В деня на Преображение Господне Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена литургия в едноименния храм в столичния кв. „Лозенец“.
В съслужение бяха ставрофорен иконом Василий Сарян – председател на храма, ставрофорен иконом Александър Георгиев, ставрофорен иконом Антоний Алексиев, ставрофорен иконом Йоан Чикалов, ставрофорен иконом Гоце Христов, ставрофорен иконом Николай Николов, иконом Лазар Георгиев, иконом Любомир Стоянов, протоиерей Климент Харизанов, протойерей Владимир Паскалов (гр. Твърдица, Молдовско-Кишиневска митрополия), свещеник Борис Борисов и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от псалти под ръководството на доц. д-р Любомир Игнатов – преподавател по Източно църковно пение в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
В края на Великото славословие за четци, певци и свещоносци бяха постригани младежите Петър и Христо, а по време на светата Литургия бе извършено дяконското ръкоположение на Николай Георгиев.
В края на богослужението патриарх Даниил се обърна към вярващия народ с думите:
„Празнуваме големия Господски празник Преображение Господне – събитие от земния живот на Господ Иисус Христос, което се случило в края на третата година от Неговото обществено служение, по предание на светата Православна църква – 40 дни преди кръстните страдания на Господ Иисус Христос (Лука 9:28-36).
С трима Свои ученици – Петър, Иаков и Иоан, Господ се възкачил на Таворската планина и по своя обичай се отдалечил от тях, за да се помоли.
Учениците задрямали, а когато се събудили от налегналия ги сън, видели Господа преобразен – от тялото Му излизало светлина, а дрехите му били бели като сняг. С Господа беседвали двама мъже, които апостолите разпознали – светите пророци Моисей и Илия. Те разговарят за Кръстната смърт на Господа. Прехласнати от дивната гледка, която хранела душите им, св. ап. Петър казал: Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия! без да разбира какво говори.
В този миг светъл облак ги засенил и от него се чул глас, който казал: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте (Мат. 17:4-5).
С това видение Господ искал да укрепи Своите ученици, за да може, когато Го видят распнат на Кръста, да знаят, че Той доброволно се е предал да премине през всичко това; да не се е ужасят, но да останат във вярата, както Господ беше казал на св. ап. Петър: Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти (Лука 22:32)
Шест дни преди Преображението Господ попитал учениците Си: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески. Те Му отговорили: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците. Той ги попитал: а вие за кого Ме мислите. Петър Му отговорил: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата (Мат. 16:13-17).
Тези събития показват, че въпреки че е Цар на славата, Творец на всичко видимо и невидимо, още със самото си рождение Господ идва в пълна неизвестност. От самото начало е могъл да се открие на всички човеци, и да бъде изповядан от всички, но е виждал, че това не би било най-спасително за човеците. Бог е любов (I Иоан 4:8) и ние можем единствено и само доброволно да отвърнем на тази любов. Господ дойде без да се натрапва, без да извършва принуда над съзнанието, над немощната човешка природа, без да се засвидетелства отначало като Вседържител. Такава подчинена любов не е любов. Господ ни беше обикнал и ни щадеше; прие всички условия на човешката природа и в тази нищета апостолите видяха Неговото величие.“
„Като стана човек, Бог изпълни човешката природа с всички свойства на Божеството. Това, което Бог е по природа, Той ни го дарува по благодат.
По Своята природа Бог е непознаваем. Свидетелството на Свещеното Писание е категорично, че Бога никой никога не е видял (І Иоан 4:17), никога не може да види. Божествената природа е непознаваема, няма сетиво, с което можем да видим, да усетим, да почувстваме, да си представим Този, чрез Когото съществуваме.
Как тогава е възможно да имаме общение, единение с Него? По Своята природа Бог е непознаваем, но по действието на Своите енергии, които са, по думите на светите Отци, излияния от божествената природа, Той е познаваем. Именно чрез действието на Неговата благодат ние разбираме, че Бог е благ, че Той е мир, любов, защото със Своята нетварна благодат Бог действа в нас по този начин. Свети Серафим Саровски казва в беседата си с Мотовилов, че целта на християнския живот – това е придобиването благодатта на Пресветия Дух.“
„Нека не се скланяме към невежеството, а да знаем какво сме получили, да търсим Божията благодат да се разкрива в нас, да придобиваме Христовия мир. От това не следва да възмечтаваме за себе си. В момента, когато човек възприеме, че в делото на благодатта той има нещо от себе си, че е нещо повече от другите – той не може да задържи благодатта, понеже тя е дар. Благодатта не може да остане там, където има гордост, съмнение, осъждане, превъзнасяне, свада, омраза или завист. Бог не благоволи към всичко това, но условието да усвояваме Христовия мир е да имаме деятелно покаяние, което очиства сърцето от страстите, според думите на първото блаженство: блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3).
Господ казва, че Царството Небесно е вътре в нас (срв. Лук. 17:21) и ако нямаме съкрушен дух, то не може да имаме радостта, за която св. ап. Павел говори: царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17).“
Председателят на църковното настоятелство при храма изрази своята духовна радост от съслужението и в знак на синовна обич поднесе на Негово Светейшество скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
