В рамките на двадесет и първото издание на музикалния форум на 13 юни се проведе традиционната за фестивала среща на диригентите и ръководителите на хоровете-участници. В Градската художествена галерия „Дечко Стоев“ се събраха организатори, участници и журналисти, отразяващи грандиозното певческо събитие.
Г-жа Таня Никлева – музикален директор на фестивала, приветства събралите се и представи поименно всеки от присъстващите. Припомни, че тази година фестивалът се провежда под знака на 1160-та годишнина от Покръстването на българите и е посветен на следните кръгли годишнини: 200 г. от кончината на Дмитрий Бортнянски (1751-1825); 150 г. от рождението на Добри Христов (1875-1941); както и на 745 г. от рождението и 665 г. от кончината на св. Йоан Кукузел-Ангелогласният (1280-1360); 185 г. от рождението на Пьотр Илич Чайковски (1840-1893) и 165 г. от рождението на Атанас Бадев (1860-1908).
От името на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений бе прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод 1160 години от Покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука.
Във връзка с кръглите годишнини на Ангелогласния св. Йоан Кукузел думата бе дадена на ставрофорен иконом Кирил Попов – дългогодишен ръководител на Свещеническия софийски хор и член на фестивалното жури. След като направи кратко жизнеописание на преподобния, припомняйки, че майка му е българка, за което и съставя произведението „Полиелей на българката“, високоблагоговейният отец сподели, че през 1974 г. Международният съвет по музика към ЮНЕСКО определя 1 октомври като Ден на музиката във връзка с това, че на тази дата се чества паметта на св. Роман Сладкопевец и св. Йоан Кукузел.
И че през 1980 г. у нас за първи път е тържествено отбелязана датата 1 октомври по повод 700-годишнината от рождението на преп. Йоан Кукузел, като денят е обявен и за празник на всички български музиканти и певци. „И ние всички се вдъхновяваме от този ден и благодарим на Бога, че е изпратил такива великани на духа, които да ни просвещават и вдъхновяват.“ Тук отец Кирил подробно описа новаторските приноси на Ангелогласния в църковното музициране, невмения нотопис и мануалната техника.
„Единството трябва да се усеща в нашия фестивал: „Да вси едину будут“ (Да бъдат всички едно, Йоан. 17:21), защото „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!“ (Пс. 132)“ – с тези думи професор д-р Мирослав Попсавов се обърна към аудиторията. Затова и на мястото на възложения му научен доклад постави началото на дискусия относно творчеството на „недооценявания, но оценяван от нас“ Дмитрий Бортнянски и прилагането му в съвременните хорови изпълнения. Подчерта, че е изминал вече нелекият период, когато думички като „Господи“ и „Амин“ са били забранени и зачерквани в песенните изпълнения, а имената на определени музикотворци поради националния им произход, като Бортнянски, трябвало да бъдат избягвани. „Но днес истината е осветлена, а тя е източник на просветление и на единство.“
В последвалата дискусия бяха споделени лични мнения и възникнаха различни въпроси от практически характер. Следва ли да има разлика между концертно и богослужебно изпълнение на дадено произведение? – Разбира се, но при спазване на определени канонични правила. При богослужения да се дава превес на псалтикийното пеене или на многогласовото, т.е. клирът или балконът? – И двете имат своето приложение, в зависимост от адресата. Тези и много други въпроси развълнуваха диригенти и изпълнители.
Относно музикалното наследство на Атанас Бадев г-жа Таня Никлева с болка сподели, че то не е достатъчно ползвано и популярно сред българските изпълнители. Той е ерудиран музикант, който пише първата българска многогласна цялостна Литургия, публикувана в Лайпциг1898 г. „Но тя не е получила достойно място в нашата си българска музикална култура.“
Срещата завърши с общ коктейл, предоставен от домакините на художествената галерия.
Текст: Ан. Христова
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 106
