На 5 януари, деня преди Господския празник Богоявление, в който Църквата е установила християните да спазват строг пост, в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ бяха отслужени последователно утреня, Царски часове, вечерня и св. Василиева литургия, и Велик водосвет.
В църковната традиция съществуват два водосвета – велик и малък. Великият водосвет се служи само два пъти в годината – на 5 и на 6 януари, като на 5 януари се освещава вода в храмовете, а на 6 януари – Богоявление, светият кръст се хвърля в реки, извори, езера и морета и така се освещават и „външните” води.
Продължителното богослужение в чест на Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан бе предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха: иконом Бисер Костадинов – председател на храма, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, свещеник Никола Чочев, свещеник Филип Стойчев, свещеник Благовест Миланов и четирима дякони: Юлиан Периклиев, Йоан Златев, Димитър Стефанов и Васил Груев.
Църковните песнопения бяха изпълнени от храмовия певец д-р Калин Кирилов, подпомаган от дякон Юлиан Периклиев. След светата Литургия, в центъра на храма бе извършен Велик водосвет. Епископ Йоан свети кръстообразно водата в многобройните съдове и поръси множеството християни, дошли още в този ден да почетат св. Богоявление.
„С отслужването на вечернята и светата Василиева литургия ние вече встъпихме в големия християнски празник Богоявление, който празник в миналото се е празнувал заедно с Рождество Христово и бил наречен с общото име Теофания. Празникът показва как Бог се е разкрил за света първо чрез Своето въплъщение, а сега и чрез слизането на Светия Дух и така Той бил опознат и от човеците“, започна словото си владиката в края на литургията.
„Последният пророк, който е дошъл да предизвести Неговото идване, проповядвал на всички покаяние, защото само чрез него Христос и Неговото учение могло да бъде прието. В Евангелието от св. ап. Йоан Богослов се казва, че истинският живот е да познаваме Бога, т.е. богопознанието носи живот и във вечността. Но за да достигнем до богопознание на истинския Бог, Който е в Три Лица, на нас ни е нужно онова покаяние, което св. Йоан Предтеча проповядва. Неслучайно, първите думи и на Христос, когато излиза вече на обществена проповед, са отново думи за покаянието.“, разясни епископът.
„Ние в своя живот сме длъжни да въплътим покаянието и да дадем плодове от него, тъй като само чрез Него ние ще можем да наследим вечния живот. Не е достатъчно само да познаваме вярата си и постулатите й, добре да познаваме догмите, учението,Тайнствата и да се ползваме от тях, и същевременно да нямаме това вътрешно, насъщно чувство да се каем за грехове си и да се борим със страстните ни привички, които ни отдалечават от покаянието и ни лишават от вече на живот. Нека се вслушаме в проповедта на св. Йоан Кръстител и принесем в живота си достойни плодове на покаяние, така че да бъдем приятели във вечността и не само чрез разума си, но и опитно, чрез своето сърце да познаем Бога.“, каза още владиката и призова Божието благословение и милостта Му да присъства в настоящата 2026 година като преподаде патриаршеския благослов на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
