В навечерието на празника Пренасяне мощите на преп. Йоан Рилски Чудотворец от Рилската света обител в престолния гр. Средец (дн. София), Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи архиерейска вечерня в Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Нектарий – игумен на светата обител, свещенство от духовната околия и протодякон Иван Петков. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
Песнопенията бяха изпълнени от певци под ръководството на д-р Светослав Цеков.
По време на богослужението бе осветено петохлебие.
В края на вечернята Негово Светейшество произнесе слово за подвига на Рилския Чудотворец:
„Паметта за свети Йоан още от времето на неговия земен живот се пази и почита от целокупния ни народ. Навсякъде из България има свети обители и храмове, посветени на него, включително тук, в Курило, където по предание са пребивавали за известно време мощите на свети Йоан Рилски. Цяло хилядолетие ни дели от неговото Успение, историята оттогава до днес познава много промени, но вярата, с която е живял свети Йоан, и заветът, който ни е оставил, не са се променили ни най-малко. Пътят за освещаването на човека, пътят за неговото спасение, не се е променил. Същата задача стои и пред всички нас – да се трудим за своето спасение.“
„В днешния технологичен век мнозина възлагат упованието си на технологиите с цел да облекчат човешкия живот, но в същото време душата на човека не е преставала да се нуждае от ипостасната, въплътената истина – второто Лице на Светата Троица. Каквото и друго упование да възлага човек, към каквото и друго да се стреми и да постигне в този живот, той с нищо не е напреднал, ако не е придобил Христос.
Мнозина днес оплакват своята бедност. Но може ли някой да я сравни с нищета, в която е живял свети Йоан Рилски след като е оставил дома на родителите си, отишъл в манастира в Скрино, а после – в светата Рилска пустиня. Той е нямал покрив над главата си, не оплаквал своята бедност, но доброволно е обеднял, за да скъса връзките за грижата за земното съществуване. Това, което отличава свети Йоан Рилски от бедните оттогава до днес, е вярата. За нас е трудно да си представим как е възможно да се живее по този начин – да се отречеш от всичко светско и да възложиш безрезервно упованието си на Бога, Промислящ за всички, както направил свети Йоан?
Никой не изисква от нас, както и от него не е изисквал някой, да извършим този подвиг. Свети Йоан го е извършил доброволно, уязвен от любовта, от благодатта, която Господ дава. Ние днес се ползваме с материални придобивки – живеем в свои домове, трудим се и от възнаграждението на нашия труд се препитаваме, не живеем в подобно отречение, в което е пребъдвал свети Йоан, но никой не ни оправдава, ако не възлагаме упование си на Бога в нашия живот така, както е възлагал своето упование свети Йоан Рилски.“
Душата не може да се насити с материални блага, които са преходни. Тя се храни с молитва, с добри дела, с покаяние, с обич и деятелна любов към Бога и човеците. Когато се молим с Господнята молитва: Насъщния ни хляб дай ни днес, имаме предвид светото Причастие, приемането в нас на пречистите Тяло и Кръв Христови.“
„Господ ни е казал и по какъв друг начин се извършва единението ни с Него: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан 14:23). Към това – да насища душата си денем и нощем с молитва, покаяние, трудове, се е стремял свети Йоан Рилски. Така той е постигнал умиление, дар на покайни сълзи и е станал жилище на Светата Троица. Той се изпълнил с благодатен вечен живот, за който Господ Иисус Христос дойде: Дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие. (Йоан 10:10)“
„Нито една криза няма да се разреши, ако не се върнем към Христос, без нашето искрено покаяние пред Бога и твърдото решение да живеем според Неговите заповеди. В противен случай, човечеството ще върви към все по-голямо отдалечаване от Бога и към все по-големи бедствия. Ние, които сме православни християни и сме познали Бога, нека държим вярата си, да не отстъпваме от Бога, да посещаваме редовно храма, да възгряваме желанието за молитва по примера на свети Йоан Рилски, да се стараем нашето покаяние да принесе истински плодове на любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23).
Бог да промисли и за нас да избегнем тлението на света, още тук да се подготвим и след нашето земно отшествие да бъдем с Христос, със свети Йоан Рилски и с всички светии във вечното Христово царство.“
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
