Боголюбиви отци,
Скъпи в Господа братя и сестри,
Паметта ни за една от най-славните страници в новата история на нашия народ – битката при Гургулят, епизод от Сръбско-българската война от 1885 г. – ни събира днес, за да отдадем молитвена почит и още веднъж да засвидетелстваме нашата благодарност и признателност към героите, направили възможна тази наистина велика и историческа страница от нашето недалечно минало. Да прославим достойно офицерите, сержантите и войниците, заедно с обикновените селяни, които, отдавайки живота си, се изправиха в защита на своята земя, осуетявайки с цената на множество свидни жертви един непочтен опит свободата и единението ни да ни бъдат отнети преди още да сме могли подобаващо да им се зарадваме.
Да отдадем полагащата се чест на воините от Сливница и Гургулят, които в този критичен момент мислеха не за себе си, а за своя род и родина, и в неравния бой удържаха победата, за да останат завинаги в сърцата и в любовта на поколенията.
Историческата и военната наука отдавна са произнесли авторитетните си отсъди относно случилото се по тези места преди точно сто и четиридесет години. Всепризнато е, че битката при Гургулят е едно от най-важните сражения през тази война, допринесло съществено за успешния за страната и народа ни изход от този колкото кратък, толкова и решителен за младата ни държава и армия военен конфликт. Започнатата от съседна Сърбия офанзива е заплашвала цялото дело на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а с това и всички плодове от столетната борба на народа ни за духовна и политическа свобода и независимост.
Днес, от дистанцията на времето, можем с увереност да заявим, че в този конфликт правдата – Божията и човешката правда – е била на наша страна, а затова и извоюваната в неравната битка българска победа, която и до днес се изучава в наръчниците по военно изкуство, е била още по-впечатляваща и запомняща се.
В същото време, като вярващи и православни християни, не можем да не припомним, че за Бога и Църквата всяка война е и остава в същността си зло – независимо от обстоятелствата, които са я предизвикали. Особено грозна и недопустима е войната, когато тя се води между братя по вяра, какъвто е случаят със Сръбско-българската война и на каквито войни, за най-дълбоко съжаление, сме свидетели и в нашето съвремие.
Споделената вяра означава споделени истини и ценности, общ светоглед и сходни разбирания по фундаменталните въпроси на живота и съществуването.
И именно затова е толкова угнетяващо, когато единоверни страни и народи водят тежки и кръвопролитни войни, сякаш сме забравили едното и също свое упование в Бога, Който проводи в нашия свят Своя Единороден Син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос, като Бог на мира и любовта, а не на враждата и омразата.
Надяваме се, че осъзнаваме що се отнася до нас и отношенията ни с нашите съседи – че следва да дадем всичко от себе си, за да преодолеем напълно проблемите от миналото, че осъзнаваме абсурдността и греховността на всяка вражда, и особено на въоръжените конфликти като начини за разрешаване на проблемите си.
Искаме да вярваме, че сме извлекли нужните изводи, за да не повтаряме нито веднъж нашите грешки и грехове от миналото.
В дългата история на своите взаимоотношения сръбският и българският народи помнят времена и на добросъседство, разбирателство и взаимопомощ – и това винаги е произтичало от общата им вяра и принадлежността към Православната Църква Христова. Добри отношения следва да имаме и днес, за едно добросъседско бъдеще – в един свят, в който сме призвани заедно да свидетелстваме за едната и съща православна християнска вяра, за единия и същ Господ Иисус Христос, в Когото – според единодушното свидетелство на всички Отци и учители на Църквата – се утвърждава цялата Вселена.
Нека молим Бога и работим за това единство и добросъседство, без, разбира се, да забравяме в молитвите и в благодарността си нито един от онези наши предци, на които дължим своята свобода, достойнство и независимост днес.
Вечна и блажена да бъде паметта на героите от Гургулят и на всички верни на своя дълг наши воини, отдали живота си за България!
Божият мир, Неговата любов и велика милост да бъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
Снимка: БТА
