На 3 август Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ в съслужение с Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, протойерей Бисер Костадинов – председател на катедралния храм, храмовото духовенство, протодякон Иван Петков и дяконите Юлиян Периклиев, Димитър Стефанов, Красимир Кръстев и Благовест Миланов.
Песнопенията на светата Литургия изпълни храмовият хор с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово върху възкресното литургийно евангелие, възпоменаващо чудесното насищане на пет хиляди души в пустинята (Мат. 14:19-20), и сподели:
„С това чудо Господ на дело ни показва, че се грижи за нас; че Този, Който прехрани израилтяните в пустинята в продължение на четиридесет години, като им даваше манна от небето, е Същият, Който дойде в плът за спасението на човешкия род.
Скоро след това чудо, мнозина си казвали: „Къде сме виждали друг път такова велико нещо?“ и намислили да възцарят Господа в Йерусалим. Но Господ разбрал техните намерения и им казал: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий (Йоан 6:26-27). По-късно Той разкрил това учение, като казал: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света (Йоан 6:51) и още: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:54-56) и ние имаме живот чрез това единение с Бога.
Ето за такава храна Господ ни казва да се трудим. А какво означават трудовете за тази нетленна храна? Преди всичко, това са вярата, доверието в Бога. Защото човеците, които се впечатлили от голямото чудо, което Господ извършил, и си рекли, че това е обещаният Спасител, но виждали в Него един земен владетел, който ще им осигурява материални блага, охолство, земен комфорт, а пък те ще царуват и ще живеят със своите грехове – много бързо се разочаровали и сменили настроението си от възгласите „Осана!“ с „Разпни Го!“.
С Господа останали онези, които Mу се доверили. Много пъти апостолите били в недоумение и се налагало Господ да им разяснява – било притчи, било думи, трудни за приемане от другите човеци. Когато Господ говорел открито за светата Евхаристия, че ще даде Своята плът за наша храна и кръвта Си – за наше питие (срв. Йоан 6:54-56), много от иудеите, които Го слушали, думали: как може Той да ни даде плътта Си да ядем (Йоан 6:52), а мнозина от учениците му рекли: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? (Йоан 6:60) и престанали да ходят след Господа. Но когато Той се обърнал към апостолите и ги попитал: да не искате и вие да си отидете (Йоан 6:67), св. ап. Петър Му отговорил: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. (Йоан 6:68).
Затова, преди всичко доверието в Бога, вярата, смирението на нашия горд ум, който иска да знае и да разбира всичко, осъзнаването на своята ограниченост и, в същото време, на Божията премъдрост, велика милост и любов към човеците; усилието и подвигът да се смирим и да се доверим на Бога, че както ни е създал и ни е дал всичко за наше добруване, така Той и промисля за нас – това е, което ни превежда през трудностите и недоуменията.“
Негово Светейшество обърна внимание и на изложения в храма макет на комплекс от сгради и храмове от зората на Кръщението на български народ – Голямата базилика в Плиска, църквата от Велики Преслав, Хрельовата кула от Рилския манастир, дело на отец Генадий Мартинов, който с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополитът на Одеса и Измаил – Агатангел, строи този комплекс край гр. Арциз, на около стотина километра от гр. Одеса. Строейки този ансамбъл от сгради и храмове с основно културно и християнско значение, българската общност в Одеса се стреми да запази спомена за България, за своя произход и корени.
Патриарх Даниил представи на богомолния народ и новия председател на църковното настоятелство при храма – протойерей Бисер Костадинов, който от своя страна изказа синовна благодарност на Негово Светейшество за оказаното му доверие, като изпроси молитвената подкрепа на своите събратя и на вярващия народ за доброплодно служение, за слава Божия и в полза на делото на Църквата.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
