Кулински.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което посочи историческите сведения за живота на чествания свещеномъченик:
„Днес празнуваме паметта на свещеномъченик, просиял в нашия град – свети Терапонтий Софийски. Няма много запазени сведения за живота му и кога точно е било неговото мъченичество. Книжовникът дякон Матей Граматик споменава за него в житието на свети Николай Софийски, където дава данни и за други светци, просияли тук, в столичния град.
По-късно свети Паисий Хилендарски пише за свети Терапонтий, упоменавайки мястото на неговото мъченичество – Трън и още, че е служил като свещеник в Трън. Поради това, че и Матей Граматик нарича свети Терапонтий – Сердикийски – със старото име на града, което в IX век вече се заменя с името Средец, а от началото на XIV век започва да се нарича София, някои изследователи предполагат, че става смесване на имената на свети свещеномъченик Терапонтий Сардийски и свети свещеномъченик Терапонтий Сардикийски или Сердикийски (Софийски). В същото време Матей Граматик говори за вече създадена традиция на почит към светеца и споменава за дърво, израснало тук, където била неговата мъченическа кончина. Това място се е почитало още по негово време. Тоест традицията на почитта към свети Терапонтий е съществувала дълго преди Матей Граматик да упомене за този свети мъченик.
Твърде е вероятно при разорението на манастира „Света Троица“ в началото на османското нашествие монасите да са избити и самият свети Терапонтий Софийски да е пострадал тогава, откогато датира и традицията на честване на неговата памет. Ако Матей Граматик не бе упоменал свети Терапонтий като един от Софийските светци, ние днес не бихме знаели нищо за него.
Нека да подражаваме на вярата на мъчениците, а след това и на тези, които грижливо са пазили паметта за тях, на вярата на нашите предци“.
За силата на благочестието у нашите предци във време на големи изпитания Негово Светейшество поясни:
„Тогава християните са били онеправдавани, търпели са произвола на мъчителите, живели са в несправедливост и несигурност. Но когато били изправяни пред поробителя – като днес чествания светец, света Злата Мъгленска и други, каква вътрешна сила имали тези мъченици, от опит познали, че Бог е близо, че Неговата благодат е тази, която дава сила на нашия дух да стоим в здрав разум, в мир и хладнокръвие, без да се страхуваме. Любовта към Бога действително надделява над страха, по думите на св. Йоан Богослов: в любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха (I Йоан 4:18).
Такава силна вяра и благочестие имали нашите предци, от което можем само да се поучаваме и да черпим сили. В днешно време, когато самите ние сме топлохладни, виждаме, че децата много по-лесно ги привлича светският дух, защото много по-примамливи са удоволствията и зависимостите, които от ранна възраст възприемат и които много по-силно въздействат върху тяхната психика и чувственост.
Само ако у нас я има твърдата убеденост, твърдата вяра и най-вече животът в тази вяра, децата ще могат да видят, че мирът и разбирателството, любовта между родителите е по-драгоценно, по-желано, по-важно от всичко, което материалният свят може да им даде. Това може да привлече и отвори разума им да разбират и търсят истината, да се просвещават, да се стремят да имат в сърцата си любовта към Бога, желанието към молитвата, към духовната и телесната чистота. Само така ще могат да се предпазят от този дух на отрицанието и на противенето на Бога, от духа на светските удоволствия, който примамва мнозина в наше време“.
Председателят на църковното настоятелство при храма – ставрофорен иконом Николай Николов изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на божествената Литургия, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 391
