На 31 октомври, в петъчния ден преди Архангелова задушница, бе отслужена панихида в столичния храм „Св. вмчца Марина“ в двора на Софийската света митрополия – за упокоилите се духовници и служители на Софийска епархия.
Заупокойното последование бе предстоявано от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в съслужение с Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, и иконом Дилян Цветков – председател на храм „Св. прор. Илия“ в кв. „Княжево“. Песнопенията изпълниха д-р Андрей Касабов и г-н Иван Тупаров.
На панихидата присъстваха служителите на Софийската света митрополия, които заедно с духовенството се помолиха за упокоение душите на починалите български архиереи, духовници от епархията, служители на Митрополията и техни близки.
В края на последованието патриарх Даниил сподели: „Всеки от нас има починали близки, които са оставили достоен пример с живота си. Пример, в който се вижда оделотворението на вярата във вечния живот и особеното вътрешно състояние, което създава този живот по Бога. Дядо Неофит е един изключителен пример в това отношение. Колко силни са думите, които Господ казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). Не зная има ли човек, който да е станал свидетел на лоша дума, казана от дядо Неофит, при всички ситуации, през които е преминал неговият живот – заради искреното отношение и въплъщаването на вярата в своя живот. Какво вътрешно състояние, каква връзка между човеците създава това!
Също така и дядо Максим, и дядо Натанаил – целият им живот се различава от живота на множеството хора. Не сме ги видели да участват в събрание на нечестиви човеци, или в някоя интрига. Това състояние действително очиства душата от всяко нечестие и създава трайни взаимоотношения и обич. Личностите, които споменахме, заради Бога са се пазили от греха, виждали са своите грешки и са се каели за тях. Такъв живот създава трайни взаимоотношения, които не могат да се забравят и които ни изграждат като личности – всичко, каквото сме, без тях не би било възможно. Виждаме колко важно е да живеем с надежда за възкресение и вечен живот.
Бог да прости всички наши предци, православни християни, които са живеели с вярата в Господ Иисус Христос, с надежда за възкресение, и каквото са съгрешили, Господ да им прости. А на нас да ни помага да се трудим за своето спасение и, дай Боже, един ден всички да ни събере в Своето царство, по Своята велика милост. Бог да ги прости!“.
Текст и снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
