На 29 август Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави Божествената литургия за празника Отсичане честната глава на св. Йоан Предтеча и Кръстител, в столичния храм „Св. Йоан Предтеча“, кв. „Обеля“.
В съслужение бяха Негово Благоговейнство свещеник Стефан Игнатов – председател на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, столично свещенство и протодякон Иван Петков.
Песнопенията на утренята изпълниха църковни певци, ръководени от г-жа Пенка Борисова, а светата Литургия огласи детско-юношеският хор „Св. Серафим Софийски“ с диригент г-жа Анелия Кочева.
Преди Великото славословие за четец, певец и свещоносец бе постриган енориашът Димитър.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за празника, в което отбеляза:
„Господ Иисус Христос е засвидетелствал за свети Йоан Кръстител, че „между родените от жени няма нито един пророк по-голям от него“ (срв. Лука 7:28). Тези думи изрича Сам Господ Иисус Христос, призовал в древност велики пророци, като свети пророк Моисей, който извърши дивни чудеса – чрез него Господ изведе израилския народ от египетско робство; по времето на св. пророк Моисей Господ даде първия Закон – Стария Завет, сключен с израилтяните. Моисей имаше такова голямо желание по Бога, защото сам се примоли: ако съм придобил благоволениепред Тебе, позволи ми да Те видя (срв. Изх. 33:13) – всеки човек копнее да види Бога; Господ се откри на Моисей и му показа Своята слава. Лицето на пророка възприемаше Божествената светлина и сияеше от общуването с Бога (срв. Изх. 34:29-30).
Друг от пророците – свети пророк Илия, изпроси огън от небето, отвърна израилския народ от нечестието на Ваал и го обърна отново към истинното богопочитание. Тези най-велики пророци от Стария Завет засвидетелстваха своята вяра и любов към Бога, своята ревност, щото Божият народ да върви след Него, да живее с вярата и да се труди за своето спасение.
Господ ни казва, че свети Йоан Кръстител, който не е извършил нито едно чудо, в същото време по своята вяра и ревност по Бога, в своето желание да живее с Него, той превъзхожда дори великите старозаветни пророци. Виждаме, че не във външните дела е стойността, с която Господ гледа на човешкото сърце – свети Йоан Кръстител не извършил никакво грандиозно, по човешки казано дело. Но сърдечната чистота и близост до Бога, неговото лично покаяние направили така, че Господ да му възложи най-важната мисия – да обърне сърцата на съвременните си израилтяни към Христос, да засвидетелства за въплътения Бог и да кръсти Господа в р. Йордан. По този начин, виждаме, че най-голямото дело, което е драгоценно пред Бога, това е личното ни деятелно покаяние!
Сам Господ му беше казал: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий (Йоан 1:33). По сърдечната си чистота свети Йоан Кръстител превъзхождал всички човеци, защото Господ му открил да види в телесен вид Светия Дух във вид на гълъб. Ако на св. пророк Моисей Господ се беше открил, казвайки: ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе) (Изх. 33:23), на свети пророк Илия се беше открил в лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12), то пред свети Йоан Кръстител Господ се открил със Своята Троичност. Той чул гласа на Бог Отец, който засвидетелства за Своя Син; със своята ръка свети Йоан Предтеча кръсти във водите на река Йордан въплътения Син Божий, Господ Иисус Христос, а с очите си видя Светия Дух да слиза над Господа.
Заради душевната му чистота, дълбока вяра и ревност по Бога – целият си живот е прекарал в пост и молитва, и в стремеж да служи във всичко на Бога, Господ му повери тази велика мисия – да подготви израилския народ за идването на Месия, проповядвайки покаяние с думите: покайте се, защото се приближи царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му (Мат. 3:2-3).
Когато го питаха „какво да правим“, свети Йоан Кръстител говореше на народа с обикновени, прости думи: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лук. 3:11); при него идваха и митари – събирачи на данъци, но той не ги отхвърли, както беше мнението на израилския народ, който презираше тези събирачи на данъци, но прояви към тях човеколюбие, и им каза: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено (Лук. 3:13). Така той ограничи човешкият ламтеж към сребролюбие и користолюбие, особено за сметката на други човеци. Идваха при него и войници, за които знаем, че особено в древно време са плячкосвали победените народи – но свети Йоан Кръстител и на тях засвидетелства, че могат да приготвят в душите си място за Бога, като им каза: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати (Лук. 3:14).
С тези обикновени неща свети Йоан Кръстител положи началото на покаянието. Той призова човеците да принасят плодове, достойни за покаяние, които са непреходните Христови добродетели – плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържане (Гал. 5:22-23). С един най-обикновен живот, във всяка професия и житейска сфера, човек може да приготвя себе си да приеме Духа Светаго и така да се устройва Царството Божие в сърцето му.“
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа своята благодарност от посещението на Негово Светейшество и от съслужението, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Видео: Телевизия на Софийската света митрополия
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
